В петък депутатите от БСП и ДПС не се регистрираха за кворума и провалиха заседанието на НС, на което трябваше да се приеме отпадането на машинното гласуване за общинските и парламентарните избори.
Шефът на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова се зарече, че управляващите да се справят с осигуряването на кворума, независимо дали БСП и ДПС ще продължат с бойкота. Тя зае позата на Тартарен Тарасконски и призова опозицията “да се борим с аргументи в дебата, вместо с подли номера“. („С шпаги, господа, не с топлийки!“)
По телевизора видната герберка Десислава Атанасова ни кове по слабото място: “Един глас с машина струва 58 лева, а с хартиена бюлетина 70 стотинки”.
Пък министър Кирилов… (А, бе, верно ли му викали Дани Компаратива… За да се отбележи все пак, че Гошо беше Тъпото, но този води хорото. Или да не беше Суперлатива, предвид на лафовете за джуркането и преобръщането на файловете, с които изби конкуренцията? Както и да е. Та Дани по- или най- вика, че Мадуро във Венецуела бил избран с „1 млн. неистински гласа“ с машини за гласуване. Демек, това е врагът на честния вот. В този дискурс веднага низвергваме телефона, защото с това изобретение се извършват страшно много телефонни измами, отказваме се от интернет, където се вихрят какви ли не тролове и явни откачалки… Заради злоупотреба можем да задраскаме всяко техническо откритие. На практика с всяко нещо на този свят може да се злоупотреби. Но с някои неща просто не бива. Като например с глупостта. Защото е казано: Всеки има право да бъде глупав, но никой няма право да злоупотребява с това си право.
Дани бой е подочул нещичко оттук-оттам. Да, на изборите във Венецуела на 30 юли 2017 г. мадурците наистина са злоупотребили с 1 млн. гласа, но тази злоупотреба е оповестена от „Смартматик“, фирмата, която организира и провежда машинното гласуване. Заради което Мадуро прекратява договора си с тях. „Смартматик“ е най-голямата и авторитетна фирма за машинно гласуване в света. И именно тя провежда машинното гласуване и у нас.
„Машинният вот, вика Атанасова, не гарантира честност.“ Права е! Широко известно е, че едно нещо не е ли гарантирано от ГЕРБ, нищо не струва. Известно е също така и колко струва, когато е гарантирано от ГЕРБ, де…
Да не забравяме, вика още Деси, че данъкоплатците, т.е. всички ние, платихме 7,5 млн. лева за 3000 машини, на които са гласували едва около 150 000 граждани.
Обаче пък омбудсманът на републиката Мая Манолова ни призовава да не забравяме друго – че ЦИК са наели машини на цената, на която са можели да ги закупят. Какво (или може би кой) е наложило тази губеща сделка няма как да знаем. Но е факт, че за тези пари сега можехме да имаме 3000 машини, които да използваме при следващите избори и гласуването с тях да ни излиза вече без пари. Нали все пак за президентските и европейските избори машинното гласуване ще се запази?
Всъщност, не стана ясно защо машинното гласуване отпадна и за парламентарните избори. Може би са прави експертите, които оспорват приложимостта и ефективността на машинното гласуване за местните избори. В тях на избирателят (леля Пена) може да му се наложи да направи пет различни избора, да превърти пет различни екрана. Но за парламентарните избори това не е така. Явно в случая управляващите имат други съображения, които не са непременно в името на честния вот.
„Опитът да се премахне машинното гласуване, твърди Нинова, е гаранция, че се готвят за манипулиране на изборите и подмяна на резултатите…“ От Обществения съвет към ЦИК също смятат, че причината за ограничаването на машинното гласуване е, че партиите искат да запазят контрола си върху броенето на хартиените бюлетини. Защото, както казва др. Сталин, “Не е важно колко и как са гласували, важното е кой брои гласовете.”
Един от противниците на машинното гласуване, проф. Михаил Константинов, казва: „Администрация не се справи с този проблем и сега вариантите са два – да усъвършенстваме методите и да обучаваме администрация или да се откажем от този инструмент.“ И понеже е по лесно, дайте да се откажем.
Според професора по време на отминалите евроизбори грешки е имало при 40% от машините, т.е., 1200 от всички 3000 машини не са работили коректно. Наистина имаше съобщения за блокирали машини в редица СИК-ове в областите Кърджали, Смолян, Перник и София град и т.н. Но това са проблеми на софтуера и неумението да се борави с техниката, а не недостатъци на машинното гласуване.
Явно администрацията наистина не си свърши работата. И нямаше как да си я свърши за петте дни, които ѝ бяха оставени. И те не навсякъде бяха пет. Защото до последния момент се избираше фирмата, която ще достави машините, което е определящо и за технологията по която ще се работи, а съответно и за да се напише и тества софтуерът. Това закъснение не остави никаква възможност да се обучат комисиите. И тук трябва да се добави, че у нас няма постоянно действаща изборна администрация, което още повече усложнява въвеждането на машинното гласуване. Но това усложнява въвеждането на всяка новост и ако винаги се оправдаваме с това, ще копаме на едно и също място с десетилетия.
Ако администрацията се е провалила в опита си да въведе машинното гласуване, то това не трябва да се смята за провал на самото машинно гласуване. Него можем да обявим за неуместно или вредно едва когато сме го тествали коректно, според правилата. А до тогава можем само да теоретизираме върху неговите добри и лоши страни в нашите условия. Според експертите сред добрите му страни е например това, че машинното гласуване не допуска недействителни гласове. Недействителните гласове непрекъснато се увеличават и достигат вече 7-8%. Според проф. Константинов, по причина на прогресивното изпростяване на нацията. На парламентарните избори през 2017 г. недействителните гласове са 293 423, 7.96%. Такава маса гласове може да обърне едни избори.
Машините ограничават “купения вот”, защото ограничават възможността за “отчет“. Те премахват условията за злоупотреба с вота, ограничават възможностите на избирателните комисии да променят вота, обявявайки действителни бюлетини за невалидни и обратно, прави невъзможно фалшифициране на протоколи и т.н. Изобщо ще намали изборните манипулации и ще направи нерентабилно купуването на цели избирателни комисии, както се случва сега и то съвсем не по изключение. Избягват се също и многото несъзнателни грешки при хартиеното гласуване. Бързината и точността на броенето също са сред плюсовете на машинното гласуване.
Така че нека не бързаме да се отказваме от нещо, предимствата на което не сме успели да видим. Наложително е вече нещо да се промени. Доверието на избирателите в способността на избирателната система да гарантира честни избори непрекъснато се руши. Което рефлектира и върху все по-ниската избирателна активност. Няма гаранция, че машинното гласуване ще бъде търсената панацея, но сме длъжни поне да опитаме.
