Референдумизация

Победата на консерваторите на парламентарните избори преди няколко седмици на практика гарантира провеждането на референдум за оставането на Великобритания в ЕС. Предизборният ангажимент е това да се случи преди края на 2017 година, но е възможно да стане и по-рано. От една страна, въпросът ще тегне върху новия кабинет и неговата стабилност, а от друга в Германия и Франция има избори през същата година и никой няма желание да вкарва допълнителни трудни теми в предизборните си кампании. Извън Острова много хора недоволстват или недоумяват от свикването на този референдум, намират го за ненужен и израз на слабост от страна на Дейвид Камерън. Погледнат в малко по-широк контекст обаче той е част от много по-обхватен процес на вътрешна политизация на ЕС, която все по-често и на все повече места предизвиква неудобства на политиците. В този смисъл, Великобритания не е изключение.

През последното десетилетие и най-вече като резултат от глобалната криза съюзът е все по-често обект на вътрешни политически битки. Теми като имиграция, деиндустриализация, напускане на работни места, организирана престъпност и тероризъм все повече се интерпретират през случващото се в Европа, динамиките вътре в организацията, единния пазар или свободата на движение и труд. Това затруднява про-европейските партии на широкия политически център, европейските теми все по-често се използват от партиите на двата им фланга и това допълнително затруднява европейската политика на правителствата. Част от относително бавното излизане от кризата в еврозоната бе резултат именно на тази променена вътрешно-политическа динамика. В различна степен това може да се наблюдава в Холандия, Финландия, Австрия, Франция, Великобритания, а вече и в Германия с появата на евро-критичната „Алтернатива за Германия“.

Този процес означава, че все по-често правителствата ще трябва да търсят допълнителна легитимност за своята европейска политика, макар в различните държави това да се случва през различни механизми (референдуми, тълкувания на конституционни съдилища и други). Това вече се случи с европейската конституция във Франция и Холандия, а германския конституционен съд все по-ясно очертава възможните граници на интеграция. Една от големите причини за забавянето на необходимите промени в договорите на ЕС е именно нарастващата вероятност от нови референдуми във все повече държави. Следващите договорни промени с de facto конституционни последствия ще изискват в много държави изрично препотвърждаване от избирателите. Предвестник на този процес, като политически ангажимент, вече има по темата за присъединяването на Турция (когато и да се случи то), което в поне няколко страни-членки ще доведе до референдуми.

Ходът на Камерън с обещанието за референдум има няколко причини. Една от тях беше да неутрализира вероятността „да изгуби партията“ си, която от 2010 година се попълни с нова вълна евроскептични депутати и по този начин да не повтори вътрешните само-разрушителните битки от 90-те години на миналия век. Друга беше нуждата от реакция на надигащата се партия на независимостта, чиято ефективна стратегия да обвърже темите за имиграцията и Европа даваше резултати. Като цяло премиерът успя да се справи с тези две задачи, макар те да представляват по-дългосрочни предизвикателства. Партията му отиде спокойна на избори, а Найджъл Фараж в крайна сметка удари повече по лейбъристкия вот, отколкото по този на торите. В същото време, Камерън е пореден британски политик, който предпочита „да извади“ европейската тема извън рутинната политика и да намери друг механизъм за справяне с нея. Дори Тони Блеър с неговите големи мнозинства не посмя да се нагърби сам да убеждава британците, когато обмисляше влизане в еврозоната. Измислената тогава формула бе за изпълнение на определени критерии и тогава референдум. В крайна сметка такъв не бе проведен.

Британският референдум има и по-широк смисъл. Добре известно е, че отношението на Острова към съюза има сериозни отлики от това в повечето държави-членки и там подкрепата за самото членство има нужда да бъде периодично препотвърждавана. На пръв поглед той ще се случи най-вече, заради политическите маневри на консерваторите, но има и други причини. Имиграцията след 2004 година е в сериозен мащаб и концентрирана в кратък промеждутък от време и предизвика множество въпроси. Този приток на работна сила допълнително усили чувството за уязвимост на много „сини якички“, които едновременно не мога да намерят добро място за себе си в пост-индустриалната икономика и все по-трудно запазват работните си места. Факт е освен това, че засилената интеграция в евро-зоната поставя нови въпросителни пред мястото на британците в съюза. Другата основна област, в която напредва интеграцията (правосъдие, вътрешен ред, имиграция и т.н.) също е сред тези, в които Британия не е от особено активните.

Има и още един голям дебат, който се води усилено и най-вече като резултат от глобалната криза. Дали и в каква степен членството в ЕС подпомага или пречи на по-глобалните амбиции на страната? Има немалко хора, които са убедени, че бъдещето на бившата империя през 21-и век преминава през „откачване“ от съюза и изграждане на модел на развитие, които е глобален, много по-гъвкав, ориентиран към източните пазари, с по-малко регулация, не толкова политически. В този смисъл референдумът поставя и въпроса за това как британците си представят собствената страна и пътя за нейното развитие, а не е просто страничен ефект от безотговорни политически маневри. Отвъд тези специфики обаче сме свидетели на по-общ процес, който не просто ще прави интеграцията оттук насетне по-бавна и политически мъчителна, но ще изисква непрестанното одобрение на все по-недоверчивите граждани. 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top