Исте/ория „на макс“

 

Историята е отново на въоръжение. Македонските ни съседи затънаха в нова спирала на национално строителство и от наша страна надлежно се активира цялото историческо войнство. Този път се включи и българската дипломация очевидно изкушена от това, че най-накрая намери обект, който да отговаря на нейния капацитет. Видно е, че македонците загубиха мяра в самоубеждението и външните опити за  легитимиране. Взеха странното решение да преинвестират в създаване на минало, вместо да се обърнат към далеч по-сериозните предизвикателства на тяхното бъдеще. Но, ако има поне малко българско израстване през последните години то се крие в признаването на правото на самоопределение на другия, в силата да кажеш край на вековното и трагично прекрояване на граници, в мъдростта да създаваш връзки между хора дори когато държавите пречат. Тази крехка българска мъдрост сега се огъва под силата на взаимната историческа истерия. Изглеждаме склонни с лекота да се простим с нея.

По парадоксален начин през последните изблици очевидно на превъзбудените патриоти е писано да преоткрият и марксисткото мислене. Дълго спотаеното българско мнение бе, че македонците са в мисловен плен, жертви на отвлечено и откраднато автентично национално, българско самосъзнание. Заклещени са в трапа на фалшивото самосъзнание. Тази мисъл работи с марксистки патос като единствено класата е сменена с нацията. Обърканите не могат да разберат собствената си природа, която е подменена от историческа несправедливост и манипулация и стоят затънали в тъмнината на собствената си сбъркана идентичност. Първата неписана българска рецепта за тази болест бе времето. Излезли на светлина с времето тези хора трябваше да изпълзят от пещерата на сбърканата идентичност и да се върнат там, където принадлежат. Тази нагласа роди и пасивния патернализъм, който дълги години характеризираше колективното отношение към братовчедите. Като допълнителен лек бе осигурено производството на притежатели на български паспорти, макар може би по-убедителното обяснение за него е удобното прикритие, което то дава на една тежко корупционна практика. Тази документна фабрика няма изгледи да спре и при сегашния президент. Предадени от очаквания лек на времето сега сменихме позата. Нужна е корекция на националната идентичност на македонците и авторството й принадлежи на нас. Към тази безперспективна позиция сме се запътили в момента.

Един от най-тежките дефицити в сегашното ни поведение обаче е неспособността да преведем позицията си на езика на международните отношения. Постигането на договорка за броя и местата, на които да почитаме история е операционализиране на проблема, което няма как да срещне достатъчно подкрепа в рамките на съюза. Нито ще реши по-дълбоките проблеми в отношенията между двете страни. Вместо това е необходим спокоен, разумен и системен анализ на нещата, които не са наред между двете държави. Колко са хората като Спаска Митрова, какви точно са техните проблеми, системни ли са те? Има ли проблеми с академичния и научния обмен? Системни ли са пречките пред българския бизнес и предприемачи в страната? Въобще, работят ли на институционално ниво отношенията между двете държави? Ако не, къде точно са трудностите и какво предлагаме като решение? Оттук могат да излязат истински успешните аргументи за българската позиция, а не от запазването й на полето на историята. Истински добрата стратегия е в намирането, анализирането, подреждането и успешното излагане на тези проблеми в поведението на другата страна, а не договарянето на приемлива историческа интерпретация.

Може би най-балканско в цялата тази истерия е, че избрахме именно битката за  историята, за да заявим политическо упорство в съюза. Не каузата на разумно инвестираните фондове, не битката за бъдещето на съюза и неговия облик, не прераждането на региона ни. Не дори дълго повтаряните приоритети като Шенген и еврозоната, по които постоянно ни дописват критерии без дори май да го разбираме. Не са захванахме с това да си направим нормална система за управление на членството, а продължаваме да си кретаме със схемите от времето на преговорите. Не си направихме и труда да помогнем на българските предприемачи да са по-успешни на единния пазар. Както можеше да се очаква не се захванахме и с изграждането на коалиции от партньори вътре в съюза. Като има да се водят тежки битки гледаме към Полша и чакаме на тях. Вместо всичко това ние избрахме да ръмжим за история.

Удовлетворяването на собствения ни глад за историческа истина не може да заслепява големите дългосрочни залози, които ни обвързват с моментно превъзбудените македонци. Тихият залез на целия ни регион, който получава все по-малко внимание от отегчена Европа и глобално ориентирана Америка. Превръщането ни в обект на интерес единствено за полицаи и трафиканти. Разпадът на всякаква икономическа привлекателност от тежкия културен микс на балканско безхаберие и примитивна консуматорска треска. Ако обаче успеем да съчетаем легитимното ни недоволство, една търпелива и стратегически реализирана корекция в поведението (а не в идентичността) на съседите ни и решаването на далеч по-съществените дългосрочни предизвикателства пред всички ни в югоизточна Европа ще успеем да покажем точно тази зрялост и израстване, за която в сегашния пристъп претендираме с не особено голямо основание. Пък и всички подозираме, че цялата работа сигурно ще приключи, когато премиерът чуе в слушалката: „Фрау Меркел на другата линия“.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top