Гледах внимателно последната „Панорама“ по БНТ и останах разочарован. Признавам, че това е от малкото ТВ предавания, които следя. Стори ми се някак неестествено, докато страната от два месеца се люлее от протести, а министър председателят не смее да мине през София, обикаля с джипка сокаците и родопските села и само от време на време като Станке Димитров се обажда я във ФБ, я по телевизия, в студиото да има трима про-правителствени събеседници и само един „агент на промяната“.
Интелигентските пируети на Татяна Буруджиева и Харалан Александров за патриархалния модел, в който живеело българското общество и „двата разговора“ (един на либералния градски площад и друг в консервативно-инертната провинция), които не се срещат и нямат общ език, пораждат единствено безрадостни размишления за традиционно и преобладаващо конформистката българска интелигенция. Няма два разговора. Има един разговор и той е следният: кормилото на изпълнителната власт в държавата е завладяно от морални дегенерати. Властта е дадена на ишлеме на крадливи и некомпетентни хора, които никой не е избирал. Нелепи партократи се опитват от Конституцията да направят смокинов лист и да си закрият мискинлъците. В социалните медии вече никой не нарича председателката на парламента по друг начин освен с прозвището, което премиерът й лепна в скандален запис, за който даде невнятни обяснения, а две чужди експертизи доказаха, че е автентичен. В същото време тя ръси глупости от типа: „Който не харесва Бойко, да не се вози на метро и да ходи пеш.“ Какво да се прави? Това е разговорът. Но за първите двама събеседници дистанцираният подход към точно този разговор и към предизвиканите от него площадни вълнения не е нещо ново.
Странен беше подчертано щадящият подход към третия събеседник – новият здравен министър проф. Костадин Ангелов. Ясно е, че темата Ковид-19 няма как да не бъде водеща, но тя е водеща от март насам и не би трябвало да изчерпва разговора. В здравното министерство от няколко седмици се разгръща скандал, който точно този министър предизвика и върху който независими медии вече хвърлиха светлина. Няма как в „Панорама“ да не знаят за това. В началото на септември Ангелов уволни изпълнителния директор на агенция „Медицински надзор“ Росен Иванов по сигнал, получен по ел. поща от анонимен източник. Става дума за ключова агенция, която до голяма степен осмисля съществуването на министерството. Потърпевшият, явно омерзен от нелепата ситуация, вече втора седмица много енергично (и аргументирано) се защитава и аргументите му пораждат някои не особено приятни въпроси към министъра. Можеше да му бъдат зададени, но му бяха спестени. Например, вярно ли е, че за два месеца новият министър не е проявил никакъв интерес към дейността на агенцията и е отклонявал всяка възможност за разговор с нейния изпълнителен директор? Вярно ли е, че сигналът, по който е правена проверка, е анонимен и човекът, от чието име е изпратен, отрича да го е писал? Вярно ли е, че докладът, въз основа на който Иванов е освободен, е подготвен от звено, което не е компетентно да се произнася по голяма част от засегнатите проблеми, а компетентният инспекторат внимателно е заобиколен в този случай? Вярно ли е, че във въпросния доклад на Иванов се приписват стари нарушения от времето на предишната агенция „Медицински одит“, които точно той, поемайки новата агенция, е отстранил? И не е ли това административна перверзия? Вярно ли е, че точно при Иванов агенцията е започнала да върши същинската си работа за разлика от предишната агенция „Медицински одит“, която през април 2019 г беше закрита поради подозрения за дребни, средни и по-големи нарушения и корупционни практики? Вярно ли е също, че в миналото агенцията е имала сериозни проблеми със законосъобразността на издадените от нея актове, поради което 65% от тях са падали в съда и точно Иванов е отстранил този може би не съвсем несъзнателно поддържан дефект в работата й? И дали заради това не е станал нежелан? Вярно ли е, че отстраняването му е било наложително, за да бъде назначено на екзекутивен пост в агенцията лице с прякор Пенка Мазератито, придобит от нея по-рано в митническата администрация? Назначено ли е вече лицето на екзекутивната позиция и какви стратегически интереси и доказани компетенции са наложили това? Вярно ли е, че работата на Иванов е получила висока оценка от специалисти по медицинско право в специализирани форуми и сайтове? Което впрочем не е трудно да се провери. Вярно ли е, че единственото „съществено нарушение“ в споменатия доклад се отнася до някакви слънчеви очила, които Иванов разрешил на шофьорите в агенцията да си купят със служебни средства, каквото законно право те имат, но пропуснал да приложи в необходимата за целта документация лист, с който се удостоверява това право, което от своя страна е довело до констатация за „неправомерно изразходвани средства“? Вярно ли е също, че известна (немалка) част от актовете за нарушения, издадени от агенцията, се отнасят за Александровска болница, чийто управител доскоро беше новият министър и дали в последвалите му действия не прозира отмъщение. (Между другото негови колеги коментират, че бил „много отмъстително човече“.) Вярно ли е също, че докладът за нарушенията на Иванов не му е връчен по обичайния ред и не му е дадена никаква възможност да се защити? И най-сетне, би ли приел министърът независими експерти, примерно от Сметната палата, да направят проверка на извършените от Иванов дейности, станали повод за неговото освобождаване и дали би приел същата проверка да бъде направена и на собствената му работа като министър?
Ясно е, че не всички въпроси можеше да се зададат, но дори и само с част от тях петъчната „Панорама“ би станала не само по-интересна, но и някак по-близка до реалността. А и професионалният и морален облик на новия министър би получил някак по-релефни очертания. Все пак журналистика, както твърди една често цитирана мисъл, е публикуването на нещо, което някой не иска да се знае, а всичко друго е пропаганда.
От аргументите, които Росен Иванов излага в своя защита, става ясно, че той не брани нито загубения административен пост, нито някаква друга позиция, а единствено доброто си име и професионалната си чест. Както и честта на някакви все още здрави места в администрацията, които не са полазени от герберската некомпетентност и корупция и заради които държавата продължава да функционира. Можеше и „Панорама“ да го направи, но пропусна отлична възможност. Жалко. Все пак Кошлуков може и да е просто минувач в БНТ, но „Панорама“ с Бойко Василев е институция.
