Коментари

Цензура или автоцензура

Парите на много хора у нас имат нечисто минало. Носят генетичните белези на индивидуално или групово престъпление. Те създават настоящи и бъдещи  зависимости. Генетично увредени, те се размножават по уродлив начин. Главно чрез и от държавата. И прокуратурата би имала сериозна работа с новите български капиталисти, в това число и медийни магнати, ако самата тя не беше заета с усилието да се нареди сред тях.

Навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, пише Фредерик Бастиа в „Законът“, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре. Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и опасно от труда.

Има достатъчно симптоми, че българската прокуратура и съд правят каквото могат да стане ограбването по-скъпо, но не и по-опасно.

От своя страна медиите също полагат усилия да направят ограбването по-скъпо, но не и по-опасно. Механизмът е много прост. Михаил Мелтев сполучливо го нарече „рек(ет)лама”. Който си плаща, може да разчита на медиен чадър, който не плаща – бой по тиквата.

Много пари с нечиста съвест влизат в медиите и „неканени”, с цел да си я изперат. И само като изключение могат да бъдат върнати.

Тоест, медиите се включват усилено във вторичното разпределение на ограбеното. Но те имат и директен бизнес с държавата (правителството). Те търгуват с нея. Властта дава печеливши сделки срещу медийна подкрепа. И естествено властта влиза в роля, близка до ролята на цензора. Не като принуждаваща власт, както беше при тоталитаризма, а като компенсаторна – насочва държавни поръчки, общински и държавни реклами и търгове, частни реклами на политически обвързани бизнесмени. Зад моркова винаги прозира и тоягата – властта може да насочи тези средства и към друга медия. И това доста прилича на забраната при пряката цензура. Изгонена от централния конституционен вход, цензурата влиза през задната врата. Икономиката на медиите, особено на печатните, се връзва много трудно в условията на неразвит (и влияещ се от властта) рекламен пазар. Размяната „влияние срещу държавна подкрепа” почти няма алтернатива, особено в условия на криза.

И така държавата (олицетворена от една партийна власт) влиза в медиите въоръжена с най-силната принуда и заплаха, позната на капиталистическото общество – парите. И все пак това не е цензура. По-коректно ще е да го наречем автоцензура. Защото медиите доброволно полягат на властта с цел облаги.

А ако случайно някоя медия не е елемент от по-голям корпоративен интерес (което на практика е трудно въобразимо), тогава задейства капиталистическият рефлекс на главния редактор. Големите пари в медиите идват не през рекламата, а през редакционната политика. Ако случайно пък главният редактор по някаква причина не се възползва (което е още по-трудно въобразимо), то размяната с държавата се извършва от неговите заместници, от редакторите и репортерите. Най-често тази дейност е плод на колективните усилия на всички.

В последното десетилетие много пари със съмнително минало се насочиха към собственост в медиите. И все пак докато прокуратурата не е разследвала, докато съдът не се е произнесъл, медийният империалист Пеевски  си остават „честен” бизнесмен, който притежава собствеността върху медиите и съответно правото да определят тяхната политика. Същото се отнася и за собствениците на Би Ти Ви. Защото както свободата на словото, така и правото на собственост могат да бъдат оспорвани само през съдебната институция. И пак опираме до държавата. На питането до ДАНС за легитимността на капиталите на „Нова медийна група” на Пеевски, българското ФБР с учудваща експедитивност отговори, че няма нищо съмнително. Всъщност, едва ли е случайно, че собствеността върху медиите е една от най-строго охраняваните тайни у нас. Така се прикрива и друго опасно и грозно явление в българския медиен пазар, специално вестникарския. Вярва ли някой, че Блъсков купи „Труд“, а Венелина Гочева „24 часа“. Е, може да има някой льольо и да вярва, но за хората, които следят процесите, в случая е ясно, че са подставени лица, които прикриват реалния монопол. Този монопол става още по-страшен, като към него се добави и пълния монопол върху разпространението на печатните издания. Пеевски определя не само кое е истина, но и кой има право да я съобщава. Имаме съвсем пресен пример – „Прас-Прес“. Монополът върху медиите и монополът върху разпространението, с които се злоупотребява ежедневно, са от компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията. Но хората там традиционно защитават единствено топлите си местенца. Можете да ми вярвате, участвал съм в цялата епопея срещу монопола на ВАЦ в края на 90-те години и го казвам отговорно. Но ВАЦ бяха пионерчета в сравнение с Пеевски.

Последният хит на господата от въпросната комисия е, че в горивата няма монопол. Е, ние можем да си мислим, че има картелни договаряния и монопол, че с него грозно се злоупотребява, но шефът на КЗК, който е политическо назначение, не мисли така.

В сбъркана държава всичко е сбъркано. Няма как медиите да правят изключение. Навремето Иван Славков казваше: „Какво ви е наред, та искате и телевизията да е наред?!“ Та, казвам, че нашата битка не е с Пеевски, а с държавата и за държавата.

Когато миналата година Моника Маковей, министърката, която сложи началото на реалната борба с корупцията  в Румъния, посети България, тя ни посъветва: „Оправете съдебната система, тя ще оправи всичко останало.“

Е, едва ли всичко, но все пак би било едно добро начало. Но няма кой да го постави. А може би няма кой да го поиска. Резултатите на „Да, България“ на изборите, освен всичко друго, се дължат и на факта, че за мнозинството българи съдебната реформа е нещо твърде отвлечено, абстрактно и откъснато от живота им. И ще трябват много усилия, за да се промени това. Ако изобщо може…

Цензура или автоцензура

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top