21 март – национален празник
Вчера беше международен ден на съня. Спахте ли? Защо ли питам, като е ясно. Спали сте, разбира се. Както и онзи ден сте спали, както и на 17 юни лани сте спали, както и на … 1997 година, и на … 1994… Както и 45 години преди това сте спали, и петстотин години още по-преди това. Сигурно и Аспарух като ви е водил насам пак сте спали на конете, щом сте решили да спрете тука.
И за това нямате спомен. И само нема-нема си пропявате между две дремки “Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди” и пак се унасяте.
Именно за това не помните даже такива скорошни работи като пирамидите и фараоните, кредитните милионери, банковите фалити, приватизацията…
21 март трябва да стане национален празник. Защото няма логика да празнуваме миговете на непълно разсънване като Съединението, Обяваването на независимостта, за Освобождението да не говорим, защото за него е ясно, че е станало докато сме спали.
Ей тъй, спейки, един ден ще влезете в НАТО и в ЕС.
За това не се чудете къде ви е времето. Ами няма го. Вие вашето си го проспахте. Пардон, по-честно ще е да кажа “ние”, вместо “вие”.
Да живее 21 март. Националният празник на Република (за сега) България. Спане, спане му е майката. Спане и хубави сънища. Само ме е страх един ден да не се събудим и да видим, че ни няма. Ама то пък каква ли е разликата.
(Тони Филипов, д-р, 22 март 2002)
