Статии

Смешен плач по фосила Вазов

Онзи ден, на 25 ноември, се навършиха 130 години от публикуването на първата част от „Под игото“. В чест на тази годишнина се появиха два нови превода на романа на български. И, естествено, станаха повод за поредния обществен скандал.

Досега романът на Дедо Вазов е преведен на 65 езика – английски, френски, немски, испански, а също на японски, китайски, албански , чувашки, хинди, пиджин… Не, на пиджин май още не. Но поради това, че младите българи не познават нито един от тези 65 езика, включително и български, та в навечерието на 24 май 2017 г. издателство „Жанет 45“ на Божана Апостолова пусна превод на шльокавица, известна също и като методиевица, маймуница, есемесица, кирливица.

Което доказа, че теоремата за маймуната и безкрайността е напълно вярна. В превод към конкретния случай тази теорема звучи така: Ако вземем неограничен брой маймуни и ги сложим на достатъчно здрави пишещи машини безкрайно дълго да тракат по клавиатурата, рано или късно някоя ще напише „Под игото“ на шльокавица. (Подробности за тази теорема можете да намерите в „Надхитрени от случайността” на Насим Талеб.)

Изданието беше маскирано като благотворителна акция, с чисти и свети цели – опазване на езика наш роден. Но въпреки това много хора из социалните мрежи, главно пенсионирани учителки по литература, се възмутиха от това кощунство. Но ние приветствахме тоя превод. Така де, не можеш да караш хората да учат нов език, за да прочетат един роман. Щом има млади българи, които не четат кирилица, ще им се напише на шльокавица.

Сега се научаваме, че се появили два нови превода на романа на български. В единия оригиналният текст бил дублиран с 4200 думи, обяснени в скоби. По-интересен е вторият, който бил пълен превод от дедовия на съвременния език. Автор и на двете книги е отново собственичка на издателство –  Нели Стефанова, издателство “Византия”. Госпожата била завършила

книгоиздаване в бившия СССР. Което може да обяснява всичко. Но може и нищо да не обяснява, знам ли…

Напук на всички пуритани, в мнозинството си, повтарям, пенсионирани учителки по литература, ние ръкопляскаме на инициативата на г-жа Стефанова. Още когато „Под игото“ излезе на шльокавица, ние написахме, че и самата стилистика на дедо Вазов трябва да се осъвремени. Защото в този си старовремски език творчеството му играе ролята на фосилизиращ българската култура фактор. И тези нови преводи ни идват като отговор на молитва.

Преди време Андрей Райчев го каза много точно: „Вазов е скучен, внушава на децата погрешно чувство за родината като към нещо старомодно, свързано непременно с хорото. А колът, с който се бори Баба Илийца, се превръща в централен за нашата култура…”

За да има културна синергия, творчеството на класика ни трябва задължително да се адаптира към съвременността. Наша милост е писал многократно по тоя въпрос, но то е пръснато на разни места из огромното ни творчество и затова по-долу ще го съберем накуп, белким допринесем с нещо за едно ново и по-модерно виждане на класиката. Един англичанин, Мартин Бауам, преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета: „К’во стаа в шибаната Дания? Шъ мъ бъде или нема а мъ бъде, копелуе?” И т.н.

И Дедо се нуждае от адаптация. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок…

„По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”

Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите…

Никъде в описанието на тлаката нема дума за R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах… Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! Тоя е лузър по условие, бе! Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма! А за оная кифла, дето я рути, Чонина Стайка, за нея пък да не ви говоря… „Работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”.  Същински дизелогрухтер …

„Драгановата Цвета и Райка Попадиина… видиш ли ги какви са белошийки, като патки? Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе…”

Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например, отива при някоя от стоте си манекенки и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе! А стига, бе!

Та така погледнато, много е демоде Дедо.

Или пък да вземем прословутите „Хъшове”. Тук е точно обратното на „Тлака…” Тук всичко е R&B! Дето беше написал един кандидат студент, в „Хъшове” има два мотива: първият те пият, а вторият те пеят.” Но! “Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават.”

Представете си някой да почне днес да ви държи реч като на Странджата: „Какво ни трябва? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си… Имот ли искаме, или къщи?… Ние нямаме потреба от имоти… като имаме свободата, имаме всичко…”

Днешният българин, хранен обилно със свобода, трудно ще се върже. И после класикът се вайка: “О, бедни ми, бедни Македонски, що не умря при Гредетин…” Ами ще мете, бе! Като вместо да работи за пенсия е пил по цял ден в механата, к’во, държавата да не му е длъжна?!

И към поезията на дедо Вазов имаме доста бележки. За конфузните ситуации, които създава „О, Шипка“ в някои региони на родината, е ставало въпрос вече. Например, казвали са ми, че когато приемали Ахмед Доган в БКП, или да не беше Лютви Местан, за да проверят какво самосъзнание има, го питали за боевете на Шипка. И той го разказал така: „Нашите отдолу яростно нападали… Обаче нашите отгоре отблъсквали атаките смело…” Тъпо, не ли?

От деца ни набиват в главите какъв патриот е Дедо Вазов. Обаче редовно крият „Пак борби, борби нечестни…“ от цикъла „Поля и гори“:

Родино, ще те оставя,

имаш въздух ядовит,

в теб душата днес вкушава

само злъчка, само стид.

Родино, ще те изгубя!

Родино, ще бягам веч!

Чини ми се, отдалеч

аз по-много ще те любя.

Патриотично? Това си е направо подканяне за Терминал 2! Един вид блазе им на емигрантите, които могат да си позволят да обичат родината, без да й дишат ядовития въздух…

А какво да кажем за етническата толерантност на Вазов? Съвременните младежи, възпитани в „османско присъствие“, не разбират какво е това иго, робство… Да не говорим, че из творчеството му има и завършени образци на расизъм и антисемитизъм. Какво викаше кака Гина от „Под игото”: „Гаче сте чифути или турци, а не българи…” В Италия за тия работи искаха да извадят Данте от учебната програма, защото в „Божествена комедия” имало антисемитски, хомофобски и расистки изказвания. От това Данте изобщо няма да пострада. Още Волтер е казал: „Славата на Данте ще бъде вечна, защото никой никога не го чете.” А „Под игото“ е най-четената българска книга.

Дошло е време да се действа смело и безотговорно. Ако искаме Дядо Вазов да се чете, той трябва да заговори като съвременен българин, като Бойко Борисов, ако щете. Защото Борисов всички го разбират. Полани вестниците писаха, че в новия правописен речник са въведени много нови думи и са премахнати остарели и неизползвани думи и понятия. Като например „Сполай ти!” Предизвиквало недоумение и неразбиране у мнозинството българи. Така трябва. Щом не се използва, да заминава! Лично ние отдавна не сме чували българин да каже на друг българин „Сполай ти!” Те вече благодаря не викат, та… Няма нужда да се пълни речникът с мъртви конструкти! Между другото, проверих и се оказа, че в „Под игото” „Сполай ти” се среща, а в „Бай Ганьо” не се среща. Може и нищо да не значи, но ми направи впечатление.

Всяко време си иска неговото. Стига вече с това псевдопатриотично „И ний сме дали нещо на света“… Новото време издига пред нас нов девиз: „И ний сме взели нещо от света!“ Помислете малко и ще видите, че съм прав. Ако бяхме взели малко повече…

……….

Илюстрацията откраднах от „Площад Славейков“. Те откъде са я откраднали, не  мога да кажа.

Смешен плач по фосила Вазов

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top