“… Близо е.
И мъчен за схващане Богът…”
“Патмос”, Фридрих Хьолдерлин
Почти година, откакто Бойко Борисов и ГЕРБ не са на власт, а се усеща като не-Борисов. Не като Промяна. “Ама какво искаш! Т’ва да не ти е магия!”, казва един познат. Не, брат, обаче ситуацията е като с футболиста Георги Петков след комоциото – линейката дошла навреме, но вратата ѝ не се отваряла, а шофьорът бил наясно, обаче си карал линейката.
И пак се намерил човек да снима заялата врата и да пусне кадрите в социалните мрежи. Винаги се появява някой воайор, който вади телефона за снимки, вместо да помогне да се оправи работата, тъжната българска картинка. Сеирджии. Петков си гълтал три пъти езика, но… да живее сеирът с линейката.
И Миглена от село Пудрия, която се мъчи 40 минути, умирайки в чакалнята на спешното отделение във Враца, седнала в инвалидна количка пред едно гише и пред очите на детето си. Кой засне агонията ѝ? Човекът, чиято съпруга е преглеждала в този момент дежурната лекарка. Що за човек си, щом първата ти реакция, когато видиш умиращ, е да извадиш телефона, за да снимаш последните му мигове, скрит зад стъклото. Вместо да изтичаш за помощ. Защо бе, човек? Има нещо болно, некрофилско в такова воайорство. Жена, издъхваща пред очите на детето си и мъжа ѝ. Да влязат психоаналитиците…
Хвала такива като него, благодарение на тях се разбрало дереджето на българските болници, казаха някои. Че вие сега ли го разбрахте, дами и господа? Имате късмет, ако сте го научили от видеото. Къде е тая друга България, в която се лекувате, да емигрираме там. В мигленината България не е за живеене. В нея патоанатоми от Враца, където се е споминала, правят аутопсия на тялото, и “неофициално” излиза “информация”, че била болна от рак на белите дробове – от две години. И ето ти внушението: тя така и така си e отишла, какво, като не са ѝ помогнали, и да бяха…
Повечето от нас не са наясно, че ракът на белите дробове е присъда и хората си отиват много бързо, две години са прекалено дълъг срок без никакво лечение. В последния му стадий Миглена не просто нямаше да се движи – щеше да е на кислороден апарат, без да е в състояние да напуска леглото си. А тя е ходила на работа и няколко дни преди да я закарат в Спешното, е посетила личния си лекар заради хрема и обложен език. Джипито ѝ заяви, че е имала сатурация 99 – невъзможно при рак на белия дроб от две години. Нормалният здравословен индекс е 95! Но много медии безкритично преписаха “информацията” за рака, пуснаха порция сополиви материали за съдбата на детето, и с това приключиха. This is the end…, както пееше Морисън.
Каква е тая медийна лоботомия да се информира за очевидното и изговореното? Сутрин, обед, вечер – редовното гушене с информация, като гъски, чиито крака са заковани и ги тъпчат през сонда, за да се угои черния дроб. Е, добре сме угоени с катастрофи, смърт, убийства, починали в болници, лафчета, обещания, фалшива информация, контролирана информация, половинчата информация, платена информация. И гълтаме, гълтаме, гълтаме – все едно дали вярваме или не, вече е в хранопровода.
Бойко Борисов казва, че нямал къща в Барселона, няма и да има. Завинаги верен на Банкя. За Борислава Йовчева не казва, но това не е важно, това е сюжет за сериал по БНТ “Красавицата и Генералът”. Може да е по-интересен от “Порталът”. Ако бях гадач, както казваше едно време Царя, има нещо в толкова “Б”-та – Бойко, Барселона, Банкя, Борислава. Ама какво? Според учителя Петър Дънов това е най-силната буква, “начало на проявения живот, който наричаме Битие”. Прокуратурата, която разследва пране на пари, няма да се води по Дънов. Въпросът е по кого.
А докато Борисов чака да цъфне магнолията в двора му в Банкя, президентът Радев наобикаля едрия български бизнес – пример до пример за успешна приватизация. Заводът на Енчо Малев, КЦМ-Пловдив, “Трансвагон” в Бургас – посрещнат от собственика му Васил Данев. (“Приста ойл” кога?)
В първия мандат не го правеше, Борисов му стесняваше периметъра. Сега обаче неспирно пътува и от всяко предприятие излиза по едно напътствие за правителството и някой популизъм като оня за “хляба на народа”. Лично на мен ми е омръзнало това сиромахомилство – Спиро Гулабчев в XXI век. Искам някой да говори за масло върху хляба, и за хайвер даже. А за 9% ДДС за хляба Радев народнее от завода на Енчо Малев, най-маститият производител на хлебни изделия в България, бивш депутат на Царя. Малев приватизира “Добруджански хляб” с ония дружества, на които им викаха работническо-мениджърски, но работниците ги ползваха само за подписите при регистрацията на РМД-то. Обаче Радев се носи като с кайт по гребена на рейтингите, загрижен за хляба, АЕЦ “Белене” и българите в Северна Македония. In Radev We Trust.
Промяната разхвърля пачки – не от джипка, а през бюджета.
Светът чака кога ще загърми в Украйна. България гледа в носовете на обувките си.
“Знаеш ли защо се събуди? Защото току-що ти прерязах гърлото!”, каза Джак Никълсън на Брандо в оня стар филм “По Мисури”. И ние ще се събудим така един ден, без да помръднем, добре угоени мъртви. А някой ще вдигне телефона за снимка.
