В едно представление винаги идва момента, в който пушката на стената трябва да гръмне. Театърът на президента Румен Радев приключи, време е да изпълни задачите, за които е пратен в тази институция от Решетников и ко. Изборът на момент не носи никаква изненада, първите избори за годината наближават, имплозията на Бойко Борисов върви с пълна сила, инсценировките с народните бунтове от есента не донесоха никакъв резултат, а паритетът между двете основни партии е факт. На финалната права сме на покупката на дългоочакваните нови самолети за армията. Не че това е гарантирано да се случи, както знаем от предходни кабинети на ГЕРБ. Така или иначе натрупването на причини за действие е налице и политическата сценка с надпартийния президент е време да приключи. Именно на това сме свидетели през последните дни.
Радев най-накрая се захвана открито в подкрепа на решаването на една от големите стратегически задачи на бившата комунистическа партия – набавянето на трети, жизненоважен коалиционен партньор. Токсичната коалиция с ДПС не може да бъде повторена открито, тя трябва да се маскира доста по-добре. Надали толкова успешно като сегашната на ГЕРБ с партията на Доган, но поне по някакъв начин. Износването и перманентните скандали между т.н. „обединени патриоти“ отваря достатъчно пространство за това, а и рейтингът на Радев вече тръгна надолу. Крайно време е мандатът му да бъде политически капитализиран. Неговата задача е да помогне в производството на поредното полит ГМО, което да запълни отсъствието на трети партньор. Вярно е, че „Атака“ е винаги готова за това, но и тя върви надолу и няма да бъде убедително попълнение. Трябва нещо новичко, нов контейнер, в който да се излеят всичките налични фантазми, които могат да придърпат гласоподаватели. Именно това е задачата на президента до края на престоя му във властта. Решетников би бил щастлив.
Радев вече дори надмина Гоце в едно отношение. Първанов поне се опитваше да звучи аргументирано в опитите си да наложи промяна към президентска република. Изтъкваше някакви аргументи, подхвърляше някаква реторика и идеи и запазваше някакво минимално институционално приличие. Но другарите очевидно се учат от грешките си. Радев директно заплаши политическата система и я обяви за нелегитимна. Не е ясно самият той в каква степен си дава сметка какво точно направи. Изчете надлежно спуснатата му реч и направи заявка за смяна на конституционния модел на страната. Остава да видим как точно смята да го направи и кои точно ще му бъдат помощниците в това начинание. Съветът му за „стратегически идеи“ е ясно, че ще бъде населен с неговите партийни членове, но без някаква истерична национална криза маневрите му няма да бъдат особено успешни. Разбира се, повечето сънародници надали са и забелязали какво точно говори техния президент, тоталната липса на опозиция също ще му помага в идните месеци и години.
Външно-политическата изолация на Радев не е новина още от първите месеци на неговия мандат. Дори бегъл поглед към програмата му е достатъчен, за да се затвърди впечатлението. Мълчанието по ключови външнополитически въпроси, унизителните пируети в Москва преди време, повтарянето на всички опорни точки на БСП, фрапантното лобиране при избора на нови изтребители, които биха забавили ефективното интегриране на България в НАТО и т.н. Списъкът е достатъчно дълъг и достатъчно ясно разкрива реалните позиции на Радев, които биографичното му про-западно алиби не може да скрие. Разбира се, най-агресивното анти-европейско говорене ще остане за БСП, неговата основна задача ще бъде просто да мълчи по важните теми и когато трябва да се реагира. Е, с малки изключения, както стана ясно около военните самолети. Отговорност за всичко това обаче има и Борисов, който сега се втурна да защитава европейски и евро-атлантически каузи. Той благосклонно отвори пътя на БСП и ко. към президентската институция и стана де факто съучастник в този мащабен опит за реанимиране на бившата ком партия и поредния опит за дерайлиране на остатъчна България.
