Тези няколко разговора са на еднаква тема и са водени на едно и също място – около контейнера на нашата улица. Там като по разписание преминават всеки ден различни хора, дрипави, с найлонови торби, с чували, после към обяд идва един с велосипед, ровят, сортират боклука, нещо вземат и си тръгват като оставят след себе си пръснати остатъци от храна, обелки, найлонови торбички.
Жената е около четиридесетте. Питам я колко деца има. Пет.
- Защо пет?
- Защото съм проста.
- А внучета колко?
- Три от големия и две от втория син.
- Ако си разбрала, че ти имаш пет деца, защото си проста, каза ли на снахите си да нямат толкова деца?
- Те не слушат. Хвърлят мънинките на майките си и на мен и стоят цял ден на барчето да пият кафе и да ядат вафли.
- Ти знаеш ли да четеш?
- Знам ми, и да пиша знам.
- Снахите знаят ли?
- Не знаят. Безграмотни са.
- Внучетата говорят ли български?
- Мънинки са, само цигански знаят.
За всички, които мислят, че да се направи и приложи концепция за интеграция на ромите е лесна работа, имам препоръка да прочетат отново горния разговор. А също и следващият.
И тази жена е около четиридесетте, познавам я, говорим често край контейнера, тя идва към десет с една пръчка и инспектира с нея боклука. Неотдавна й се роди внуче, тя не е доволна от избраното име.
- Уж върху мъжа ми го кръстиха, ама Стефан. Пък мъжът ми се казва Стефко. Не се признава така. Сега второто ако е момче, ще я набия да го кръсти Стефко, да се знае, че е върху мъжа ми кръстено.
- Е как сега второто, тя пак ли е бременна?
- В третия месец е вече.
- Добре де, първото, Стефан колко е голямо.
- То напълни девет месеца.
- И защо толкова бързо след първото дете е бременна с второ, как ще ги гледа?
- Ами то не пита, станала работата. Тя се уплаши малко, искаше да го маха. Ама не е възсигурена. Казали й в болницата не може, трябва да плати за аборта. Пък ние нямаме пари за аборт. И сега, уплашена, ама ще го роди, ще го изгледаме покрай другото.
Ето толкова сложно е. Не можеш да принудиш една жена да абортира с аргумента, че така е записано в концепцията. Всички човешки права биха били погазени, ако към абортите на една етническа група има по-специално отношение. Срам не само за автора на концепцията, за всички ни ще е срам, ако са погазени елементарни човешки права. Но когато една социално слаба жена е преценила, че иска да премахне бременност, настъпила шест месеца след раждането на друго дете, трябва да има начин да бъде подпомогната. Концепциите са за това – да намират баланса.
Ето го и човека с колелото. Той събира пластмасови бутилки в чували. Връзва ги за колелото, то прилича на индийски влак.
- Колко деца имаш?
- Три и чакаме четвъртото.
- Три не бяха ли достатъчни, искахте ли четвъртото, планирано ли беше?
- Ами – стана. Тя жената даже искаше да го маха, ама пасторът не даде. Грях било и като се върне Исус на земята ще ни търси сметка.
В гетото, в което живее този човек, има между 15 и 20 000 души и 26 регистрирани църкви. Само три от тях имат сгради, другите събират последователите в къщите. Пасторът, наричан Брат еди-кой-си, е обикновено човек от гетото, обучен на тридневен семинар от някой от клоновете на протестантските църкви. Пасторите са най-активно работещите хора в гетото, което не е много трудно, защото там другите институции не обичат да работят.
Ето и част от разговора с Кортеза, която роди бебе на 11 години и досега нейният рекорд не е надминат. Тогава английски таблоид прати екип да интервюира невръстната майка и като преводачка на това интервю съм и до днес потресена от него.
- Ти ли разбра, че си бременна, Кортеза?
- Не, баба ми каза.
Тук се намесва бабата на Кортеза: „Гледам аз, че коремът й се поду. Викам си не ще да е само от дюнери тоз корем. Майка й и баща й работят в Испания, аз я гледам. Купихме от аптеката една проверка и излезе, че е бременна. Ама как няма да забременеят бе, какви са тез сексове по телевизора, какво е туй чудо!“
- Кортеза, ти не знаеше ли как стават бебетата?
- Не знаех.
- Не сте ли учили в училище?
- Мисля, че се учи, ама в пети клас, а аз съм в четвърти.
Това последното изречение е забележително – каквито и стратегии да развиваме, каквито и концепции да правим, ние винаги се оказваме една година назад след ромите. Винаги сме по петите на проблема. Винаги гасим пожарите, не ги предотвратяваме. Между другото социалните служби заплашиха, че ще вземат бебето на Кортеза, ако майка й не подпише декларация, че ще се върне от Испания да гледа новороденото. Майката на Кортеза подписа и веднага след това замина пак за Испания. Социалните не взеха бебето. Прокуратурата започна проверка на пълнолетния младеж, който бе оплодил 10-годишната Кортеза. Проверката приключи с…нищо. Кортеза набързо роди още две деца. Кой е виновен – тя или институциите?
И още един разговор край контейнера. Мъжът е опърпан, рови за храна, признава. И решава да ми се оплаче.
- Како, щяха да ме убият днес.
- Какво стана?
- Отидох до „Чистотата“, там някой път има хора, които търсят работници, и наши хора ходят да се хващат за някаква работа на строеж или в градина за по един-два дни. Питам един има ли работа…
- Какъв един?
- Българин, въртеше се там, викам бате трябва ли ти човек за работа. Той се обърна, дигна една тръба и вика да се махаш, че както ми е черно ей сега ще те убия, циганин мръсен!
- Удари ли те?
- Не можа. Аз хукнах, ама ей ме на още треперя.
И това е реалност. Няма как да се интегрират хора в общество, което не иска да ги интегрира. Няма как ромите да пращат децата на училище, докато българите не искат децата им да учат в един клас с ромски деца.
Знам, че не ви изненадах. Всеки от вас със сигурност знае десетки такива истории. Спорно е дали пишещите концепции ги знаят. Защото, за да заработи една концепция, проучванията за нея трябва да започнат от такива места – около контейнерите. Макар че по личното ми мнение няма нужда от нова концепция, нито от разширена стратегия, нито от каквито и да било други написани заклинания, най-малко пък те трябва да са от министерството на отбраната. Има нужда се прилагат законите. Тях и сега ги има – без откровено расистките предложения, които се прокрадват тези дни. Просто трябва да се прилагат законите от всяка институция във всеки отделен случай. Просто е.
