Статии

EС като второ НАТО

Само допреди десетина години, мнозина спекулираха, че НАТО е на път постепенно да прелее в Европейския съюз. Логиката за това бе наглед необратима. Военните заплахи намаляваха, докато невоенните нарастваха. Глобализацията вървеше по план и бъдещите рискове изглеждаха все повече от невоенен характер. Междувременно пък, ЕС все повече се занимаваше с „правосъдие и вътрешни работи, „общият покрив“, под който организацията разполагаше всички въпроси на „меката сигурност“. Завръщането на системната конкуренция с играчи като Русия и Китай обаче върна на сцената НАТО и неговият обявен залез бе поредната анти-западна пропагандна теза. ЕС изпадна в поредица от кризи (икономическа, мигрантска, Брекзит) и започна да търси нов път и идентичност за себе си, при това под безпрецедентен политически натиск от евро-скептични политици и партии. Този процес на преосноваване на организацията далеч не е приключил, но отсега е видим централния лайтмотив на все повече от нейните политики и философия. И той е свързан със сигурността.

Това развитие има своите исторически корени. През последните две десетилетия, „правосъдие и вътрешни работи“ е най-експанзиращата област на европейска интеграция. Това е кодово понятие за множество политики – имиграция, организирана престъпност, бежанци, съдебно сътрудничество, тероризъм, сътрудничество между правоохранителни органи, граничен контрол и т.н. В един момент, над 80% от новото законодателство на ЕС бе именно по тези въпроси като и в момента този процент остава много висок. Промени се и правната основа на тези политики – от междудържавно сътрудничество към европейски политики със собствени бюджети и съдебен контрол. Самите проблеми пред Европа тласкаха политическия процес в такава посока – нарастваща транс-национална организирана престъпност, имиграция, терористични атаки, необходимост от защитни механизми в рамките на Шенген и други. Зациклянето на други политики вътре в организацията също повдигна относителната тежест на подобни въпроси. Например, единният пазар и икономическите теми бяха блокирани, поради отсъствие на съгласие за по-нататъшна интеграция. В ерата на нарастваща несигурност и интензивна глобализация, „меката сигурност“ някак естествено се превърна във фокус на европейската политика. Това допълнително се усили след мигрантската криза през 2014-2016-та и поредицата от терористични атентати през последните години.

Въобще, европейското политическо въображение се движи в нова посока. След години на гео-политическо безвремие, сега Европа внезапно се събужда за реалния свят, в който попада и който ще доминира през идните десетилетия. Това е свят на нарастваща системна конкуренция с множество активни и агресивни играчи, най-вече Русия и Китай, а за доста европейци и САЩ. Подобно осмисляне и разбиране върви бавно и мъчително, но изглежда все по-необратимо. В такава ситуация, съюзът все повече ще мисли себе си като интегрирана общност, която трябва да се осигури срещу нарастващи рискове и заплахи от най-различен характер – политически, икономически, социални, сигурност. В този смисъл, ние вървим към политическо преосноваване върху защитно-отбранителна логика, при която останалите политики имат по-скоро допълващ елемент. Например, в такъв контекст политиката на иновации и технологично развитие става важна не просто като двигател на растеж, но и като икономически и системен буфер от базов порядък в глобалната икономика на бъдещето.

ЕС наистина все повече прилича на структура, която се организира около различни аспекти на сигурността и изгражда най-различни защитни системи в множество посоки. Независимо от различните, видими и шумни политически спорове, най-дълбока интеграция в момента се случва по въпросите на предоставянето на убежище, имиграция и гранична охрана чрез създаване на общо-европейски политики и институции (например, „Фронтекс“, която постепенно ще поеме почти пълен контрол върху външните граници). Малко на заден план, но множество инициативи се случват по въпросите на тероризма и транс-националната престъпност като интегриране на бази данни, разширен достъп до информационните системи на останалите държави-членки, 24/7 оперативно сътрудничество на правоохранителни органи и разузнавания, нарастване на броя и участниците в различни видове мисии в трети страни и други. Свидетели сме и на сближаване на мисленето по отношение на много от тези въпроси. Например, доминиращата през последните десетилетия хипер-либерална интерпретация на основанията за търсене на убежище в Европа се променя и неговото предоставяне ще става все по-ограничено, при все повече контрол и все по-често връщане на неуспешните кандидати.

ЕС предприема доста радикални идеи и по отношение на традиционната, „твърда сигурност“. Вече има специален механизъм за задълбочено военно сътрудничество вътре в организацията, върви се към еднозначна клауза за колективна отбрана, която е независима от тази в НАТО. Страните постепенно увеличават военните си разходи, при това не толкова заради заплахите на американския президент, а поради цялостно преосмисляне на глобалната ситуация. Непрестанно нарастват общите проекти за инвестиции във военната индустрия, независимо от множеството препятствия пред общо-европейски капацитет в това отношение. Някои дори вече говорят за европейски самолетоносач, отново, колкото и нереалистично да звучи все още това. В областта на изследванията и иновациите бяха заделени милиарди за съвместни разработки с военна ориентация. Все по-често се чува идеята за „европейски суверенитет“ по въпросите на сигурността и „стратегическа автономност“, макар тези идеи да поставят сериозни проблеми пред синхронизираното сътрудничество с НАТО. ЕС и Великобритания отсега говорят за запазване и задълбочаване на сътрудничеството по въпроси на сигурността, отбраната и външната политика, макар точните контури да трябва да почакат до финализирането на напускането на британците. Независимо от тези политически въпросителни, няма никакво съмнение, че „твърдата сигурност“ не просто е обект на повече интеграция, но и че нейната синхронизация с отделните политики на „мека сигурност“ ще създават изцяло нов политически и институционален гръбнак на ЕС.

По-неочаквано е преливането на парадигмата на сигурността в полето на европейската икономика и социално мислене. Европейският икономически дебат има все повече защитни тонове, сякаш цялостният манталитет се променя в тази посока и Европа търси начини да защити относително силните си сегашни позиции. Например, това е видимо в желанието за създаване на „европейски индустриални шампиони“ с капацитет да са равностойни играчи в глобалната икономика. Такъв беше основния аргумент зад търсеното сливане на „Сименс“ и „Алстом“, нещо подобно говорят немците и по отношение на евентуалното обединение на „Дойче банк“ и „Комерц банк“. Свидетели сме на нова вълна от селективен протекционизъм, който включва мониторинг на чужди инвестиции, затваряне на цели сектори за външни рискови инвестиции, ограничаване на достъпа до обществени поръчки за различни неевропейски компании и т.н. Завръща се и индустриалната политика, но като защитен механизъм срещу анти-пазарни играчи като Китай. С държавни средства ще се изкупуват активи и акции на заплашени компании и ще се подкрепят западни фирми, за да могат да навлизат на чужди пазари и да заемат стратегически позиции. Социалната политика също все повече се мисли като мрежа за социални защита, идеи за универсални доходи се коментират през призмата на ограничаване на общата несигурност, общата делегитимация на либералната икономика и отслабването на Запада.

Има една стара английска шега, че животът е това, което ни се случва, докато правим планове как да го изживеем. Последните години на ЕС са интересни от подобна перспектива. Предходни етапи от неговото развитие бяха много повече резултат от големи политически проекти и визии. Например, монетарният съюз е именно такова събитие, което е резултат, макар и не само, на мащабно мислене от силни политически фигури с широко поле за маневриране. Сегашният ЕС е много повече продукт на обстоятелствата, на връхлитащи кризи и осъзнавани непредвидени последствия от предходни решения. Той е много повече резултат на случващи му се събития, отколкото на собствени планове и идеи за развитие. Парадоксалното е, че това е може би най-добрата актуална рецепта за неговото оцеляване.

EС като второ НАТО

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top