REDUTA https://www.reduta.bg ХРОНО-СИНКЛАСТИЧЕН ИНФУНДИБУЛУМ Sat, 02 Mar 2024 15:54:24 +0000 en-US hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.2.4 https://www.reduta.bg/wp-content/uploads/2020/11/cropped-reduta-1-32x32.jpg REDUTA https://www.reduta.bg 32 32 Оптимистично за правосъдието https://www.reduta.bg/%d0%be%d0%bf%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be/ Sat, 02 Mar 2024 15:54:24 +0000 https://www.reduta.bg/?p=38204

Статията е от бр. 1 на „Прас прес“ (1 март 2017).  Справедливостта е една от най-сложните. Толкова е сложна, че дето викаше един, дори и аз да успея да ви я обясня, вие няма да успеете да я разберете. Равенството може да се измери, свободата може да се усети, докато справедливостта е нещо субективно. Справедливото […]]]>

Статията е от бр. 1 на „Прас прес“ (1 март 2017).

 Справедливостта е една от най-сложните. Толкова е сложна, че дето викаше един, дори и аз да успея да ви я обясня, вие няма да успеете да я разберете. Равенството може да се измери, свободата може да се усети, докато справедливостта е нещо субективно. Справедливото за едни е почти винаги несправедливо за други. Или както каза премиерът Борисов лани, „така е в живота – щастието на едни се гради върху нещастието на други”. Направо ме изуми с тази напълно неочаквана мъдрост. Може би е прав Антон Тодоров, че хората рядко предизвикват Борисов на интелектуални разговори и затова не могат да оценят неговата интелигентност. А мисли, като горецитираната, съм срещал само при мъдри писатели като Павло Загребелни например: „Човек може да бъде щастлив само за нечия сметка. Сумата на щастието на земята е също така постоянна, както и количеството на въздуха или водата. Ако трябва да получиш повече, добре е да знаеш: някой друг е ощетен…”

Няма как да се разпредели щастието справедливо. Винаги едни получават повече и това няма нищо общо със заслугите. Същото е и със собствеността, която, каквото и да ви разправят, стои в основите на щастието. Затова от законите на Хамурапи във Вавилон, през Колон в Древна Гърция, Магна харта и Декларацията за правата на човека историята е белязана от напъните да се намерят механизми, да се изработят закони, които да гарантират максимално възможна справедливост.… И не е права г-жа дьо Стал, не в името на свободата, а в името на справедливостта са извършени най-много престъпления. И продължават да се вършат.

И липсата на справедливост, особено в разпределението на благата, е била, е и ще бъде причината за всички големи обществени катаклизми, за които ни разказват историците, най-често със свои думи.

 „Трудът сам по себе си е тегоба, а тъй като човекът по природа бяга от тегобите, следва – и историята го доказва – че навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре. Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и по-опасно от труда.” (Фредерик Бастиа в „Законът”)

Прокуратурата е тази, която трябва да го направи. Защото, има ли човек, освен героят от поучителните разкази за деца, който да не се възползва, ако селото е без кучета?

Няма какво да се лъжем. Има два вида работа – при първия местиш едни камъни, а при втория казваш на някой друг да ги мести. И човекът е така устроен, че все гледа да прекара някой друг да мести камъните.

Спрете който и да е скромно облечен гражданин на улицата и го попитайте как се става богат. И той ще ви каже не просто, че ограбването е най-лесния и бърз начин, ами ще ви обясни също, че е и единственият. И изобщо загубилите състезанието, поради завист и други долни чувства, са убедени, че богатството е кражба. И обратно, сред забогателите е много разпространено мнението, че с честен труд може да се забогатее. Доста богаташи съм чувал да го изповядват.

Философски погледнато, в основата на всяка едно богатство стои в крайна сметка честен труд, нечий честен труд. И винаги може да се изчисли, макар и приблизително, зад едно богатство на колко хора честният труд седи. А, ако някой открадне даден честен труд, той престава ли да е честен? Не, нали? Трудът, вложен в един предмет, се отнася до стойността му, а не до собствеността. Оня ден на комшията например му откраднаха колелото. Хем го беше заключил с верига за мечки. Беше хубаво колело, три месеца работи за него. Е, престава ли колелото да е плод на честен труд? Затова въпросът към един милионер не е дали е забогатял с честен труд, а с чий честен труд.

Честният труд на хората може да бъде ограбван по много начини. Може с тяхно съгласие и тогава се нарича работа. Може и без съгласието им и се нарича кражба. Може също и без тяхното знание и тогава е далавера, корупция, задкулисие и т.н. И Законът е призван да направи така, че да държи ограбването чрез труд в някакви прилични рамки и да наказва кражбата и корупцията.

Но законът е като мотиката, сама не работи. Лозето не ще мотика, иска човек с мотика. И тук започва трудното. Тук е нашата истинска драма. Хората! В случая прокурорите и съдиите, а извън него други хора – политици, лекари, полицаи…

Често ни упрекват, че твърдим, че всички магистрати са маскари. Но ние не твърдим това. Твърдим, че системата е порочна и непрекъснато произвежда корумпета. Понякога и от честни хора ги произвежда. Слаб е ангелът човешки, много са изкушенията в този свят, а за другия не се знае нищо положително… И освен това, когато в едно общество кражбата стане норма, честният изглежда не-нормален. Хората почват да го отбягват.

Знаете ли защо граф Виктор Лустинг, един от най-големите мошеници, е успял да продаде два пъти Айфеловата кула? Защото знаел какво кара магарето да върви. Представил се за висш служител в пощите, който е натоварен от правителството да я продаде за скрап. Намерил един провинциален индустриалец и почнал да го омагьосва. Работата била почти опечена, когато оня почнал да се дърпа, нещо се усъмнил в „продавача”. Тогава граф Лустиг заговорил как не му стига заплатата, как е затънал в дългове… Индустриалецът решил, че му искат рушвет и се успокоил. Нали така постъпват всички чиновници, това е така да се каже дължимо поведение. И атестат за автентичност на чиновника… А пък американецът Джордж Паркър продал Бруклинския мост, даже няколко пъти го продал…

Та си мисля дали подкупността на българския магистрат не е станала атестат за неговата автентичност. Не го твърдя, само си го мисля.

За днешното състояние на съдебната система има три причини: Участие, съучастие и безучастие. Безучастните са онези малки и опазили достойнството и съвестта си винтчета, от които нищо не зависи. Тази първоинстанционна честност бързо бива коригирана по веригата нагоре. А носителите ѝ почват да се питат що им трябва да търкалят едни камъни без полза… И едни се обезверяват и напускат, други системата ги изхвърля като чуждо тяло. По-адаптивните преминават в активните категории на участие и съучастие. Продават си мидзуагето. (Мидзуаге, за който не знае, е ритуал, при който младите гейши продават на търг девствеността си.) Тоя живот, викаше един философ, е битка да се наредиш сред престъпниците, а не сред жертвите. Като поседиш дълго от страната на жертвите, всеки път, който води навън, ти се струва приемлив.

Така съдебната система изяжда най-добрите си деца.

Не твърдя, че няма честни магистрати. Невъзможно е да няма. Най-малкото има льольовци, дето нито могат да си поискат, нито пък да вземат, ако им се подаде… Но промяна в прогнилата система не може да се направи с единици, нужна е критична маса, която трудно ще се събере. Защото системата маргинализира всеки, който се прави на особен. Честният магистрат е заплаха за „колектива”, може да предаде четата… Той е като трезвеник на масата, вижда и помни всичко, но сам не участва в свинщината…

Откажеш ли да вземеш „твойто”, ставаш подозрителен. Контрагентите също не смеят да си вземат тяхното.

Не водя някаква представителна статистика, но винаги хвърлям по едно око на обществено значимите дела. И стигнах до извода, че осъдят ли някого за корупция, той или е крал скромно, или пък е профукал всичко и няма пари да докаже по съдебен път невинността си. Господин Законът винаги се отнася много почтително към парите. На виден магистрат приписват думите, станали нещо като виц: „Мога да се корумпирам, мога и да не се корумпирам. Ти какво предлагаш?”

Затова, ако се върнем към рецептата на Бастия, с прискърбие трябва да констатираме, че българската прокуратура неуморно се труди да направи ограбването по-скъпо, но не и по-опасно. Там раздаването на правосъдие е факултативно занимание, а основните усилия са насочени към издояване на платежоспособни клиенти.

Настоятелно моля господин главния прокурор да не се засяга от това, което казвам, защото аз говоря според всички свидетелства на историята. Даже съм си записвал.

(Г-н главен прокурор, спомняте ли си коя година казахте: “Имаме изключително ясна представа за знаковите хора в организираната престъпност. Остава ни да съберем доказателства. За толкова години зайци с тъпан се събират…)

Топката е в полето на политиците. Трябва да променят закони, да създадат институции…

Сега се сещам нещо. Какво правел Мехмед Завоевателят, ако някой съдия съдел криво? Правел му забележка? Не. Заповядвал да го одерат с думите: „Ако му порасте нова кожа, провинението му ще бъде опростено.“ Жестоко е, да? Обаче работи. Но Европа няма да позволи…

Политиците… Ама нали те са главата на рибата?! Според Бастиа стремежът да се участва в изковаването на законите (най-общо в политиката) може да има две цели: да се сложи край на законното ограбване, или да се участва в него. Мисля, че ще ви обидя, ако ви подскажа кой е нашият случай…

А Брюксел е безпомощен, пише доклад след доклад за неотложната реформа в съдебната система, тукашните кимат виновно с глава два деня и на третия пак я отлагат…

Обещах ви оптимистично, а се получи както винаги… Съжалявам.

]]> Избори между… снимка и картина https://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0/ Thu, 29 Feb 2024 14:26:42 +0000 https://www.reduta.bg/?p=38194

Преди да прочетете написаното по-долу, първо разгледайте снимката. Ама, внимателно, много внимателно! Не гледате, където трябва! Разгледайте внимателно картината, останала зад и над благообразните фигури на преден план. Не е каква да е картина. Ражда се под вдъхновената четка на Борис Денев далеч назад във времето, а художникът с трагична съдба в годините след 9-ти […]]]>

Преди да прочетете написаното по-долу, първо разгледайте снимката. Ама, внимателно, много внимателно! Не гледате, където трябва! Разгледайте внимателно картината, останала зад и над благообразните фигури на преден план. Не е каква да е картина. Ражда се под вдъхновената четка на Борис Денев далеч назад във времето, а художникът с трагична съдба в годините след 9-ти септември 1944 г. и дава описателното име „Патриарх Евтимий се прощава с търновци“. Проста композиция на живописното платно – в нейния център е фигурата с черно расо на висшия духовник – патриарх, а около него са събрани безчислено множество миряни. Водач и последователи в момент на върхово изпитание! Точно пък този миг ще бъде описан в един от най-разтърсващите български романи „Антихрист“ на гениалния Емилиян Станев така: „Сбогом, търновско светило! С тебе си отиваше един неосъществен свят , на който ти беше последният първосвещеник.“

Сега да погледнем какво има на снимката пред картината. Не, животът наистина понякога си прави знаменателни в своята ирония внушения! Проста композиция, обърнала наопаки художественото внушение на картината – в нейния център е висок мирянин, около него множество фигури на висши духовници с черни раса…

Снимката е направена точно три месеца преди Българската православна църква да бъде разтърсена от едно, (все още) оставащо встрани от общественото внимание, събитие. Касираните избори за сливенски митрополит след кончината на дългогодишния владика Йоаникий Сливенски. Уморени от политически избори и досадили на всички разпри около управленски „ротации“, вероятно сме на път да проспим и пропуснем един от съдбоносните моменти в съвременната история на българската църква. В средата на тази седмица свещеници и миряни от редица духовни околии в Сливенската епархия публично възроптаха и протестираха срещу отменените избори. В една строго йерархична структура, каквато е БПЦ, подобно неподчинение и съпротива срещу решение на Светия синод да отмени резултатите от изборите и да не зачете волеизлиянието на избирателите (свещеници и миряни) е, колкото неочаквано, толкова и логично.

В публичното пространство отново се завръща страховито понятие, неспоменавано от преди повече от три десетилетия – Разкол. Обвиненията, които вече се чуват, срещу несъгласните с действията на Светия Синод е, че са разколници и всяват разделение в редиците на вярващите. Но, нека да внимаваме! Защо точно сега и точно след изборите в Сливенска митрополия отново се заговори за разкол. Нищо случайно – разколът от 1992 година е свързан с  изявлението от 18 май същата година на 6 митрополити – Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Доростолски и Червенски, Калиник Врачански, Йоаникий Сливенски, което гласи: „ Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх.“ Събитията, последвали това изявление са едни от най-тежките и драматични в новата история на БПЦ.

И отново житейска ирония – един от подписалите изявлението тогава е скоро представилият се Йоаникий Сливенски. И точно пък в момента изборът на негов заместник отново отключва църковен скандал.

Идеята сега несъгласните с решението на синода за касиране на изборите свещеници и миряни да бъдат обявени за бъдещи разколници е несъстоятелна, но върши работа. Страхът от повторение на непримиримото противопоставяне на духовници срещу духовници, на миряни срещу миряни, трябва да подчини несъгласните и да получи обществената подкрепа за Синода на незапознатите с подводните течения в управлението на църквата.

И понеже става дума за „водни“ метафори, невидимата подводна част от черния (като расо на духовник) айсберг от случващото се около изборите в Сливенска митрополия е, че тези избори са съдбоносно свързани с едни неминуеми избори в бъдеще време. Дано те са колкото се може по-далеч във времето, но едно е сигурно – персоналният състав от митрополити на Светия Синод има решаващо значение и в избора на патриарх и в управлението на Българската православна църква.

Неизречената, но ясна за запознатите със случващото се в момента, истина е, че изборите в Сливенската епархия, не излъчиха „правилния“ кандидат, очакван и посочен пък от един от бъдещите кандидати за патриаршеска тиара. Затова в момента имаме класически сблъсък между управленската воля на (част от) висшия църковен клир (църковната аристокрация) и естествения избор на обикновените свещеници и миряните.

А когато това напрежение стане нетърпимо, историята припомня – Реформацията чука властно върху затворените църковни врати.

И понеже стана дума за Разкол, то разцепването на БПЦ през 1992 г. се случи след като част от църковните люде опасно се сближиха и потърсиха съдействието на държавните мъже, търсейки оздравителна (според тях) промяна. Снимката, за която стана дума по-горе, ясно свидетелства, че и днес църковни люде опасно се сближават и търсят съдействието на държавни мъже за запазване на сегашното здраво (според тях) статукво.

И накрая, да погледнем отново картината на Борис Денев  – силата на Патриарха е в неговата вяра и във вярата на обикновените миряни, събрани около него. Не в друго! В Бог!

]]>
Бог – високо, Цар(иградска) – …наблизо https://www.reduta.bg/%d0%b1%d0%be%d0%b3-%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%be-%d1%86%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%be/ Mon, 19 Feb 2024 17:35:26 +0000 https://www.reduta.bg/?p=38151

Като малки ни учеха, че пословиците и поговорките носели в себе си дълбоката мъдрост на народа, трупана през вековете. И предавана от деди на деца и внуци. После професор Марко Семов измисли странната наука народопсихология, с която дълбокомудро да се обясняват тайните на народната душа. Българската, на първо място. Вече съм го разказвал, ама да […]]]>

Като малки ни учеха, че пословиците и поговорките носели в себе си дълбоката мъдрост на народа, трупана през вековете. И предавана от деди на деца и внуци.

После професор Марко Семов измисли странната наука народопсихология, с която дълбокомудро да се обясняват тайните на народната душа. Българската, на първо място.

Вече съм го разказвал, ама да го повторя. Един наш дипломат от кариерата (професор, ама истински, отличен полиглот и перфектен хуманитарист) преди време се дивеше на съществената разлика между Изтока и Ориента, изразяваща се в това как точно се синтезира мъдростта и облича в кратките форми на пословиците: „Видиш ли, приятелю – казваше той – немецът би формулирал тезата за истинската същност на човешката личност така: „Характерът се проявява в изпитанията!“ След това правеше дълбокомислена пауза и продължаваше: „А, ето как хубаво го е рекъл турчинът: „Бяло дупе, черно дупе – като прескачаш плета се вижда!“ После двамата притваряхме очи, за да си представим по-добре народопсихологичната ситауция на Балканите.

Тези дни всички са го ударили на тежки въздишки и дълги речи, защото през втората половина на февруари целокупно и организирано се сещаме за Васил Левски. Аз пък не преставам да се чудя, защо като трепетно цитираме всяка запомнена дума на Дякона на Свободата, все някак забравяме или не искаме да се сетим за едно от неговите последни изречения. Че и като поговорка звучи това изречение. Едно от последните запомнени е, защото е част от протокола за разпит на Васил Левски от 9-ти януари 1873 г. Да припомним, че няколко дни по-късно (на 14-ти януари) в заключителния Протокол на комисията, водеща разпитите на задържаните, се чете: „…реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.“

Та, и ето ги и тези спокойни и тъжни думи на Апостола, протоколирани в разпита: „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Казват, че Васил Левски обичал народните песни. Не знам какво е било отношението му към българските народни поговорки. Едва ли е бил възторгнат от следните: „Преклонената главица остра сабя не я сече.“, „Бежанова майка не плаче – Стоянова плаче“ (Тоест, ако избягаш, оставаш жив. Ако стоиш…прочети отново поговорката!), „Търпи душо, черней кожо!“, „Поклони се злому, като на светому (Тук май заради дателния падеж трябва да се обяснява на по-младите, че е добре да се наведеш на злия, все едно е първи светец). Ето, че идва ред и на повтаряната през вековете от толкова много българи: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“ И още, и още…

Е, кажете ми, как при такава паремийна и апофтегматична (пословична и поговоръчна) практика, завещана ни от поколение на поколение, чакате гражданско общество, гражданско участие, гражданска чест и доблест. И се чудите защо за толкоз българи Владимир Владимирович е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.

Обаче, нещо съм разколебан в категоричността на изводите си. Защото в реда на мъдростите от преди малко си струваше да добавя и онази всеобхватна във вселенската си примиреност пред време и пространство българска мъдричка мисълчица: „Бог високо – Цар далеко!“ С категоричното убеждение, че никой, никога и никъде няма как да чуе думите. Колкото и истински да са.

На пък древните ни припомнят, че името си е поличба.

Затова и сложих това заглавие най-отгоре. Цариградска е все по-наблизо. И не чува, а говори!!!

Ето и защо в България (още според дядо Вазов) традиционно мъжете са в категорията „Генко Гинин“, а куражът е за хлевоустата Кака Гинка и жените…

Б.А. Хлевоуст е остаряла българска дума, определяща човек, който не може да бъде спрян да говори, каквото си е решил. Вероятно тогава е нямало ръководители на пресцентрове на прокуратурата, които професионално и решително да препоръчат: „Кажете на тая жена да се кротне!“

]]>
За парите и цените преди и след 10-ти ноември https://www.reduta.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-10-%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%b5%d0%bc/ Fri, 16 Feb 2024 14:19:51 +0000 https://www.reduta.bg/?p=38126

Автори: Ралица Симеонова-Ганева, Калоян Ганев, Мартин Иванов По данни от изследване на Националния център за парламентарни изследвания, проведено в периода 6-20 юни 2023 г., всеки трети пълнолетен българин би предпочел да живее по времето на управлението на Тодор Живков. Това е интересен феномен, който повдига редица въпроси, свързани с генезиса на подобни предпочитания. Още повече, […]]]>

Автори: Ралица Симеонова-Ганева, Калоян Ганев, Мартин Иванов

По данни от изследване на Националния център за парламентарни изследвания, проведено в периода 6-20 юни 2023 г., всеки трети пълнолетен българин би предпочел да живее по времето на управлението на Тодор Живков. Това е интересен феномен, който повдига редица въпроси, свързани с генезиса на подобни предпочитания. Още повече, че в социалните мрежи често могат да бъдат срещнати спорове относно това дали качеството на живот е по-добро в настоящето или е било най-добро в годините на комунизма.

Отговорите на тези и други подобни въпроси в общия случай са субективни, като най-често са силно повлияни от семейна среда, принадлежност към социална група, материално положение, възраст, образование и пр. Тези отговори не почиват на факти, а предимно на емоции и убеждения. Същевременно, ако трябва да се търсят обективни отговори, то трябва да е ясно, че намирането им не е тривиална и лесна задача. За да бъдат формулирани, те изискват солидна фактология, част от която се състои от статистически данни относно цените, заплатите и потреблението в различните епохи.

Задачата се усложнява допълнително от факта, че от 09.09.1944 г. до настоящето националната валута в България е сменяна цели четири пъти (макар и името на валутата да остава същото). Вследствие на това директното сравнение на цените и заплатите за различните периоди е практически невъзможно. Отделно от това стои всеобщият проблем с повишаването на ценовото равнище във времето, което води до допълнителни трудности при сравняване на номиналните величини във времето. Последното изисква да бъдат изчислявани т.нар. реални цени и заплати (т.е. заплати и цени, „изчистени“ от влиянието на инфлацията), които носят по-голяма информационна стойност, особено когато се оценява издръжката на живота на средностатистическия потребител. Картината се допълва и от обективното оценяване на покупателната способност на доходите, като се пресметне какво количество стоки и услуги може да се закупи във всеки един период с една заплата или пенсия.

През последните няколко години нашият екип отдели време, усилия и средства да събере и обработи значителна по обем информация за цени, домакински бюджети, парични реформи и пр. Тази информация в частност беше използвана за конструирането на индекс, проследяващ ценовата динамика по днешните български земи от 1750 г. до настоящето.

С помощта на този индекс и допълнителни изчисления, предлагаме на читателите на Редута някои исторически факти, организирани в таблици и графики, с чиято помощ се опитваме да дадем отговор на въпроса „Кога хлябът и потребителските стоки са били най-достъпни?“. За по-голяма пълнота на разискването, в началото на изложението представяме и някои любопитни факти и констатации за проведените парични реформи в България. За повече информация в края на статията добавяме и линкове към наши научни публикации и презентации по засегнатите теми. Всички цитирани първични данни (цени, потребление, национален доход и пр.) са от официалните документи, изготвяни от статистическите власти и централната банка в България.

Българският лев и паричните реформи: пет валути с едно име

Българският лев е въведен за пръв път през 1880 г. Въпреки инфлационните епизоди (Балкански войни, 1912–1913 г.; Първата световна война и др.), парични реформи не са извършвани до 1947 г. Три парични реформи са предприети от комунистическия режим в периода 1947–1962 г. Четвъртата парична реформа е проведена през 1999 г. Въпреки че името на българската валута остава непроменено, тези реформи де факто представляват актове на въвеждане на нови валути.

След преврата от 1944 г. и завземането на властта от водената от БКП коалиция Отечествен фронт, новите власти са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с дефицит на основни стоки, черни пазари, бушуваща инфлация и т.н. Тези тенденции обаче не са необичайни за останалата част от Европа – всички европейски държави са изправени пред сходни проблеми, особено такива, свързани с опити за укротяване на инфлацията. Решенията, които са приложени на ниво държавно управление, се различават в зависимост от принадлежността към Източна или Западна Европа. В България стриктно е следван примерът от проведените парични реформи в Съветския съюз.

В периода 1944–1951 г. инфлацията в България възлиза на 110.6%. За укротяването ѝ са въведени два вида мерки: контрол на цените (административно фиксирани цени) и провеждане на парични реформи с цел експроприация на парични притежания.

Първата реформа се провежда през март 1947 г. На повърхностно ниво тя е обоснована с необходимостта от подмяна на износени и повредени стари банкноти (емитирани преди 1943 г.). Населението и бизнеса разполагат само с една седмица да обменят старите левове с нови в съотношение 1:1. Въведени са ограничения какъв размер суми могат да бъдат обменяни, така че да бъдат иззети средства от частния бизнес и по-заможното население. За по-малко от месец парите в обращение намаляват от 70.3 млрд. лв. на 21.9 млрд. лв. Въпреки че това е безпрецедентен шок върху паричното обращение, официално целящ овладяването на инфлацията, ефектът е краткотраен. Към края на 1947 г. количеството на банкнотите и монетите в обращение се възстановява значително, а ефектът върху инфлацията се оказва не толкова голям. Единственият дълготраен ефект от тази първа парична обмяна е по-равномерно разпределение на богатството сред населението и елиминирането на съществуващите бизнес и интелектуални елити.

Втората парична реформа е извършена през 1952 г. По своя замисъл тя напомня реформата от 1947 г.: целта е да бъде допълнително иззето богатство от малкото останали частни предприятия и по-богати домакинства. В същото време тази реформа е далеч по-сложна, тъй като включва широк набор от обменни курсове, които да бъдат използвани при конвертирането на стари левове в нови. Например, касовите наличности на държавните предприятия са преобразувани в съотношение 25:1, докато за частните предприятия това съотношение е използвано само за фонд работна заплата. Всички останали наличности са преобразувани при съотношение 200:1. За паричните средства на гражданите е използвано съотношението 100:1. За личните банкови депозити обменните курсове са играли ролята на прогресивното данъчно облагане. Отчетената загуба на домакинства и частни предприятия възлизат на 857 млн. нови лв., докато обменената валута възлиза на 34 млрд. лв. По груби оценки количеството пари намалява рязко (с приблизително 50%) в рамките на седмица през май 1952 г. Отново, както при първата парична реформа, голяма част от това намаление е компенсирано с увеличаване на количеството на банкнотите и монетите в обращение през следващите месеци. Реформата от 1952 г. е придружена от въвеждането на система от фиксирани цени за всички основни стоки и услуги. Съветският пример отново е последван: цените са определени така, че насъщните стоки и услуги да са напълно достъпни, а потреблението на други – контролирано. Това на практика означава, че не за всички цени е приложено официалното съотношение 25:1.  Този подход води до тежки изкривявания както на номиналните, така и на относителните цени и натрупването на значителен скрит инфлационен натиск, който се проявява в дългосрочен план. В крайна сметка властта все пак успява да създаде дефлационни тенденции до 1960 г. Като се има предвид липсата на разумна парична политика и влошаващата се фискална дисциплина през 50-те години, укротяването на инфлацията може да бъде приписано само на приложения контрол на цените.

Интересна констатация е, че дълготрайните материални активи  не са били преоценени в рамките на паричната реформа от 1952 г. Техните стойности са запазени с имплицитно използваното съотношение 1: 1. Това води до изкуствено завишаване на амортизационните отчисления, което чисто счетоводно увеличава стойността на продуктите, произвеждани през 1952 и следващите години. Това предполага, че за известен период съвкупното производство на България е значително надценено. Това обяснява в голяма степен официално отчетения растеж на националния доход от над 21% през 1952–53 г.

Третата (и последна) реформа, проведена от комунистическите власти, се провежда от 1 януари до 31 март 1962 г. Валутата се обменя в съотношение 10: 1. Реформата включва и преизчисление на всички цени, заплати, задължения и др., в т.ч. и пълно преизчисляване на стойностите на всички дълготрайни материални активи. Любопитен факт е, че реформата е замислена като неутрална за паричното предлагане, но въпреки това тя има значителен, макар и краткотраен, ефект върху него. Новината за предстоящата реформа е разпространена през декември 1961 г. Населението изпада в паника, все още носещо спомените за изземването на парични средство през 1947 и 1952 г. Резултатът е ликвидна криза в банковата система. За кратък период са изтеглени огромен обем пари, които незабавно са били използвани за закупуване на всичко, което е налично в магазините. Централната банка нарича тази реакция „психоза“ и „бягство от пари“ в официалния си годишен доклад. Отчетено е ненормално намаление на парите в обращение поради необичайно високо ниво на потребление в края на 1961 г. През 1962 г., след като става ясно, че няма да има отчуждаване, парите в обращение и банковите депозити започнат да се връщат към обичайните си нива. През тези години нивото на цените също се увеличава: инфлацията достига до 3,1% през 1962 г. и 2,4% през 1963 г.

По наши оценки контролираните цени по време на комунизма почти успяват да предотвратят появата на инфлация. За 1952–88 г. натрупаното повишение на цените (измерено чрез ценовите индекси, публикувани от официалните власти) възлиза на 7,5%. За такъв дълъг период това е относително ниска стойност. За същия период обаче количеството пари в обращение се увеличава с 9 404,3%. В известна степен нарастването в паричното обращение се обяснява от натрупаното нарастване на съвкупното производство (с 1 233,3%, ако се измерва чрез националния доход). Въпреки това, несъответствието между официално контролираната инфлация и количеството пари е много голяма и показва, че през годините на комунистическия режим е натрупан огромен инфлационен натиск. Ако е трябвало да бъдат направени адекватни корекции на ценовото равнище, които да елиминират дисбаланса между количеството пари и производството, в навечерието на прехода цените е трябвало да бъдат увеличени приблизително седем пъти. Първата индикация за освобождаване на инфлационния натиск се наблюдава още през 1989 г., когато инфлацията възлиза на 12,6%.

В началото на 90-те години производството намалява значително. Съветът за взаимна икономическа помощ се разпада, което води до загубата на големи експортни пазари и доставчици. Либерализацията на цените, зараждащите се пазарни механизми и продължаването на старите практики печатането на банкноти да следва механично търсенето на пари упражняват силно влияние върху ценовото равнище. Като се има предвид наследеният инфлационен натиск от предходния период, липсата на реформи и провежданите неблагоразумни политики, изключително високата инфлация е неизбежна. Нивото на цените се повишава с 473,7% през 1991 г., последвано от известно забавяне на инфлационния темп през 1992 и 1993 г. Инфлацията се ускорява отново през 1994 г. до 121,9%, след което се забавя временно до 32,7% през 1995 г. Икономическата и политическата криза от 1996 г. води до нови инфлационни вълни. В края на същата година увеличението на цените е с 364,1%. През 1997 г. то достига до 547,7%, като някои от месеците на тази година се характеризират с хиперинфлационни процеси. За 1990–97 г. натрупаната инфлация възлиза на 214 205,4%. Това драстично нарастване на ценовото равнище е съпътствано от увеличаване на количеството пари в обращение с 21 922,3% и спад на съвкупното производство с 35,7%. Въвеждането на валутния борд през лятото на 1997 г. слага край на провеждането на неблагоразумни икономически политики. Темпът на инфлация спада драстично и с няколко изключения остава на едноцифрени нива. През 1999 г. се провежда четвъртата валутна реформа. Валутата е обменена в съотношение 1000: 1 без никакви ограничения. Същата обменна ставка е приложена и за всички активи, пасиви и цени.

Инфлация, цени и заплати

В най-новата българска история се наблюдават два основни инфлационни епизода. Първият обхваща три десетилетия и се отнася до годините на двете световни войни и междувоенния период (1914-1944 г.). В него потребителските цени нарастват над 62 пъти по официални индекси. Вторият включва периода 1989-1999 г., когато регистрираната инфлация е несравнимо по-висока: нарастването на цените възлиза на над 2300 пъти.

Да се върнем на основния въпрос за достъпността на потребителските стоки във времето. Една от стоките, към чиято цена са най-чувствителни хората, е хлябът (тъй като и понастоящем той продължава да бъде основна храна в менюто на българите). Ето защо правителствата на България почти винаги са ѝ обръщали специално внимание и са предприемали действия, за да предотвратят значителни ценови шокове. Отделно от това, с много малко изключения, България успешно е задоволявала вътрешните си потребности и е реализирала износ на зърно. Това е довело до значителна стабилност на реалната (т.е. коригираната спрямо инфлацията) цена на хляба в дългосрочен план. По политически съображения през комунистическия период реалната цена на хляба е намалена драстично и поддържана на много ниско ниво: през 1944 г. тя е 0,68 лв., докато през 1989 г. тя спада до 0,24 лв. (посочените реални цени са в постоянни лева, като за база е използван българския лев от 1880 г.). Това става благодарение на строгия административен ценови контрол, както и на значителното нарастване на производителността в селското стопанство. Падането на комунистическия режим води до повишения и нестабилност в реалната цена на хляба през 90-те години, като тя достига нива от 0,35 – 0,39 лв., които са съпоставими с тези от 60-те години. След присъединяването на България в ЕС и най-вече след 2010 г., реалната цена на хляба спада до най-ниските си исторически стойности от 0,18-0,20 лв.

Що се касае до останалите стоки (с малки изключения, например цигарите), интересна констатация е, че след присъединяването на България в ЕС се наблюдава ясно изразен спад на реалните им цени. Това е в противоречие с мита за по-евтини стоки от времето на комунизма. Тази констатация е напълно в съответствие с развитието на технологиите, пазарите и конкуренцията в България през последните три десетилетия. Намалението на реалните цени е пряко потвърждение на факта, че днес основните стоки и услуги са по-достъпни за българските потребители.

Как стои въпросът с доходите от труд? Номиналните заплати нарастват непрекъснато както в годините на комунистическия режим, така и в периода на прехода. Размерът на това нарастване е огромен и често води до объркване при опит за анализ. Например, при сценарий, в който нито една от споменатите парични реформи не е проведена, то през 2023 г. номиналната средномесечна заплата би била приблизително 494 млн. лв. При друг сценарий, в който не е проведена само паричната реформа (деноминацията) от 1999 г., то към 2023 г. средномесечната заплата би се равнявала на приблизително 2 млн. лв. За улесняване на анализа и повишаване на качеството на изводите относно това дали реално българите получават повече или по-малко пари от труда си в различните периоди, тези нараствания следва да бъдат коригирани спрямо натрупаната инфлация за последните седем десетилетия.

Каква е динамиката на реалните заплати през периода 1948-2023 г.? Ако изберем да работим с валутата преди деноминацията (левовете в обращение през периода 1962-1998 г.), то можем да кажем, че през 1948 г. реалната средномесечна заплата възлиза на около 25 лв. (колкото е и номиналната, тъй като приемаме, че ценовият индекс, с който ще работим, е при база 1948 г. = 100). Поради голямата инфлация през следващите години тя рязко намалява, достигайки до приблизително 20 лв. през 1951 г. През следващите близо четири десетилетия, реалната заплата нараства значително с относително устойчиви темпове, достигайки до най-високата си стойност от приблизително 151 лв. през 1988 г. Успехът на комунистическия режим по отношение на повишението на реалните заплати в голяма степен се дължи на контрола на потребителските цени. Този успех има висока цена, състояща се в генерирането на огромен инфлационен натиск. С други думи, в края на 80-те реалните заплати са в голяма степен изкуствено завишени. Допълнително следва да се споменат още два важни факта. Първо, достигнатите нива на реалните доходи в края на 80-те години в никакъв случай не поставят българите в сравнително по-добра позиция спрямо гражданите на други източноевропейски, а още по-малко спрямо западноевропейски страни. Второ, илюзията за относително високи доходи се подхранва от перманентния недостиг на редица потребителски стоки в магазинната мрежа – с тези доходи не може да се купи кой знае какво. Това обяснява и високите нива на спестявания (под формата на спестовни влогове) в България в края на 80-те години.

Инфлационният натиск, трупан няколко десетилетия, започва да се освобождава още през 1989 г. В резултат на това реалните средномесечни заплати започват да спадат рязко, като за пет години, през 1994 г., те достигат нивата от 1955 г. (приблизително 50 лв.). Образно казано, това представлява връщане с 40 години назад във времето.

В средата на 90-те години, поради рекордно високата инфлация, предизвикана от неблагоразумните политики на ниво държавно управление, се наблюдават още по-големи и резки спадове в реалните доходи от труд. През 1996 г. реалната заплата намалява до приблизително 21 лв., с което почти се изравнява с нивата от следвоенните години. При това положение е сравнително лесно да се обясни негативната оценка за 90-те години на поколенията, които са преживели привидния възход от 50-те до 80-те години. За много от тях събитията от началото на прехода са причината за заличаване на постигнатото материално благополучие от миналото.

След въвеждането на валутния борд през 1997 г. динамиката на реалните заплати е почти изцяло положителна. Малки спадове се наблюдават единствено през 2000 и 2022 г. От 1997 г. до 2021 г., реалните заплати успяват да достигнат нивото на реалните доходи от 1988 г. Това означава, че за по-малко от четвърт век пазарни отношения (в т.ч. без изкуствено задържане на цените) е постигнат същият успех, който комунистическият режим постига за 40 години. Особено положително на реалните заплати влияе присъединяването на България към ЕС – за периода 2007-2023 г. те се увеличават със 169%. Нашите предварителни оценки показват, че през 2023 г. нивото им вече превишава максимума, постигнат в годините на комунистическия режим. (Следва да се има предвид и факта, че за разлика от периода до края на 80-те, когато почти всички заети лица са наети по трудов договор и получават заплата, понастоящем понятието „работна заплата“ се отнася до около едва 2/3 от заетите лица, докато останалата 1/3 са самонаети и по правило доходите им са по-високи.)

Тук възникват два основни въпроса: „Защо динамиката на реалните заплати през 90-те години на прехода е толкова негативна?“ и „Възможна ли беше по-добра траектория на развитие след приемането на страната в ЕС?“. На първия въпрос вече беше даден отговор. Накратко той гласи, че тя се дължи в голяма степен на наследството от близкото минало. За да бъде отговорено на втория е необходимо да бъдат анализирани ролята на структурата на икономиката, правителствените политики и решенията на бизнеса през последните 25 години.

 

Домакински бюджети, потребление и покупателна способност

Въпреки не особено благоприятното развитие на реалните заплати през периода на прехода, по-ниските реални цени изцяло променят количеството и вида на закупуваните стоки и услуги, структурата на домакинските бюджети и покупателната способност на доходите.

Закупените количества от домакинствата от най-насъщните хранителни стоки през годините на прехода допълва разказа по-горе. Например, в началото на прехода закупените количества бял хляб средно от домакинство за една година възлизат на 228 кг, по време на кризисните години от 90-те това количество достига до пиковите си стойности – приблизително 300 кг. След това потреблението на бял хляб се свива значително, достигайки до стойност 95 кг. средногодишно на домакинство през 2021 г. г. Съвсем различна е динамиката при закупените количества яйца и месо. В най-тежките години на прехода, средностатистическото домакинство силно ограничава потреблението си на тези продукти. През 1997 г. на годишна база броят закупени яйца е малко над 100, при 286 броя през 2021 г., а средногодишно закупеното количество свинско месо от домакинство е приблизително 4 кг., докато през 2021 г. то възлиза на 27 кг. Тези факти добре илюстрират нивото на бедност на българите по време на кризите от началото на прехода. По-голямото количество закупени стоки след края на 90-те години се дължи на повишаването на покупателната способност на доходите. Например, в началото на прехода (през 1990 г.) с една средномесечна заплата могат да бъдат купени 756 кг. бял хляб, а през 2021 г. това количество достига до 862 кг.; през 1990 г. заплата стига за 69 кг свинско месо, а през 2021 г. – за 194 кг.

Несъмнено интересни са развитията в потреблението на някои основни за домакинствата днес нехранителни стоки като хладилници, перални машини и цветни телевизори. В края на 80-те години 86.3% от домакинствата в България притежават хладилник, 15.3% притежават автоматична пералня, 28.6% притежават цветен телевизор, а 92.3% притежават черно-бял и/или цветен телевизор (по данни от проучването „Градът и селото ‘86“). За съпоставка, в Унгария по това време средно на 100 домакинства се падат по над 130 хладилника, над 100 перални машини и над 110 телевизора. Сравненията с капиталистическите страни са далеч по неблагоприятни (вж. например Cabeza et al., 2018). Причините за сравнителното изоставане по отношение на домакинските уреди са две – относително високата цена на техниката по време на комунистическия режим и недостатъчното предлагане на такава. При отварянето на икономиката към външните пазари незадоволените потребности и предлагането на относително по-достъпна техника водят до необичайно високи нива на закупени хладилници, автоматични перални и цветни телевизори в началото на 90-те (особено на цветни телевизори през 1990-91 г.). С развитието на пазара и навлизането на нови технологии цената на техниката за бита става все по-достъпна. Например, докато през 1990 г. са били нужни повече от три средномесечни заплати за покупката на един цветен телевизор, то през 2021 г. две заплати стигат за седем телевизора.

Подобреният достъп до разнообразни стоки и услуги води до съществени изменения в модела на потребление на средностатистическия българин. Векове наред той е заделял половината от бюджета си за храна. Първото намаление на дела на разходите за храна се наблюдава по време на комунистическия режим. През 90-те години, този дял отново се повишава. Едва в навечерието на присъединяването ни към ЕС, делът на разходите за храна намалява чувствително, което недвусмислено показва, че средностатистически качеството на живот се подобрява значително от тогава насам. Тези положителни тенденции се дължат преди всичко на отварянето на икономиката, навлизането на нови технологии и развитието на пазарните отношения.

2009-та е годината, която маркира значително подобрение на покупателната способност. Тогава получаващите средномесечна работна заплата в България могат да потребяват повече хранителни стоки спрямо работещите в края на социализма. Ако разгледаме условна потребителска кошница, съдържаща по килограм или литър основни хранителни стоки и алкохол (по половин литър вино и ракия), то може лесно да проследим динамиката в покупателната способност на доходите. Днес средномесечната заплата стига за закупуването на 22 потребителски кошници. В началото на комунистическия режим по време на тежкия следвоенен период средномесечната заплата е стигала за 6 такива потребителски кошници, средномесечната пенсия – за 1, а минималната заплата (пресметната като половината на средната за периода преди 1989 г.) – за 3 кошници. Най-високата покупателна способност на доходите се наблюдава в края на 80-те години, когато със средномесечната заплата е можело да бъдат закупени 14 такива потребителски кошници (значително по-нисък брой от този през 2023 г.), а със средната пенсия – 8 кошници. През 90-те години покупателната способност на доходите рязко се влошава, като тя достига до нивата от 50-те и 60-те години на ХХ век. Особено уязвими групи по време на кризата от 90-те години са пенсионерите и лицата, получаващи минимални заплати – месечните им доходи са стигали за 3 потребителски кошници. Едва през последните 2-3 години средномесечните пенсии позволяват по-голям брой потребителски кошници с избраните храни, отколкото преди прехода.

Кога хлябът и потребителските стоки са били най-достъпни? Каква е поуката?

След този кратък анализ, който с цел да бъде достъпен и четим, не включва много други важни детайли, можем да се опитаме да дадем отговор на въпроса „Кога хлябът и потребителските стоки са били най-достъпни?“.

Ако пренебрегнем фактите, то този отговор зависи от това кого питаме. Ако се обърнем към средностатистически пенсионер или по-възрастен работещ на заплата под средната за страната (преживели всичко гореописано), то много вероятно запитаният ще си спомни с топли чувства за 80-те и ще изрази огорчение от годините на прехода. Ясно е, че личните преживявания водят до пристрастност в отговорите.

Ако стъпим на фактите и статистиката, отговорът е лесен – днес потребителските стоки и в частност хлябът са значително по-достъпни за средностатистическия българин.

От този разказ могат да бъдат направени редица изводи и да бъдат извлечени немалко поуки. Ще откроим няколко, които ни се струват по-съществени. На първо място, българското общество е изминало много дълъг път на развитие, като доходите и потреблението са се повишили значително. Второ, задържането на инфлацията чрез контрол на цените има своята цена. Колкото по-дълго задържаме цените, толкова по-голям е ценовият шок, който следва от либерализирането им впоследствие. Трето, смяната на парите сама по себе си не може да доведе нито до инфлация, нито до просперитет. Овладяването на инфлация и повишаването на реалните доходи е функция преди всичко на провеждането на благоразумна икономическа политика както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Накрая, но не и на последно място по важност, с развиването на пазарните отношения и влизането на България в ЕС реалните доходи нарастват, реалните цени намаляват, покупателната способност се подобрява, а през последните години потреблението е осезаемо по-високо от 80-те години.

За повече информация:

  1. Currency Reforms and Inflation in Communist and Post-Communist Bulgaria: https://www.researchgate.net/publication/375768762_Currency_Reforms_and_Inflation_in_Communist_and_Post-Communist_Bulgaria
  2. Паричните реформи и овладяването на инфлацията в комунистическа и посткомунистическа България: https://www.researchgate.net/publication/374548428_Paricnite_reformi_i_ovladavaneto_na_inflaciata_v_komunisticeska_i_postkomunisticeska_Blgaria
  3. Long-term Consumer Price Dynamics in Bulgaria, 1750-2020: https://www.researchgate.net/publication/365604234_Long-term_Consumer_Price_Dynamics_in_Bulgaria_1750-2020
  4. Измерване на инфлацията в България от 1750 година до днес: https://www.researchgate.net/publication/378013460_Izmervane_na_inflaciata_v_Blgaria_ot_1750_godina_do_dnes

 

]]>
ИЗ ДЕЛНИЦИТЕ НА ЕДИН ЛУД (ОБЗОР, ВТОРА ЧАСТ) https://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d1%83%d0%b4-%d0%be%d0%b1%d0%b7%d0%be%d1%80-%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0-%d1%87/ Mon, 05 Feb 2024 07:55:56 +0000 https://www.reduta.bg/?p=38058

Не е нужно да си луд, за да си водиш дневник, но помага. Но то това със смешното е относително. Зависи как ще го погледнеш. Ето например онзи ден гръмнаха прокурора Колев. Няма нищо смешно даже, напротив. Но пък една от версиите, пусната в публичното пространство, е, че главният прокурор е пратил килърите. Е, от […]]]>

Не е нужно да си луд, за да си водиш дневник, но помага.

Но то това със смешното е относително. Зависи как ще го погледнеш. Ето например онзи ден гръмнаха прокурора Колев. Няма нищо смешно даже, напротив. Но пък една от версиите, пусната в публичното пространство, е, че главният прокурор е пратил килърите. Е, от тази гледна точка не е ли смешна една държава, в която изобщо може да се допусне, че главният прокурор може да бъде замесен в убийството на колега висш магистрат? Смешна е, как да не е. Това е най-смешната държава, която съм виждал.

А вчера пък намериха простреляна бившата барета Димов. Обстоятелство, само по себе си тъжно. Както и да го гледаш, самоубийство с ясно изразени елементи на убийство. Но полицията май не ги забеляза и ген. Василев определи случая като „типично самоубийство”. Сигурно защото именно при типичните самоубийства жертвата първо си гърми запалка от бомба в дясната ръка така, че да й откъсне всичките пръсти, а после с лявата се стреля в главата.

Ама така е, някои случаи направо си плачат за бърза и недвусмислена типизация. Като например случаят с прасето в с. Кардам, дето заклало стопанина си. Оня касапин тамън да го ръгне и прасето с точен къч му отклонило ръката и му забило ножа току под сънната артерия. Какво е това според вас, ако не „типичен случай на законна самоотбрана”, както би казал ген. Василев. И какво да му разследваш повече на тоя случай?

И изобщо с убийството на висш магистрат лайното в целофан на ген. Борисов вече си има и панделка.

Днес Царя откри туристически форум в столицата: „България страна на мечтите.” Какво нещо е иронията на историята! Ровя си по бележките от едно време и изведнъж цъфва едно изказване на Клара Маринова от 17.01.1996 г: „БСП очаква Симеон ІІ като турист.” Турист, а? Много се задържа за турист!

Един скромен и явно срамежлив читател (било му е неудобно да си каже името) написал във форума за мен: „При запазени когнитивни процеси, логика и памет е налице многословие, перзеверации на теми и образи, параноялна дезориентация. На пръв поглед верни съждения, но всички те са плод на изкривена картина за действителността, което е характерно за много тежките случаи на шизофрения в параноялна форма.” И таман да се зарадвам, че най-после са ми турили пълна диагноза, щото ми писна да ме лашкат от една клинична пътека в друга, и тоя серсемин пише: „Гледах автора по телевизията…” Язък. Не е моята тая диагноза. Никога не съм бил в телевизията. Щото не са ме поканили, не за друго. Бъркаш ме, колега. И освен това, аз никога не псувам евреите. Щото, както викаше Петър ли, Емил ли Митев, може да престане да ми върви.

А пък друг читател вика: „Тони Филипов президент и министър-председател!” Няма как, бе брато. Много простотии дрънкам. Явно от параноялната дезориентация Но пък знам ли, в политическия живот общо взето това се брои за предимство.

Войната за мир: Паси заминава на молитвена закуска във Вашингтон. Ще моли Буш да ни се върне дългът от Ирак, след като се свали режимът на Саддам. Имаме да взимаме $1.7 млрд. И от Афганистан имахме. И от Ирак ще ги вземем!

Те борчетата имат лаф за тоя случай: умрял борч не връща. Като им изсипят американците по 300 – 400 крилати ракети дневно, за много дълго време напред събирането на обеднен уран ще остане единствен поминък на иранския народ.

Днес гледах едно изследване. 0.1% от българите смятат, че войната се води за защита на човешки права, а 4% допускат, че става дума за битка с тероризма. Останалите прости българи си въобразяват, че войната се води за петрол, за пазари, политическо влияние и разни други простотии…

Брус Джаксън каза вчера, че Филчев бил свързан с корупцията. И Пардю веднага му оказа логистична подкрепа: „Филчев е спорна личност.”

Ами свиквайте, бе Ваше Превъзходителство. Тук голяма част сме спорни личности, също така много сме двуличности, освен това вече къде 25% са с две самоличности, а за безличности да не говорим. Изобщо така, както изглеждаме много прости, всъщност сме много сложни. Но това са реалностите и трябва да се приемат.

Управляващите сега се хвалят, че нивото на корупцията не било се увеличило. Обаче опозицията контрира: „Нивото на корупцията не е намаляло!” Не мога да разбера коя е истината.

А Царя казал, че проблемът с корупцията ще се реши, когато всеки от нас каже: „Аз не корумпирам”, и откаже да дава подкупи. По принцип е прав. Ама има ситуации, дето, като те скепца рушветоискателят, и няма на къде. Например (да не дава Господ, ама това е животът) трябва ти гробно място, а откажи, де! Или ти се ражда бебе. Кихаш първата цифра на доктора или рискуваш жена ти да го изтръси на плочките пред заведението.Тъй че, Ваше Величество, ние не корумпираме. Ние тъй за живота си се борим, а не че съзнателно развращаваме чиновниците. И то само докато чакаме да въведете услугата „На едно гише”.

… през 1650 г. е умрял Рене Декарт. Той беше казал: „Мисля следователно съществувам”. 353 години по-късно и малко по на изток генетично заложената причинно следствена връзка е изпаднала: Мисля си, че съществувам.

Четвърта седмица на борсата няма нито една реализирана сделка с царевица, зърно не е продадено! Ужас!

Всеки четвърти българин страда от депресия. А 8% от хората са получавали едно или повече панически разстройства. Ама се лекувало успешно с т. нар. селективни инхибитори на серотониновия транспорт, каквото и да означава това…

Свинаров предлагал на американците 30 обекта за бази. За всеки окръг и артисват две.

Политиката на един народ, викаше Наполеон, се заключава в неговата география. Веднъж и ние да видим хаир от география. Досега географията все ни разказваше играта на историята. За базата си в Рамщайн, Германия, американците са похарчили $2.5 млрд. Ако направят 10 бази у нас… А ако 30! Направо не ми се мисли…

Царя казал: „Не бива да се подценява онова, което ще направи българското правителство за оставащите му две години от първия му мандат”. (Зер ще има и втори?)

Изобщо не подценяваме! Ние нестанали работи не подценяваме.

Вика: „Период от 5-6 години в исторически план е нищожен.” Така е! И сто години са нищо, сравнени с вечността. Ама на тоя 5-6 години, на оня… и току поглеж животът ни се оттекъл на такива нищожни за историята периоди… Викам да почнем да им даваме по 1 година и като им цъфне идиотизмът шута в гъза и следващите. От гледна точка на историята къде 4, там и 1 г.

Царя вика за подобрението на живота ни: „То вече дори се усеща, но просто не му се дава гласност”. Ей, бейбитата и дейдитата, вижте там по комшийски дайте гласност на това, дето го усещате, бе!

Айде братя, всеки да си хваща клиничната пътека. Д-р Иванов е много настоятелен и ще трябва да откликна,

2003

Нали помните какво стана през 2001 г. на 6-и април? Ще напомня само някои подпури от царските слова: бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас, увеличаване на потока от инвестиции, 800 дни, борба с корупцията, отзоваване на провалилите се депутати… Сакъз за ушите било, дето се вика.

Царя вика, че нямало да прави обръщение. Не било време за равносметка. Прав е! Държавата е в онова състояние, на което при социализма му се викаше пълно съчетаване на теория и практика. Теория е когато се знае всичко, но нищо не работи. Практика е, когато всичко работи, но не се знае защо. А съчетаването на теория и практиката е когато нищо не работи и никой не знае защо. Равносметката е невъзможна.

Прав е Герджиков: „Не виждам провал, а неосъществен успех”.

Тринайста година демокрация. Кой ли не ни излъга. Което ме кара вече да мисля, че вината е и наша. Както казва Хайне: „Добродетелен може да бъде всеки за себе си, за порока винаги са необходими двама.”

Може би трябва вече да сменим надписа на НС. Да напишем: „Доверие всекиму, вересия никому!” И от тук нататък да почнем да си отваряме рецепторите.

Така само го казвам, хич даже и не си вярвам, че ще стане.

„Подкрепа“ и БСП ще се съюзяват. Всичко тече, нищо се не променя. Никой вече не помни как Тренчев се направи на Вандерлюбето на Партийния дом…

За това мисля да формулирам следната зависимост: при народите с много къса памет преходите са много дълги.

Царя дава БТК на турците. Нали се сещате къде точно го стиска Доган? Ама други пък разправят, че си било далавера на Царя, движена от Спас Русев, който навремето забърса чуждестранните помощи…

Тоя ще се окаже главният протовестиарий на Царя. Да му се не надаш. Почнал като шофьорче в Център за изследване на младежта. Заедно почнали навремето с Андрей Райчев. А аз се чудим защо Кънчо Стойчев коментира последните данни на Галъп в стил възхождаме се: “Управлението отбелязва успех, а у хората се трупа впечатление за провал.” И това било “управленчески парадокс”… Браво Кънчо, браво Стойчев. Що не се огледаш за парадокса по-наблизо?

Ама и аз какво се чудя. Зад всяка една такава неяснота в публичното пространство винаги се крие някаква цифричка с много търкалета отзад. Щото нали светът се движи от паричните потоци. Когато наградиха оръжейния търговец Манджуков с орден “Стара планина” пак се чудех. Ма после разбрах, че човекът е награден заслужено, дал за кампанията на Първанката 600 хил. лв.

Българският етнически модел успешно прераства в икономически. Турците са засмукали държавния резерв като смок препасла крава. Изкарвали например стомана или там други железа от резерва, пускали ги на борсата за 32 секунди рано сутрин или късно вечер, когато всеки нормален бизнесмен си пие ракията и си ги купували като единствен кандидат на цени кратни на 5. Ходи им кажи нещо. Което обяснява защо Доган отзарана искаше промени в кабинета, а къде икиндия се отметна. Царя му казал: „И ти ли, Догане! Тогава по-добре да сдадем властта.” И пред вида на отдалечаващия се кокал, Доган изведнъж станал гъвкав политик, а промяната на кабинета се оказала неналежаща… Има и други хипотези, но тази ми се вижда най-подплатена.

Бат’ Борисов пак единствен мисли за народа. Заповядал полицията да поеме охраната на дупките. И днес вестниците пишат. “Новинар”: „Полицай до всяка дупка”. А пък в “Монитор” е обратно: „До всяка дупка полицай” Излиза, че са взаимозаменяеми. И полицай до дупката да сложиш, и дупка до полицая, смисълът не се променя.

Обаче кадрово няма да удържи МВР. Щото обществено значимите дупки в републиканската ни мрежа били къмто 900 хил., от които по мои сметки 93 127 са в София. А ченгетата много по-малко. Но пък дупките са токова близо една до друга, че сигурно ще се окаже възможно един полицай да поеме група дупки.

Само стана малко конфузно, че докато полицаите пазеха дупките, въоръжени бандити обраха супермаркет посред бял ден и си тръгнаха. Даже колата им угасна в една пълна с вода неохранявана дупка, ама полицията не можа да ги обезпокои.

99% познавали Борисов и само 1% не го познавали. За такава популярност на един говорител в БНТ му трябват 5 г. А на Бойко две. Сбъркана професионална ориентация. Ако тоя талант беше попаднал като млад във ВИТИЗ, а не в пожарната, сега щяхме да имаме още един Ламбо, ако не и повече.

Точно на тази дата (29 май) през 1849 година Ейбрахам Линкълн казал: “Можете постоянно да лъжете част от хората, можете известно време да лъжете всички, но не можете постоянно да лъжете всички.” Може, може! Ние го доказваме вече 14-та година. Доста е само да се сменя лъжецът и може.

София минава на пасти. Лучано ще става кмет. Вика: “Ако Н. В. прецени, че аз съм най-подходящ, ще се кандидатирам.” Като нищо може да прецени. Той така преди време като прецени, че само ти ставаш за спорта и цял закон промени, че да те стори министър без китап. Добре бе, а няма ли чалъм ти самият да прецениш, че евентуално не ставаш и да откажеш. Зер вярваш, че си като дялан камък? Бат’ Ванчо викаше едно време в такива случаи: “Видиш ли го такъв, дето става за всичко, не го брой за нищо.”

Ма може пък и да е всестранно развита личност. Имахме такъв период, когато Партията взе линия за изграждане на всестранно развити личности. После, като узря социализъма, я отмениха и се мина към тясната специализация. После учените откриха, че тясната специализация води до широка идиотизация и пак смениха линията и т.н. Та зависи Лучано в кои години се е социализирал.

Вика: “Знам, че името ми изскочило заедно с още няколко като възможен вариант за поста.” Ей така си изскочило! Брех мамка му! А мойто за толко години веднъж не изскочи някъде!

Ужас! Царя бил бипатрид! От Дарик се свързали с чиновник от испанското министерство на правосъдието и той заявил, че Симо има испанско гражданство. Ам’ сеа? Конституцията, в чл. 110 и във връзка с чл. 65 категорически запрещава.

Излиза, че Царя е незаконен премиер.

Де що има журналист ръгна да търси на Царя пашапорта. Както едно време търсеха на бай Тошо дипломата. Щото се знаеше, че имал диплома, но никой не беше я виждал. Добре, че за Царя се знае поне, че няма диплома.

Е, те ти и Спасов ден доде! Ама той тази години Спасовден почна още в понеделник. Като се възнесе Спас Русев по страниците на Труд, та цяла неделя.

А в събота е Черешова задушница. От сега предупреждавам да няма наративен плач, както каза преди време един, дето твърдеше, че за нас всеки ден е Задушница, щото си търсим повод да ревем…

Конституционният съд обяви гласуването с чужди карти за незаконно. И сега к’во излиза – че и законите ни са незаконни. Е, а сиктир вече! Премиерът незаконен, законите незаконни… Само Косьо Самоковеца законен, щото се стига до дома му по море!

Кармакарашък, както казва коалиционният партньор.

Аз, братя имам усещане за царски ендшпил. Всяка игра си има край. И всяка болка лек. Хомеопатите имат принцип: Онова, което разболява, то и лекува.

Антония Първанова (в парламента и викали д-р Тони по аналогия с мен и с цел обида, простаци) разправя: “За нас е важно не първата, а втората изборна победа, защото първата може да е случайна.” Случайна е, със сигурност. Но това няма никакво значение. Маркс и Енгелс учат че случайността е само форма на проява на необходимостта. (К.Маркс, Ф.Енгелс, Съб. съч., т 21, с. 303) Това, че избрахме Симо е случайност, но тя е израз на дълбоката необходимост на българина да дойде некой от некъде да го оправи.

Дано не досаждам, но не мога да престана да се възхищавам на заглавията в Часовете:

„Посред бял ден в София

Защо ми пресече пътя, ма?

Бой“

И бъдете снизходителни. Колкото по-смешна става една държава, толкова по-трудно е на хумористите. Изобщо, както ми писаха едни фенки преди време: “Четвърти километър – на всеки километър! Да живей България.”

Още Наполеон е предупредил: “Четири враждебни вестника нанасят повече щети от 100 000 войника в акция.” А когато през 1631 г. Теофраст Ренодо създал първия модерен вестник “Ла Газет” самият Луи XIII му бил сътрудник.

И Доган е наясно: “Който се е заял с медиите, хаир не е видял.” Това се учи още в политическия катехизис. Лани Емел Етем изръси някаква простотия за закон за печата. Доган веднага я привика: “Гел бурда имидиатли!” И категорически отрече.

За нашата професия отпуската е полезна. Журналистите трябва да бъдат пращани принудително в отпуск на море и там, на горещия пясък и студената бира, да бъдат карани да четат вестници, за да разберат, че тия глупости дето ги пишат, не интересуват даже и тях.

Ей, ама много простотии станаха в държавата докато липсувах. Никито го деградирали до транспортен министър. И това му е много. И за кондуктор не става. Оня ден вика: “България е черноморска държава и това е дългогодишна традиция.” Така е, кажи-речи от 13 века сме черноморска държава.

Велчев подаде оставка и верно остана. Пък Искров най-после го направиха шеф на БНБ. Дано не се откаже от ежедневното къпане.

Пък Надка се кандидатира за кмет. Уж разправяше, че лидерът на една партия може да се кандидатира единствено за министър председател, кандиса и на кмет. Ама то зависи от партията. Като гледам СДС-то, няма да се учудя ако на следващите избори се борят за кметството на Кокаляне…

Обаче най ме е яд, че изпуснах отчета на Царя за 800-те дни. Нищо, важното е, че навлязохме в третата година, а както пишело в онзи учебник, от който Царя си преписал програмата, през третата година се берат дивиденти.

Според “Политика” щели да правят партия на Бат’ Бойко, която щяла да вземе 20%. И заедно с НДСВ да осигури още един мандат на Царя. Тогава – щастието през десния крачол. Иначе – БСП и щастието през левия крачол…

Едно време виках, че ако се върне Царя, аз ще емигрирам. Ама на, останах да гледам сеир. Като дойде “Партията на реда и закона” обаче май няма да ми се гледа.

Чета, че българите оглупявали по-малко от американците. Според д-р Герасимов деменцията ни удряла по-рядко по причина на киселото мляко и чистия въздух.

През 1997-а червените оставиха страната като разораната целина, а сега около 24% от народа се гласи пак тях да избира. И тия 24% се хранят основно с кисело мляко и чист въздух. Не деменция, ами направо терминален стадий. А ходи вярвай на лекарите!

Вчера ген. Борисов поиска показанията на детектора на лъжата да бъдат приемани за доказателство в съда. Проблемът е само, че сигурността му е около 90%, а може и по малко, та има опасност и невинни да влязат в панделата. Много важно. У нас няма невинни. Дето е казал Достоевски: “Всеки пред всеки за всичко е виновен”.

Иван Кръстев вика: “Властта у нас е като цигулка – взема се с лявата ръка и се свири с дясната.” Усъмних се нещо. Звъннах на Танчето Дончева, тя нали е лява цигуларка. Вика: “Тук истината е принесена в жертва на метафората. В живота има само един инструмент, на който може да се свири с една ръка, но той не е музикален.”

К’во имаше предвид, не можах да разбера.

К’во нещо, като няма кадри и едни хора се спрягат за всички постове. Например ген. Борисов. До сега само за просветен министър не са го спрягали. И за културата. Макар че няма логика да откаже. След Абрашев вече е достатъчно да не пращаш цветя на умрелите културни дейци и ще ти се зачете успешно.

2005

В “Сега” пишат, че Бойко нямало да прави партия, а се гласял за президент или поне силов вицепремиер. А от интервю на самия Бойко в Часовете става ясно, че и той не знае какъв ще става. При него не било въпрос на желание, а на дълг: “Ако премиерът ме извика и ми каже: не ми трябваш за такъв, а за еди-какъв си – не мога да се запъвам”.

Ама как ще се запъваш, бе! Ако премиерът прецени за президент – за президент!

Генералът вика: “Аз бих променил статуквото си само по желание на премиера.”

Г-н генерал, не бих си позволил да ви поправям, но като имам предвид, че може да се наложи Царя да ви предложи за просветен или културен министър, ще ви обърна внимание, че в случая е по-добре да използвате думата “статус”, статукво се ползва по-скоро за равновесие на сили… Вие нямате статукво. Вие имате статус. Друг е въпросът, че промяната на вашия статус може да доведе до промяна на статуквото. И обратно. Но това е друго.

Вчера в “Труд” бяха публикували цяла страница икономически анализ от Ментата. Та там, като бивш шеф на Бюджетната комисия, той си признава, че редовно са занижавали очакваните приходи, за да се получи излишък, който да си преразпределят, без да им се бъркат прошляците от опозицията.

Благодарим, но ни беше известно.

168 часа: “Данък наследство паднал заради Царя”. Колегите изчислили, че Царя икономисал къде 9 млн. лв. данъци.

Царя кяри, ама и обществото кяри. При капитализма е така – общественият интерес е сума от добре защитени лични интереси. В крайна сметка за нас мисли.

Едно време Стоян Михайлов учеше, че социологията е частна наука. Той имаше предвид, че е нефилософска и за да я отличи от историческия материализъм. Обаче Сънчо и Андрей явно са го разбрали буквално и сега може да се каже, че социологията е първата частна наука у нас.

Ама и на НДСВ много им се ще да са пак първа сила и да останат на власт. Напомнят ми на вица за оня, дето се оглеждал гол и си говорел: “Ех, ако имах два сантиметра повече щях да съм цар.” Жена му от леглото се обажда злобно: “А ако имаше два сантиметра по-малко щеше да си царица.”

Тъй че братя, ний, дето вечно сме отдолу, ний ще кажем колко процента му трябват на Царя, за да не стане царица. Опичайте си акъла от сега.

Но според мен народът ще си избере БСП. То си има и научно обяснение. Доналд Кауфман, един от най-видните щатски авторитети по възприемане на цветовете казва: “Очите ни се фокусират различно върху различните цветове. Когато се фокусираме върху червеното, ставаме далекогледи за синьото, а когато се фокусираме върху синьото, ставаме късогледи за червеното.”

To be continued…

]]>
Из Делниците на един луд (обзор) https://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d1%83%d0%b4-%d0%be%d0%b1%d0%b7%d0%be%d1%80/ Wed, 31 Jan 2024 05:39:35 +0000 https://www.reduta.bg/?p=38007

Едно време си виках, че ако се върне Царя, аз ще емигрирам. Ама на, не емигрирах. Останах да гледам сеир. Защото като свикнеш да гледаш сеир и няма отърване. Болест някаква. И да не забравям кога, кой и какво е казал и направил почнах да си драскам разни бележки. Идиотска държава… 2002 Генералът каза, че […]]]>

Едно време си виках, че ако се върне Царя, аз ще емигрирам. Ама на, не емигрирах. Останах да гледам сеир. Защото като свикнеш да гледаш сеир и няма отърване. Болест някаква. И да не забравям кога, кой и какво е казал и направил почнах да си драскам разни бележки. Идиотска държава…

2002

Генералът каза, че Царя поемал твърд курс и сме щели да го усетим. Да бе, ще плаши котка със суджук. А пък Доган пак с Валерия (тия са си нещо като двама в люлката май), вика: “Да покажем, че влакът на управлението потегля.” Ама сега ли да покажем или сега потегля? Не се разбира.

Прочетох, че имало 24 причини за стерилитета при жените. Мога да посоча 240 човека, които нямат нито една причина и пак са стерилни. Ама не искам.

Някакъв пикльо на 21 години щял да става зам.-министър. Що? Щото майка му била шеф на тотото. Не съм против да се дава път на младите, ама в Щатите тоя младеж сега щеше да си пие първата законна бира. Обърнаха държавата на детска градина. А Царя го играе лелката.

Лошо почва седмицата. Вчера Генералът каза едно нещо и днес, като се е пляснало по вестникарските страници. Вътрешната ни политика била като лайно в целофан. Само панделката й липсвала. Не че не е вярно, но е малко силен този образ? И прекалено естетски. Иначе е прав. И с който говорих, всеки вика Евалла!

На една табела в службата някой написал: “Бори се със световното засушаване. Върни ръчката на казанчето.” Друг дописал: “Що не вземем да оправим казанчето?” Това е истината за нашата държава. Да оправим казанчето и да пуснем смело водата.

Днес по цял свят се лъже за здраве. У нас всеки ден се лъже за спорт, и за някой лев отгоре.

Една дума ми се е набила в акъла – протокооперация. Птицата червен ангъч люпи яйцата си в лисича дупка. Именно това съжителство между жертва и хищник се нарича протокооперация. Ангъчът влиза в лисичата дупка, когато и лисицата отглежда своите малки. Така птицата е защитена от други хищници и се отплаща на своята “хазяйка”, като я пощи. И при хората често се среща. НДСВ – БСП си е направо протокооперация. Не е ясно обаче дали някой снася, или само се пощят.

Седесарите пак се показаха като пълни пердета. Ако Симеон бъде избран за лидер на партията, те щели да му предоставят анализ на положението в страната.

Ако анализът на положението в страната на СДС беше верен, Симеон нямаше да е в страната…

НДСВ се учреди, Симеон стана лидер (председател), конституира се Политбюрото. Партията се самоопредели като консервативна, либерална и национална. И всичко това за 12 лв. членски внос годишно. Значи и социална. Ще обединим тези, които вече се отчаяха, каза Царя. Т. е. и всенародна. Злобни журналисти твърдят, че НДСВ преписала ценностите си от СДС. Не е съвсем така. Просто са преписвали от едно и също място – ЕНП.

Кандидатът за кмет на Русе инж. Гено Генов твърди предизборно: “Казвам, каквото мисля, правя, каквото казвам.” Сигурно. И аз бях така. Но каталясах. Сега мисля какво казвам и правя, каквото ми кажат. И по ми върви.

Щели да махат и шефа на статистиката. Още като съобщи инфлация 5.2%, и ми стана ясно, че тоя е пътник. Коя партия подред е НДСВ не може да сметне, а инфлацията може. Но няма място за сръдня. Така се управлява държава: с БНТ, БНР, БТА и НСИ. Хванеш ли тия четири ключа, нямаш проблеми. Киноцентърът също е важен. За историята. Сетих се за г-жа Мюлерова, хазяйката на Швейк. И тя имала три ключа за тоалетната, ама един път се насрала в коридора.

Кметът на община “Оборище” бил голям балък. Заменил мезонет, ама изпипан с мрамори, с вградени гардероби, за два, порутени 50-годишни апартамента на ул. “Оборище”. Трябвало да е близо до работата си. А мезонетът бил на майната си в “Надежда” ІІ. “Нито за работа ми е удобно, нито за нищо друго. Такива неща се случват непрекъснато”, обяснява Величков. Е, и мен това ме притеснява само, че се случват непрекъснато. А иначе всичко си е читаво. Човекът се обърнал към колегите си с молба за замяна и се оказало, че могат да му дадат два апартамента даже.

Сметната палата щяла да изготвя списък на сферите и дейностите, податливи на корупция. Губи време. През 1881 г., когато Захари Стоянов се дръвчел на Батенберг за Преврата и Режима на пълномощията, се наложило да побегне в Източна Румелия. В едно писмо жена му, дъщеря на Баба Тонка, му обяснява какъв непрокопсаник е: “Стамболов купува четвърта къща. Има се надежда и още да купи. Така работят хората…” И един пътешественик от туй време забелязал как работим и възкликнал: “В България не краде само този, който няма откъде.” Това е истината. Решението е да няма откъде. Скоро вече няма да има. Нека оставим нещата да следват естествения си ход.

Хората кръстосват гените на Шварценегер с тези на Клаудия Шифър, ние се занимаваме с глупости. Миналия месец кръстосахме коза с овца, сега чета, че сме кръстосали бивол с крава. И защо, моля ви се, ни е това? Ей тъй за спорта, да се увеличава фауната. Ама и аз какво се чудя. Ние кръстосахме цар с република, та крава с бивол няма да кръстосаме.

И сега, където иде Царя, с огромен интерес го разглеждат. Миналия месец 26 италиански туристи отидоха в МС да го разгледат. И сега в Русия. Путин го приема в Кремъл. Това е за сефте от 7 години. Костов, като ходи през 99-а, Елцин не щя да се види с него. Може и да е бил пиян, ама това не променя факта. При това посещението на Царя е само “куртоазно”, както се изрази самият той. Куртоазно, ама Касянов обяви, че сме “съседни братски народи”. Да не би, докато се улисвахме по папата, пак да са загуляли казаки покрай Дуная? Братството с руснаците е опасна работа. Не за друго, ами, както викаше едно време Драган Цанков, зле са с граматиката. Непрекъснато бъркат притежателните местоимения мой и твой.

Тукашните си мислят, че Царя е казал 800 дни ей така, случайно. Ама то е, защото той нали не обича много да обяснява на български. Ето сега в Москва обяснил пред руската телевизия NTV: “Първата година трябва да се разбере какво не върви. Втората година е за това, което икономистите наричат “управление на щетите” – да се контролира там, където работите са се изкривили. И вече в началото на третата година акционерите се надяват да получат дивиденти.“

Така че, уважаеми акционери на “България” АД & Сие, не бързайте. Сега сме още накрая на първата година. Догодина ще управляваме щетите и 2004 може да има и дивиденти. В смисъл че може да се надявате, а дали ще има, е друга работа.

Чета в Часовете едно заглавие: “Душите на 100 удавници отлетяха край София”. Ще си призная, че не го разбирам, но ми въздейства много силно. Има някаква необяснима експресия, която само истинската журналистика може да даде на сухата статистика. Това ако беше някой начинаещ журналист щеше да напише “100 се удавиха край София” и най много да сложи накрая една удивителна. Истинското заглавие иска мерак и талант. “Кръвожаден кърлеж взе поредна жертва.” Веднага лепи окото (кръвожаден) има динамика (поредна) и драматизъм (жертва)… Всичко си има и те хваща за гърлото направо.

И друго. Съвременният вестник задава полезни въпроси и, което е по-важното, не ги оставя без отговор. Например: “Как се лекува напикаване на възрастен мъж?” Аз си мислех, че с пенсиониране, ама то не било.

До двайсет години вече ще може да се телепортират и хора. Учените твърдят, че нито времето, нито пространството щели да са пречка. Искам да се върна назад и да видя оня чукундур Аспарух дали наистина не е имал друг избор (например устието на Рейн) или нарочно се е спрял на това шибано място. Само се притеснявам дали при тая емиграция ще остане някой за телепортация.

Много мразя да ми е тревожно. То пък кой ли обича, де. Но снощи се бях замислил за надеждата. Д-р Иванов ми е забранил. Той смята, че тази тема е тягостна дори за хора със здрава психика, камо ли за чувствителна като моята. Истината е, че май изобщо няма надежда, не съществува. Просто няма. А аз все си я измислям и после ми е криво… Докторът вика: “Ще си останеш луд дотогава, докато не ликвидираш всяка надежда.” Може и да е прав. Но нека! Нека си остана луд! К’во пък? Само да не ми ставаше толкова тревожно, когато си мисля за нея.

Царя вика, че се пишели много дезинформации. „Започвам да се питам дали не сме на правия път именно защото има толкова дезинформация, която се разпространява навсякъде.” Според мен проблемът не е че някой така, нарочно, дава дезинформация, а в това, че Царя третира темите по особен начин. Например, като го питаха за руските претенции към “Булгартабак”, вика: „Не знам защо трябва да се магнефицират тия руски претенции до абсолютни непропорциони.” И едни после го превеждат магнифицирането като преувеличавам, други като възхвалявам. И се получават непропорционите. А не че е съзнателна дезинформация.

Една магьосница, Гълъбина, както си карала по Цариградското с москвето и изведнъж набила спирачките. Замалко да стане мазало. Чула шум от флекс върху газовата бутилка в багажника. После се разбрало, че това било опит за атентат от страна на руската магьосница Вакуленко. И Царя ще ми разправя, че магнефицираме руските интереси. Изобщо не ги магнефицираме, ние даже ги мисджаджваме. Щом вече са се включили и магьосниците, явно работата става дебела.

Отзарана се бях замислил. Бе това ние, българите, сме страшно идиотоустойчиви. На всякакъв идиотизъм издържаме. По мен си съдя. Чета вестници, слушам радио, гледам телевизия… Настъпват ме в рейса, псуват ме в трамвая… Идиот до идиота, а на мен нищо ми няма. Откъде идва тази устойчивост, не мога да си обясня.

Оня ден ви оставих да мислите какво е п. д. к. И като съдя по Заведението, никой, нито проф. Папазки, нито Хипопотама са се сетили. Не беше честно, ама смятах, че е много просто. В момента, в който престанеш да си мислиш, че си индивидиум и се проецираш като социално същество между 41-ия и 44-ия паралел, и ти става ясно, че си последната дупка на кавала – п. д. к. То е нещо като титла, която се добива по рождение. Извинявам се ако съм ви накарал да се замислите. И аз мразя.

Обаче и на мен ми се полага извинение. Един в Заведението вика, да не съм бъркал арабин с арапин. Аз не ги бъркам. На четвъртата ракия винаги почвам “Чер арапин бял кон яздеше”. И когато писах „оня арапин Костов”, имах предвид, че е черен, а не че е негър. Та ще ви замоля за малко повече уважение към труда ми. Щото вече имам хронично плоскогъзие да седим по цял ден на един стол, да четем всичко, за да сте добре информирани. А плоскогъзието е като плоскоумието. Веднъж като го добиеш и ти остава за цял живот. Даже е и по-лошо, защото се вижда отдалече. А с плоскоумие няма кой да учудиш в тази страна. Я се поогледайте да видите колко духовни дюстабанлии щъкат из родината. Част от тях даже стигнаха и до министър.

Българинът по начало се ражда с чувство за повишени възможности. Всичко му е до колене. И това не е диагноза, а национална черта. В смисъл, че е всенародна диагноза.

Пламен Панайотов вика, че било време за любов, не за противопоставяне. Юрист, всичко хегеловско му е чуждо! Любовта, уважаеми, си е противопоставяне, битка, война дори. Ту единият взема надмощие, ту другият. Тъй че, ако държите да продължим да се обичаме, дайте малко да сменим позата. Малко ний да ви полюбим.

В една област на древна Гърция имало обичай. Поставяли вносителя на закона на една височка платформа и му мятали примката на шията. Ако законът е добър, махали примката. Ако законът е калпав – махали платформата. Малко е варварско, но мисля, че подбужда към по-сериозно отношение към законотворчеството. Както вика Хаджи Генчо в едно от елиминираните за матурата произведения: „Всякоя лоза, яже не приносит плод, се изгаря в огъня.”

Бат’Борисов искал да го направят държавен секретар. Много било просто това главен. Вярно е! Камък да хвърлиш – главен ще удариш. (Или гладен, но това е друг разрез, хоризонтален.)

А Петканов, веднага да го прецака: младши министър. Как ще направиш човека с най-големия рейтинг младши министър, бе?

Според мен трябва да е генерален секретар. Точно това му трябва на народа сега: генерален секретар.

Евгени Минчев казал някъде, че не канел Стефан Цанев на партитата си, щото нямал кола. Боже, колко ли зор си видял докато ни измислиш като общество и държава. Едно хюмне, бивше ватманче, тече от ефира и вестникарските колони и определя кой е хай и кой най. И избраните тичат, тичат… Зер, може да ги покажат по телевизията докато камерата лази по дългото бедро на някоя празноглава миска, рано открила социалната ценност на сексуалния живот или проследява шеметната поява на Кондю, Глория, Азис или друго някое голямо нищо.А бедната и вероятно поради това хетеросексуална българска интелигенция седи и цъка пред телевизора и по никакъв начин не може да смели ценностите на новото време. И неизменно получава тъга.

Евгени не пускал без фрак или смокинг на партитата. А журналистите го пущат да дращи по страниците без образование.

Мръднах вчера да купя малко зарзават на Ситняково.

Една кака наредила чушките като депутатска листа. Отгоре едни едри, месести като на Жотев носа, а отдолу нашмулила баберек. После политиците ни ментили. Всички сме ментарджии, това е истината. Всеки с мащаба си.

Чета: „Царя политолог.” Стига простотии, бе! Първото нещо, дето се учи в политологията, е, че политиката е наука за възможното. А Царя онзи ден вика: „Оказа се, че политиката е наука за възможното.” „Оказа се!” Това означава, че тия дни се е оказало, наскоро. Според мен той се учи ad hoc и в движение.

Я, Майкъл Чорни взел журналистическата наградата „Черноризец Храбър” за разследване. За парлама я дали на г-жа Бозукова, ама всички знаят кой е истинският автор. И сега, като гракнали другите, ще си изповадят очите.

Ама то не се прави така бе, колети. Преди години, Бог да прости, Генко Генков го беше измислил за „Златния Орфей”. Ако има 32 участници – предвиждаш 33 награди. И тогава девизът беше: „Ако ти си дошъл, вън не чакай, а влез…” Ама не е моя работа да давам акъл.

Една г-жа вика: „Няма ли нищо свято за вас?”

Ядосах се. Няма, г-жа! Няма! Мога да дам примери от 13 години назад защо няма, ама не ща. Кому са нужни примери. Онзи ден разбрах, че се готвим да харижем БТК на едни американци за без пари. Тишина…. Вчера погребахме големия писател Генчо Стоев и на гроба му нямаше нито един политик… Свято ли? Ами няма, съжалявам… Гаврил съм се бил с всичко Не само ще се гавря, но ще почна и на майка… Поименно. Ако искате свети неща – Валерия Велева в „Труд”. Ние не градим капища, ние ги събаряме. Може би чак когато осъзнаем цялата мизерия на собственото си духовно присъствие, ще можем да се променим. Нямам голяма надежда, ама все пак.

Разпалих се, извинете.

Но не идиотите правят времето, а времето ражда идиотите. Както беше казал Енгелс, всяко време си ражда идиотите.

Съжалявам. Аз съм само хронист.

Както и да е. Стана нещо много сериозно. Майната му. Дайте да си гледаме нашето шоу. И не ми се измъквайте с лафове, че вие го карате нормално, пък аз кривя картината. И, както се казва, не стреляйте по пианиста. Той не е нито комунист, нито седесар. Обикновен луд. Като вас.

В Добрич откриваме висше училище за крупиета. Ще завършват като бакалаври по казиномениджмънт. Данчо Ментата щял да води дисциплината „Хазарт и бюджет”.

Едно правителство стои право само когато го натискат равномерно от всички страни. Ама ходи им разправяй на левите и десните да бутат само от една страна.

Червените питали социолозите: „След като има класи, ще има ли и класова борба?” Лично Пирински се поинтересувал. Обаче социолозите не знаели.

Да, да, не знаят! Андрей Райчев ли не познава марксистко-ленинската теория за класовата борба? Или Бунджулов. Да, бе! А от какво се храниха до съзнателна възраст?

Историята на всички общества, учат класиците, е история на класова борба, тя е движещата сила на обществото. А политическата борба е най-важната форма на класова борба… Райчев, я попрегледай пак „Държавата и революцията” и не се прави на набожен!

Ей, тоя Райчев е много интересен човек. Едно време беше направил списък на 10-те интелектуалци, с които си заслужава да общува. 9 де, с него 10. Ама да не се отплесвам.

За да има класовата борба, класите трябва да се организират в партии. Обаче у нас стана обратно – партиите се организираха в класа.

Иначе тоя път революцията ще е истинска. Защото отсъстват дребната и средната буржоазия, тези исторически опортюнисти. Нацията се е разделила на 10% богати и 90% плебс на различна степен на маргинализация.

…случайно научих от един учебник по природознание за V-и клас… че времето имало начало, но нямало край. А сега, де!… Едно нещо, ако е безкрайно, то е безкрайно и от двете страни. Иначе все едно да кажеш, че царското управление, за което всички знаем, че си има начало, няма да има край. Ще има. Поне от философска гледна точка трябва да има.

Американският посланик Пардю нахокал магистратите ни. С престъпността не можели да се преборят, но с приватизацията можели. На въпрос, не е ли смущаващо изказването на Пардю, защото България е суверенна страна с независима съдебна система, Паси отговори, че ние също спокойно можем да си позволим да оценяваме действията на съдебната система в друга държава.

Можем, ама само помежду си…

Обаче Пардю не е прав. Правосъдието работи, не се шегува.

В Смолян един откраднал 345 бонбона, 30 вафли и 60 дъвки. На обща стойност 28.50. Сега този член на местната организирана престъпност ще лежи 4 месеца строг тъмничен затвор. Има закони, има. Поне за бонбони…

Часовете само пак ме разбиха със заглавието си на първа:

“13 от Висшия съдебен съвет:

Филчев, дай оставка!

Той ги пита:

Кой се страхува от прокурора.

Призивът бил пожелателен.”

Само с много малко по-късо от “Война и мир”.

Депутатката и зам.- пред. на НС Касабова вика, че българинът нямал “онази доза търпимост, с която да изчака реформата да се проведе докрай, за да се видят накрая положителните резултати.” А не може ли бе, г-жа, така по малко да се вижда и преди края? Инък като й видим изведнъж края на реформата неподготвени, и може да ни тресне апоплексията.

Ама може и да е права. Чета, че сме изпили 1.5 млн. опаковки валидол. Което пък показва, че се стараем да сме по-търпеливи, ама явно поради факта, че покупателната ни способност била най-ниската в Европа, не можем да наблегнем повече на валидола. А защо в нашия случай не се казва покупателна неспособност? Няма ли да е по-точно? И тогава ще може да се възкликне патриотично, както иска Царя: “Покупателната ни неспособност – най-високата в Европа!”

Министерството на просвещението ще купува 6 нови автомобила. Ама трябвало да са с всички екстри: климатик, аудиосистема, поне 100 коня двигател и най-важното да ускорява бързо, до 100 км за 10 секунди. Щото сегашният екип на туй министерство с това е известен – че така ускори реформата, че се наложи да я спират, та да могат децата да я стигнат.

Ех, господа, господа. Намерили сте село без кучета! Само една екстра ви трябва – ретровизьор, или, казано простичко – огледало за обратно виждане. Да виждате, откъде сте дошли и къде ще се върнете.

Ох, и аз го разбирам тоя живот бе, г-да управляващи. Много го разбирам. И много ми се удава. Ама пусто не мога да го финансирам.

Мисля си дали това, дето ви го пиша ката неделя, е смешно или е тъжно? Защото аз само тук-там се усмихвам, през останалото време по-скоро ми се реве. Защото нашият живот е нашата лудница. И обратно.

To be continued…

]]>
Коалиция, зачената в грях (продължение) https://www.reduta.bg/%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b3%d1%80%d1%8f%d1%85-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/ Sun, 07 Jan 2024 15:57:29 +0000 https://www.reduta.bg/?p=37744

Статия на Стойко Тонев от 2013 г. (продължение)   Част II. Разприятеляване Продължение от миналия брой. Миналият път свършихме до това какво представлява Доган като философ. Нищо. И споменахме, че и като политик струва толкова. Трите кита, които го държат над водата 23 години са: 1. Електорат от държани в социална и духовна мизерия и […]]]>

Статия на Стойко Тонев от 2013 г. (продължение)

 

Част II. Разприятеляване

Продължение от миналия брой.

Миналият път свършихме до това какво представлява Доган като философ. Нищо. И споменахме, че и като политик струва толкова.

Трите кита, които го държат над водата 23 години са: 1. Електорат от държани в социална и духовна мизерия и периодично опресняван етнически страх хора. 2. Партиен елит споен от общото кадесарско минало. 3. Изчистена от морални задръжки и съображения политическа философия.

Остана само да споменем като предварително условие огромната амбиция за власт и пари. Богатството сред турската общност не пораждат омраза, както често става в българската, а уважение. Затова и Доган правеше някои салтанати, които, колкото и да ни изглеждат кичозни, са много ефективни за вдигане на престижа му сред турците – като сватбата на стадиона, кацането на митингите с вертолет и т.н.

Но основното е електоратът. Ако по някакъв магически начин междуетническото подозрение, което ДПС насажда сред турците, изчезне, изведнъж ще видим, че „големият политик” Доган е един книжен тигър, при това пиян.

Занимаваме се с Доган, защото изобщо не вярваме, че се е отказал от политиката. Фактът, че тази рокада мина без всякакви сътресения, показва, че агата продължава да държи кръстачката някъде извън зрителното поле. Но за момента той е неприемлив като публично лице на ДПС. Неприемлив е главно с оглед на евентуална коалицията с ГЕРБ.

Отношенията на Доган и Борисов са сложни и датират назад във времето от идването на царя на власт и коалицията с ДПС. Тогава Борисов беше близък с депесарите, особено с Касим Дал. На не една и две пресконференции се появяваха заедно. Вероятно през Касим Дал Бойко дрънкаше Доган да му дадат втора звездичка на пагона. Ето какво казва самият той: „Може да се каже, че той беше единственият човек в коалицията НДСВ-ДПС, който настояваше да бъда произведен в генерал-лейтенант и в същото време се съгласяваше с много от идеите, които предлагах.” (09.06.2005, “Новинар”)

Бойко провъзгласи Доган за най-големият политик на България: „При положение, че Ахмед Доган съумя да класира ДПС на трето място и да стане мандатоносител, да посочи премиера на България – това значи, че е най-добрият.”

И така беше до 2007 г. Дори и когато Доган го нарече „мухльо”, Бойко беше готов да мижне: „Не възприемам това като политическа нападка, тъй като не ми е казано нищо в директен разговор. Ако Доган ми каже лично “мухльо”, тогава евентуално ще реагирам. (18.05.2007, “Монитор”)

Тогава и то евентуално…

Но после схвана, че това силно уязвява имиджа му на голям пич и се втвърди: „Да ми го каже на една ръка разстояние, ще види какво ще му се случи!” Доган контрира: „Бойко е бияч и си остава такъв”… И продължи да го обижда – бил случаен човек в политиката, не ставал за премиер… И огромното его на Борисов не можа да понесе тия публични обиди… Смразиха се здраво. Включиха се и медиите на Пресгрупа „Доган хабер”, ръководена от депутата от ДПС Пеевски. Не минаваше ден да не почешат от първа страница за нещо „Боко Тиквата”.

И изведнъж, в самото навечерие на изборите, Доган направи на Бойко услуга на стойност поне двайсетина депутати. С думите си, че той раздава порциите, Доган накара толкова българи да идат до урните, колкото Бойко с бой не можеше да закара. После  пресгрупа „Доган хабер” направи лупинг от тези, които в авиацията наричат целувката на смъртта. За една нощ вестниците на Пеевски обърнаха плочата, започнаха да славят победителя и да ругаят довчерашния коалиционен партньор. И нещата си тръгнаха като по мокро кадифе. Министерството на Емел Етем, където се подозираше най-голямата корупция, набързо беше разфасовано и наследството разхвърляно в няколко министерства. Да не ме разберете грешно, затварянето на министерството не беше грешка. Грешката беше, че не се затвори ръководството му. Вместо това Етем беше прибрана на сянка, за да не дразни хората. Нито една фирма и нито един деец на ДПС не даде фира. Ще ми позволите да не броя събореното барбекю на Доган сарай… Тайно и полека най-големите държавни предприятия събраха парите си в сметки в банката на Цветан Василев срещу мизерна лихва. От тези пари банката вадеше огромни печалби, с които купуваше медии на кило. И въпреки, че на няколко пъти стана обществен скандал, парите и до днес са си там. Може и да ставам мнителен, но подозирам, че тези медии вече не са само на Пеевски и Цветан Василев. Цветан Василев взе повечето мултиплекси. Пеевски изкупи разпространителските фирми. Банката разви огромен бизнес извън медийната сфера, бизнес, който ми е трудно да изброя тук.

Между другото, точно по това време Пъпката продаде „Експрес” на Пресгрупа „Доган Хабер” и поработихме за Дилян Пеевски. Но нещо не се разбрахме. Нямам обяснение защо. Аз бях много добронамерен. Когато преместиха „Експрес” в ИПК, помня, че си взех компаса и обърнах бюрата на всички колеги така, че да гледат към Мека. Така де, не можеш да работиш в пресгрупа „Доган хабер” и най-демонстративно да седиш с гъза към Мека. Обаче някой подлец отиде и ме натопи, че ги иронизирам. А аз бях напълно добронамерен, честно ви казвам. Ех, да ми беше тогава сегашният ум… Нека си седят с гъза към Мека, мен какво ме интересува… Може би Пеевски ми гонеше карез, защото веднъж се изпуснах да напиша, че изглежда като правен в час по трудово. И после май се изпуснах, та го повторих…Пък за госпожа майка му бях написал, че като шефка на тотото била назначила специален човек, който да храни рибките… И знаете ли що се изпуснах да ги кажа тия работи за Делян? Щото няма нищо по-измамно от чуждата мъдрост. Ние безрезервно повярвахме на Камю, че „след определена възраст всеки човек е отговорен за физиономията, с която ще се сдобие”. Но това не е вярно. Природата нарочно прави така, че едни хора да се различават от другите хора…

Отплеснах се.

За публиката Бойко пускаше чат-пат по някоя острота към Доган, разиграваше етюдче в стил кечмания, Скалата срещу Джон Сина, и толкова… И агата поддържаше огъня: „Убеден съм, че ще дойде време, и то наближава, много специално и отговорно ще говорим за личността на премиера”…

Което поставяше Дилян Пеевски и ръководената от него пресгрупа в деликатното положение на български гражданин от турски произход, който трябва да разкаже за битката на Шипка: „Нашите от долу яростно нападаха… Обаче нашите от горе отблъскваха атаките смело…” Например когато се скри и не подписа вота на недоверие, който инициира ДПС. Пълен майтап!

И нямаше как да е другояче. Юридически погледнато медиите са собственост на  хората на ДПС – Пеевски и ментора му Цветан Василев. Но фактически обслужват приоритетно Борисов. Положението е въплъщение на Юлската концепция на др. Живков за собственика и стопанина, с която Борисов вероятно е бил запознат лично от автора, докато му е масажирал ушите… Затова и поведението на медиите на Пеевски на моменти граничеше с мазохизъм. Например когато от първата си страница „Монитор” цитираше Борисов: „Станишев да каже защо смени министрите си”. Едно казване, в което няма как да бъде спестено изгонването и връщането на зам.-министър Пеевски.

Въпреки създаваната на повърхността видимост, съвсем неубедителна впрочем, на борба и антагонизъм между ДПС и ГЕРБ, зад кулисите бизнес партньорството заякваше. И днес то е основата на тази предрешена коалиция. Не изключвам психологическата нетърпимост между Доган и Борисов да е отишла твърде далеч и изтеглянето на Доган от лидерския пост да е било условие за съвместното управление. Но това не променя същността на партньорството между Борисов и ДПС.

Оня ден журналистите попитаха Цветанов и той не изключи възможността да управляват заедно с ДПС и Кунева. Рече: „Нека ви отговоря на 12 май“. А за БСП и „Атака” не беше необходимо да се чака чак до 12 май, още от сега е ясно, че ГЕРБ твърдо не би управлявала с тях. „С БСП – категорично не! Няма как да бъдем със социалистите“.  За националистите рекъл: „Политическа партия ГЕРБ ще запази евроатлантическите ценности без „Атака“. Даже и ще ги засилят, ако се съберат с Кунева.

Лично ние винаги сме смятали, че между Кунева и Бойко съществува една дълбока интелектуална несъвместимост. А между Кунева и Цветанов са дори повече от една! Дано не грешим.

Скоро ще се разбере.

Интересни са ни ония избиратели, които гласуваха за ГЕРБ вбесени от раздавача на порциите – те какво мислят, а и дали.

И така, според нас със сигурност вече има годеж между ГЕРБ и ДПС. И сватбата може да не се състои единствено ако ГЕРБ събере самостоятелно мнозинство. Това обаче е твърде малко вероятно. Чудесата не стават. „От една муха може да се направи само един слон.” А вече го правихме…

Но най-интересното предстои. За разлика от другите бракове, в този едва след като приключи ще стане ясно кой е играл булката. Ако не ми вярвате, питайте СДС, царя, Станишев…

“Аллах селямет олсун, Бойко ефенди!” (Бог да му е на помощ.)

По времето на царското управление се заговори за въвеждане на задължително гласуване. Нямаше как да стане в оня момент, защото агата не е вчерашен, да не вдене, че ако всички българи се разходят до урните, той може да се окаже в “инфарктна близост” до 4-процентната бариера… Най-малкото ще престане да е на всяко гърне мерудия… Абсолютният брой на “огромния” електорат на БСП в относителен дял спрямо целия електорален корпус ще се сведе до под 10%. Сидеров ще се върне да дращи по вестниците, а може и да се запопи, вече е дипломиран… Лудото Янето ще хване пътя за Сандански, Костов ще излиза от Драгалевци само когато там свърши хлябът… Не, че препоръчвам насилственото гласуване, но може да има добър ефект. Не ли?

***

„Една сума пари е главното действащо лице в тази история за хора, както пита мед би могла да бъде главно действащо лице в история за пчели…”

Или едно голямо лайно в история за мухи…

Извинете… Навярно трябваше да свърша по-литературно. Но като погледнах какво съм писал нагоре, това по му отива.

 

За да поръчате книга 7 „Из делниците на един луд“ изпратете имейл на  dr.tonyfilipov@abv.bg със следната информация: 1.Име и фамилия; 2.Телефон за връзка; 3.Офис на Еконт, който ви е най-удобен. Цената на книгата е 20лв.+цената на доставката.

]]>
Коалиция, зачената в грях https://www.reduta.bg/%d0%ba%d0%be%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b3%d1%80%d1%8f%d1%85/ Thu, 04 Jan 2024 17:16:41 +0000 https://www.reduta.bg/?p=37725

Статия на Стойко Тонев от 2013 г.  Част I. Заедност „Ще ви разкрия истината за политиката… Ето как стоят нещата: „Мисля, че куклата вдясно споделя моите виждания.” „Струва ми се, че куклата вляво по ми харесва.” „Хей, чакай малко, там има някакъв тип, който държи и двете кукли.” Бил Хикс Лютви Доган, извинете, Местан вика, […]]]>

Статия на Стойко Тонев от 2013 г. 

Част I. Заедност

„Ще ви разкрия истината за политиката… Ето как стоят нещата: „Мисля, че куклата вдясно споделя моите виждания.” „Струва ми се, че куклата вляво по ми харесва.” „Хей, чакай малко, там има някакъв тип, който държи и двете кукли.”

Бил Хикс

Лютви Доган, извинете, Местан вика, че ако имало съгласие за националните приоритети, те били готови да подкрепят следващото правителство, чието и да е то. Всички социологически изследвания, като изключим екзотичните резултати на Мира Радева, показват, че ще се наложи да подкрепят някой, на изборите няма да има безспорен фаворит. Ще ни управлява отново коалиция. Към момента възможни изглеждат две коалиции – около ГЕРБ и около БСП.

Втората, обаче, е малко вероятна. БСП още духа кашата… Сташинев едва ли е преглътнал подлия удар в гърба, който му нанесе агата с изказването си за порциите преди изборите през 2009 г. Изказване, което донесе на Борисов 20-30 допълнителни депутатски места. Естествено за сметка и на БСП. Малко по-късно, на конгреса на ДПС, агата рече: “Никога не съм си представял дори, че само с едно изкарано от контекста изречение  ще променя парламентарния вот на други партии.” Като чу това, Станишев, който беше гост на конгреса, си сложи една от онези лимонени усмивки, които носеше в нощта на изборите… Не си е представял, ама друг път. Не просто си го е представял, но според нас дори го беше пазарил с Бойко. Такива услуги не се правят без да искаш. И освен това номерът беше проигран в партньорство с „Атака” на предишните избори. Тези юнаци добре знаят, че българинът се мобилизира да гласува най-вече воден от социален или национален ресантиман. Много рядко го водят подобаващи чувства.

Затова Доган нема-нема и каже „Бау-у-у” и простият народ припка я при Сидеров, я при Бойко. В своя грама, озаглавена по начин, който не оставяше съмнение колко наясно е с българския политически живот – “Изборите в България – боклуци на входа, боклуци на изхода” – бившият посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни беше написала, че  ДПС и „Атака” са си „най-добрите врагове” – плашели взаимно електоратите си и си осигурявали висока активност.

Разбира се, Доган формално вече не коли кучето в ДПС. От друга страна Станишев се отказа да става премиер и пробутва Орешарски. Който пък каза по-миналата събота в „Панорама”, че нямало проблем в това, че парите на държавата седят в банката на ДПС”. Между другото, точно Орешарски беше човекът, който успя, макар и от втория път, да прокара сделката на Ирен Кръстева, с която се заменяха пет сгради на пъпа на София срещу терена до ИПК, където Станишев щеше да строи административен център. Но сделката беше толкова нагла, че Пеевски и Кръстева бяха принудени сами да се откажат от нея…

Искам да кажа, че и коалицията БСП-ДПС вече не изглежда толкова невъзможна. Но за ДПС тя е само за зор-заман и ще бъде използвана главно като плашило за Борисов, за да бъде по-отстъпчив.

Това, че Доган избута Лютви Местан за фронтмен на ДПС направи и коалицията ГЕРБ-ДПС по-обтекаема и по-приемлива за обществото. Доган е може би най-мразеният политик у нас. Лично аз определено се зарадвах, като разбрах, че агата ще подава оставка. Отдавна ми се щеше този канцерогенен за българската политика фактор да бъде отстранен. Поне тоя. Защото при него политическият цинизъм е ашладисан с етнически цинизъм, а това вече е страшно.

Оттеглянето му се налагаше най-малко по две причини. Ласкан десетилетия от журналистите като най-печеният политик, той се носи из политическото пространство надут като паун в размножителния период. Спрямо политика Борисов той продължи да се държи така, както преди години се беше държал с милиционера Борисов, който го молеше за още една звезда на пагона. Продължи да го гледа отвисоко и демонстративно да го подценява.

Сам изключителен честолюбец, Доган не умее да храни честолюбието на другите. Това стана причината да се смрази и с Тошо Тошев, което пък му донесе скандала с консултантския договор за 1.5 млн. Именно „Труд”, вестникът, който беше второто аз на Доган дълго време, изкара договора. Понеже Доган почна да се лигави и не искаше да обядва с главния редактор Тошев и да изслушва съображенията му за управлението на държавата. Тошо си го каза: „Г-н Сакскобургготски, а от известно време и г-н Доган отбягват “Труд”. Вече съм се отказал да ги търся за разговор, за съвет, ако щете, или просто да обменим мисли…”

На тях може би им е бил висок курсът на обмяната, но това не ги оправдава. А и Доган нямаше право да забравя как преди да се сприятелят с Тошо, „Труд” дълго време не сваляше мръсните гащи (извинете) на втората му жена от първа страница. Може би не очакваше от приятел, щото турците имат лаф: Ески дост, душман олмаз. Ама не и у нас.

Та и с Бойко така се държа. Може би си има основанията. Проф. Людмил Георгиев, който дълго легитимираше уж мултиетническия характер на ДПС, писа, че Бойко целунал ръка на Доган (буквално!), та да му тури тая пуста звездичка на генералския нагон (грешката е на поета Леонидов). Той каза и други страшни работи, които и аз съм си ги мислел, но не смеех да ги кажа… Как Доган и Сидеров си правели „периодични” срещи. Не знам, той да си отговаря.

От друга страна, дори и да можеха Бойко и Доган да преглътнат личните си чувства един към друг, тези чувства имат публична история. И обществото едва ли ще приеме лесно една нова прегръдка на довчерашните врагове. А с оттеглянето на Доган нещата се опростиха: ДПС се ръководи от нов човек, умерен, висококултурен, образован. И отгоре на всичко също агент, та и тук има приемственост…

Наши отговорни източници ни докладваха, че вече са постигнати договорки за съвместно управление на ГЕРБ и ДПС.  С една дума вече били сгодени.

Доган и Бойко трудно можеха да мелят заедно, твърде различни са. По нищо не си приличат, освен по присъщото и на двама им коварство и бедни ценностни системи. Мисля си, че споделят и обща страст към богатството, голямото богатство. Допускам дори, че между тях в това отношение съществува съперничество, истинско парвенюшко състезание. Доган се похвали с милиони в зелено още в началото на демокрацията. После, покрай смъртта на Ахмед Емин, турският бизнесмен (далавераджия?) Бедри Шефик каза пред «24 часа», че Доган му поискал през Емин да прехвърли половината от собствеността на захарния си завод в Девня на негова офшорка. Та този Шефик каза, че Доган бил милиардер в евро. Във всеки случай, никой не се съмнява, че агата е много богат. Много мутренско е, замалко да кажа човешко, Бойко да се е амбицирал да стане и по-богат от него.

Та по това си приличат, по всичко друго са много различни.

Доган се има за философ и има влечение към елиптичните форми на езика. Докато Бойко говори на сложна смесица от социолекта на мутрите и простонародния български на крайните квартали. Но и Лютви не е от тия, които Бойко може да разбере без усилие. И той ги заплита едни словестни макрамета…

Винаги се дразня, когато величаят Доган като философ. Да, завършил е философия, бяхме в един випуск във факултета. Нема да забравя как във втори курс ни бяха пратили на бригада във Видин. Беряхме сини сливи. И докторът, който от малък си е трудолюбив, бичи по две норми. А през това време Меди Доганов и още един колега, сега професор, турили ръцете на гъза и по  цял ден се разхождат под дърветата като Сократ и Платон. И дискутират висши философски материи… Та може някога да е бил философ, но сега бъбря простотии. На моменти се изразява направо като Иванчо Йотата. (“Вчера ми дадоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.”) Помня как каза за “мисловната парадигма на времето”, което хвърли Философски факултет в дълбок потрес. Щото преведено на прост език мисловна парадигма значи мисловен начин на мислене… А то немисловен май нема. Философски напъни са „темпоритъма на интеграцията на агросектора”, “вертикална асиметрия”, “семантичното сканиране”, „екзестенциален момент…” „социалният вектор”, „заедност”… Абсолютни свежки. Обаче вършат работа пред електората на Доган, който ниже тутун и цъка с език: „Бу адама чок челеби!” (Тоя чиляк е много учен!)

Но все пак в съкровищницата на философската мисъл агата ще остане с изказването си пред конгреса на НДСВ: “Когато има разминаване между виртуалния и реалния статус на една партия, на прага се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса “Или, или”. Ние трябва да избираме или примиряването с безгрижието на дадения момент или мъжкото начало при управлението. В определено място и време съзнателно съм се подавал на изкушението на въпросната красавица, но с ясното намерение да я преодолея в себе си, без да се приемам насериозно за хищник, а при други случаи почти нежно, но и радикално, съм култивирал неразорани целини, за да поникнат нови рози, на чийто аромат впоследствие съм се уповавал”.

Анландън мъ? Друг път…

Най-точно определение за философа Доган даде поетът Ани Илков. Позовавайки се на френските теоретици Дельоз и Гатари, нарече философските напъни на агата “самостоятелното мислене на идиота…”

Та това е философът Доган. И като политик струва толкова.

To be continued…

За да поръчате книга 7 „Из делниците на един луд“ изпратете имейл на  dr.tonyfilipov@abv.bg със следната информация: 1.Име и фамилия; 2.Телефон за връзка; 3.Офис на Еконт, който ви е най-удобен. Цената на книгата е 20лв.+цената на доставката.

]]>
Особени белези на морския туризъм в България https://www.reduta.bg/%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a/ Tue, 26 Dec 2023 18:32:56 +0000 https://www.reduta.bg/?p=37667

In memoriam Статията е публикувана 2014 г. Слабичък се оказа тази година летният туристически сезон. Според официални данни от сайта на Министерството на икономиката до края на юли уж имало ръст около 6%, но според хората от бранша всъщност било спад, и то значителен. Ако се вярва на Института за анализи и оценки в туризма, […]]]>

In memoriam

Статията е публикувана 2014 г.

Слабичък се оказа тази година летният туристически сезон. Според официални данни от сайта на Министерството на икономиката до края на юли уж имало ръст около 6%, но според хората от бранша всъщност било спад, и то значителен. Ако се вярва на Института за анализи и оценки в туризма, спадът е 12%. Така изглеждат нещата отстрани, а отвътре май е по-зле.

Че сезонът е слаб, се усещаше още в началото на август по истеричните табели „Свободни стаи!!!” (непременно с три удивителни), закачени там, където преди години се четеше „Няма свободни легла”, изписано с явна досада. Нека надникнем в генеалогията на трите възклицателни знака. В тях личи тревога, дори отчаяние, и подсказват интересни неща не само за българския туризъм, но и за специфичната менталност на съвкупната национална общност. Авторите на тревожните вопли сигурно се питат: „Защо стана така? Къде сбъркахме?” Ще опитаме да обясним. Презастрояването на курортите е тема, която от десетина години обилно се предъвква у нас, но от това нищо не е последвало и никой не е спрял да строи, каквото поиска и както поиска. Поради което красивият някога черноморски бряг вече изглежда необратимо полазен от строителна екзема. Това са стотици, а може би и хиляди нови хотели, нелепи жилищни блокове и курортни селища. Всичките (или почти) бяха построени през последните години върху терени, които авторите на тревожните апели  с трите удивителни реституираха като земеделска земя и после продадоха на строителни предприемачи, които ги застроиха, продадоха ги и си заминаха. С парите от продажбата на някогашните си ниви продавачите вдигнаха още по два етажа над и без друго грозните си четириетажни къщи с идеята да ги дават под наем. Или пък си ги сложиха в някоя банка да им ги мъти, а пък банката ги е дала като кредит на онзи, който е построил хотел на мястото на нивата. След всичко това хитрият и алчен селянин от Приморско, Созопол или Несебър, който някога е имал парче земя и къща с постоянно заети стаи, сега няма земя, но има „Свободни стаи!!!” и продължава да е беден, защото не е разбрал, че истинската бедност е в главата му. И друг път сме казвали, че простият човек лесно настива. И още нещо. Като оставиш простия човек да се развива свободно, той си развива и простотията. А като стана дума за простотия, нека видим какво друго предлага българският морски туризъм.

Туризмът като всяка индустрия е двусмислен, може да носи ползи, но и големи вреди. Философията на тази индустрия е да те накара да си купиш нещо, което всъщност си е твое. Той продава гледки, настроения, усещания, мигове на привидно безгрижие и забрава. Как става това? Туристическата индустрия внимателно следи какво хората обичат да правят и най-вече къде обичат да ходят, за да ограничи достъпа, да се настани на тези места и да започне да къса билетчета. Това е цялата магия на този бизнес – да породиш желания, които после да задоволиш на определена цена. Това впрочем е и магията на всеки бизнес.

Туристическата индустрия търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, за да заяви претенции към него, да го опакова във вид на услуга, да му сложи етикет и да го предложи за продан. Поради което всичко, до което се докосне туризмът, губи от своята уникалност и автентичност, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от церевична шума и меси баница, припявайки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракция. Това не е бабичка, а бутафория. И не само у нас е така.

Както пише Николас Давила: „Варваринът руши, а туристът осквернява.” Бихме добавили, че българската туристическа индустрия успява да върши и двете неща.

Плажът. Технологии за привличане и прогонване

Ако се вярва на Конституцията (чл. 18), крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, до която всеки гражданин има неограничен и свободен достъп. Ако човек се довери на очите си, разбира, че Конституцията е по-скоро тъп виц. През зимата може и да е валидна, но през лятото не е. Тогава по-голямата част от плажовете са практически частни. Дадени са на концесия, а концесионерът ги е набучил с чъдари, за които иска между 5 и 10 лв. на ден плюс още толкова за шезлонг, понеже вървят в комплект. Някъде цените са и по-високи. Според закона 50% от плажа трябва да бъде оставен за свободно плажуване, но площта винаги е много по-малка, и то в най-неприветливата част от брега. Обичайна лятна гледка е повечето хора да лежат скупчени като бежанци в един ъгъл на плажа, а чадърите на концесионера да стоят празни.

Мечтата на концесионера е плаж, на който хората си стъпват по главите, плътно покрит с кърпи и шезлонги, а на всеки шезлонг по двама души. Нормалният човек иска чист плаж със свободни пространства и без мутренски концесионер. Този човек е враг за индустрията и тя откровено го мрази.

Плажовете в България са ограничен ресурс, за разлика от апетитите на туристическите предприемачи, и това очертава бъдещ все по-остър конфликт. Нека видим как може да се развие. За да привличат туристи през лятото, хотелите ще трябва да им осигурят плажове. Никой не ходи на море заради хотелския басейн. Но леглата в хотелите и ваканционните селища май вече са повече от местата на плажовете. Затова отделни хотели успяват чрез свързани фирми или по други начини да станат концесионери и на плажовете. После ги заграждат и слагат табели: „Само за гости на хотела”. В близките години вероятно повечето плажове ще бъдат хотелски и другите хора постепенно ще бъдат изгонени. Бас държа, че идеята отдавна се мъти в главите на бизнеса. (Отделна тема са онези зони от брега, които противозаконно са превърнати в частни имения.) За индустрията туристът не е като другите хора. Той е полуодушевена материя, която пуска кинти.

Българското общество по принцип е егалитарно, но на плажовете това не личи. Там освен безплатни и платени зони, вече има и VIP зони. Това е нещо като зона за официални лица. Мечтата на баналния български тарикат е някога, някъде да бъде VIP. Понеже в работата си не е, поне през отпуската си да е. Той кара джет или АТВ, иска всички наоколо да видят как умее шумно да се забавлява. Истинските випове, когато са на почивка, предпочитат да бъдат анонимни и незабележими, но балканският тарикат изпитва жажда за значимост на плажа. И индустрията бърза да му я задоволи. Тя по принцип е доста отзивчива към пошлото. Искаш да си важен? Правим те важен. Заповядай във VIP зоната. Струва само 50 лв. Искаш да си много важен – ето ти балдахин с възглавници (120 лв.) Искаш кротко да се порадваш на слънцето, пясъка и морето и смяташ, че това трябва да бъде безплатно, защото не туристическата индустрия ги е създала. Така ли? Разкарай се. Тук не е за тебе.

Архитектурната среда

В архитектурно отношение повечето български морски курорти може да служат като учебник за професионално безчестие. Тук няма да се спираме на урбанистичните уродства в Слънчев бряг, който отдавна се е слял с Несебър и Свети влас и прилича повече на някакво гето, а не на курорт. Всяко лято това място предлага гротескни гледки на тълпи от пияни и  видиотени от евтина водка британци, скандинавци и руснаци. Още през юни във вестниците се появяват първите информации за туристи, падащи от балконите „в пьяном виде”. Някои падат в хотелските басейни и оцеляват, но други нямат този късмет. Ситуацията там от година на година все повече прилича на една от абсурдистките миниатюри на Данийл Хармс.

„Една бабичка поради прекаленото си любопитство падна от прозореца и се преби. През прозореца се наведе друга бабичка и почна да гледа онази, която се беше пребила долу, но поради прекаленото си любопитство също падна от прозореца и се преби.

После от прозореца падна трета бабичка, после четвърта, после пета.

Когато падна шестата бабичка, ми омръзна да ги гледам и тръгнах към Малцевски пазар, където, казват, на някакъв слепец били подарили шарен шал.” („Падащи бабички”, 1936)

Българската туристическа индустрия безучастно наблюдава зрелището, което сама е произвела, и изглежда точно като слепец, на когото са подарили шарен шал.

Известни заслуги за това със сигурност има и архитектурата. Тя е еклектична, клаустрофобична, истерична, без никакво чувство за мярка и пропорция. Това е така не само в големите курорти, но и в малките черноморски селища. Само много прости и примитивни хора могат да направят от Созопол това, в което този някога прекрасен град беше превърнат. Само напълно лишени от усет за приличие хора могат да застроят Райския залив с блокове или Фиордите, къмпинг „Веселие”, плажа Бутамята в Синеморец и много други места. Само природно тъпи и/или чрезмерно алчни общински администрации могат да позволят това да се направи. И само напълно лишени от професионална чест архитекти могат да застанат зад такива проекти.

Тъй като у нас законите не се правят, за да се спазват, а за да могат да се заобикалят, това няма как да не личи и в архитектурния силует на средата. Ключов момент при строителството на всяка сграда е т.нар. кота корниз. Има и други важни параметри като к.инт (коефициент на интензивност на застрояване), кота било и пр., но кота корниз е ключ към строителните тарикатлъци. Това, грубо казано, е височината, на която фасадата на сградата среща мисления диагонал към билото на покрива. Всичко нагоре не се смята за етаж. Оттам започват подпокривните шмекерии. Така една сграда може по документи да се води на четири етажа, но да е със седем видими. По българското Черноморие, но също в София и в други градове, може да се видят всякакви видове покриви – двуетажни, триетажни, с балкони и френски прозорци, с арки, с по две арки една над друга. Има четирискатен покрив с балкони, както и капандура с балкон. Изобщо в подпокривните зони на курортите има една архитектурна неопределеност, една неувереност в завършека на сградите, за която думата „грозна” е най-слабото, което може да се каже. Това е архитектура, която показва неукротимия строителен дух на българския тарикат. Показва местата, където той се е изправил пред някаква законодателна пречка, но не се е спрял, а е намерил начин да я заобиколи и да си направи, каквото си е решил и както си го е намислил. Резултатът от всичко това е отблъскваща и непривлекателна среда, усещане за алчни и безвкусни хора. Архитектурата не лъже.

Щях да забравя още нещо. Много интересно архитектурно явление е безпътният лукс. Това е лукс, до който не води път. Не е прокаран. Хотелът е готов и изглежда луксозен, но до него се стига с високопроходима техника. Така е, защото у нас по принцип се строи без инфраструктура и без общи градоустройствени планове.

Имената

През 60-те и 70-те години, когато звездите на СО „Балкантурист” и БМТ „Орбита” огряваха небосклона на българския туризъм, имената на хотелите и ресторантите бяха най-често политически неутрални и тривиални – „Хоризонт”, „Простор”, „Морско око”,  „Мусала”, „Дружба”, „Рила” и т.н. Сега имената са други – Flоres Garden, Costa Bulgara, Waterland, Vila Mare, Garden Beach, Green resort, Galina Gold, Hotel Malibu, Beach bar Salty, Black Sea Garden. Към тях обикновено има по нещо допълнително за украса и повдигане на категорията като spa, palace, plaza, royal. Името никога не е без значение. То е важно и винаги казва нещо за онзи, който си го е избрал и го носи. Какво точно значи Flores Garden? Така е кръстен един новопостроен жилищен комплекс на брега до Черноморец. Балконите и прозорците са щедро декорирани с яркочервени пластмасови (sic!) мушката. Но какво все пак са се опитвали да кажат с името инвеститорите и на какъв език? Едната дума е английска, но другата не е ясно на какъв език е. Може би е латински или пък есперанто. Възможно е да е на език, който само отделни англоговорящи руснаци употребяват по родните си места. Какво все пак казват всички тези имена? Защото заедно и поотделно те съдържат едно ясно и лесно за разчитане послание. Казват: ние сме евтина имитация на нещо, което не сме и никога няма да бъдем. Казват цялата истина за българския морски туризъм. Или почти цялата.

Чуждите туристи

По-рано у нас летуваха европейци от целия соцлагер и малко западняци. Имаше немци, поляци, чехи. Сега май повечето предпочитат Турция, Гърция и Испания, а у нас останаха предимно руснаци и украинци. Идват и македонци, малко гърци и румънци, понеже сме им комшулук. За руснаците и македонците България никога не е била истинска чужбина. Нашите нрави са им познати и не могат да ги шокират.

Ето една сценка от миналото лято. На плажа на някогашния къмпинг „Черноморец”, вече приватизиран по някоя от споменатите процедури, симпатично руско момченце на десетина години си играе на вълните. На няколко метра от него се пече майка му, пухкава рускиня с обло лице и миловидна физиономия. От време на време го вика по име: „Артьом, внимавай! Артьом, не така.” Артьом е с черна рапърска шапка, на която със сигнално жълти букви е избродиран внушителен надпис Fuck. От време на време и майка му си я слага. Едва ли точно това е имал предвид Хънтингтън, когато говори за сблъсък на културите, но у нас това се е получило. И защо е нужно да се измислят предизвикателни имена на хотели и курорти, след като всичко най-важно е събрано в една дума върху рапърската шапка на Артьом?

В момента по официални данни над 300 000 имота у нас, предимно до морето, са купени от руснаци. Това е един средно голям град с компактно рускоезично население. А дали след време няма да се окаже, че границата между България и Русия минава не точно там, където сме си мислели?

Типажи и обслужване

Над 80% от заетите в туризма през лятото у нас са дилетанти. Не знам дали има точна статистика, но предполагам, че цифрата е такава. Друго не би могло и да бъде. Активният сезон е точно 45 дни. Започва в началото на юли и свършва около 20 август, когато щъркелите си тръгнат. Толкова е бил винаги и повече няма да стане. Поради което няма как да има и постоянно ангажирани професионалисти. За такъв кратък сезон къмпингът е най-доброто решение за устойчиво развитие, а истеричното строителство на хотели изглежда изключително глупаво, но у нас глупостта, докато не се види и усети, не се разбира. И първо къмпингите бяха унищожени. А където още не са, цените са почти хотелски. Това лято на „Градина” цената за каравана за два месеца беше 2700 лв. За един месец – 1350. Срещу това получаваш ток, вода и достъп до смрадлива обща тоалетна с баня.

Тук все още има бунгала, които помнят Десетия конгрес на БКП и още ги дават под наем. От време на време чужденците ги разглеждат като някаква археологическа находка. Единствената видима инвестиция, направена за 20 години, е била за боята, с която преди време трябваше да се замаже надписът „АКБ дрис дрис”, оставен от явно много разгневен клиент върху една от тоалетните. От друга страна, като се има предвид какъв е вкусът на собствениците, по-добре е, че нищо не е правено.

Та ставаше дума за дилетантщината. Как изглеждат някои основни типажи, заети в туризма през лятото? Ученичка (или студентка), ангажирана да изкара някой лев през ваканцията. Тя няма никакъв опит, непохватна е, но при всяко движение казва „Заповядайчи.” Слага вилица и казва: „Заповядайчи.” Слага ножа: „Заповядайчи.” Слага салфетка:”Заповядайчи.” Но не знае как да се усмихне и да каже „Добър ден.”

Друг характерен типаж е татуираният млад хипопотам. Той е на видима възраст между 20 и 30, носи впита по тялото тениска или потник, за да изпъкват обилно изрисуваните му бицепси. Гледа с нахална и мазна усмивка. Мечтае да бъде тарикат, т.е. мутра, но засега само мутрее. През зимата няма работа и помпа мускули в някой фитнес или върти дребни шмекерии, а през лятото прави палачинки, пече пилета на грил, върти дюнери или нещо продава. Или кара такси без лиценз и вози за 10 лв. на километър. Ако не умее нито едно от тези неща, преоблечен като пират клечи пред някой ресторант и кани чужденците да влязат вътре с помощта на двайсетте думи, които знае на английски.

Третият типаж е огруханата учителка от Симитли или от град Септември, дошла да работи по време на лятната ваканция като камериерка за 400 лв., защото дъщеря й е взела кредит, който не успява да върне и банката вече иска да й вземе жилището. Собственикът на хотела й е обещал 400 лв. плюс храна и някакви хипотетични бонуси, но ще й плати по-малко, защото за един месец ще намери десет причини да я глоби за щяло и нещяло и да вгорчи и без друго отвратителния й живот. Докато сменя чаршафи и чисти бани, тя ще разбере, че работа за пет души всъщност я вършат три или две жени като нея и на следващото лято ще отиде да прави същото в Гърция или в Испания.

Паркингът

Както вече стана дума, за масовия туристически предприемач туристът не е човек като другите хора, а по-скоро одушевена материя, която пуска кинти. На туриста трябва да бъдат създавани постоянни, но все пак лесно преодолими неудобства, които той да преодолява срещу съответно неголямо заплащане. Ръката на туристическия бос трябва да бъде постоянно в джоба на туриста и нито за миг да не излиза оттам. Започва се с паркирането. По време на сезона малки местни тарикати с по една връвчица и парче от кашон с надпис „Паркинг 3 лв.” заграждат кой колкото може от поляните край пътя към плажовете и започват да къртят левчета. Правят бариери от набързо сковани летви, до тях заляга някой от вече споменатите татуирани хипопотами и ето ти го бизнеса. Няма данъци, няма глупости и разправии. Така е извън селищата, а в самите курорти рекетът с паркирането е официална общинска политика. Ако имате стая в хотел, това може да е решение, но може и да не е. В някои хотели много любезно обясняват, че по принцип имат паркинг, но всъщност го държи една друга фирма, която иска да й се плаща отделно.

]]>
За Варненския и Великопреславски митрополит Симеон https://www.reduta.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%82/ Wed, 20 Dec 2023 10:24:37 +0000 https://www.reduta.bg/?p=37617 За Варненския и Великопреславски митрополит Симеон мога да говоря много. Истински стълб на православието през 19-ти и 20-ти век, достолепен народен пастир. Доживял 97 години, той напуска този свят през 1937 г.

През тази година отбелязахме 150 години от организирания по негова инициатива през 1873 г. Учителски събор в Шумен, на който за първи път се решава датата 15-ти септември да бъде всеобщо начало на учебната година.

Напълно по друг начин е “отбелязана” 80 годишнината на този събор.

В една тъмна лятна нощ на 1953 година комунистическата власт в Шумен разрушава
(варварски) паметника на митрополита и градинката пред църквата “Свето Вознесение” опустява. Постаментът е съборен с омотана около него верига. Бронзовият бюст изчезва. По несигурни данни – хвърлен в голям водоем край града.

След повече от 40 години и (разбира се) след 1989 г. шуменци възстановяват паметника.

Постаментът е открит край един от оръжейните складове на МВР (милицията) на Шуменското плато. По запазения в архиерейското наместничество гипсов модел е издялан каменен бюст.
Спомен от тези драматични събития са белезите от веригата по постамента на паметника.

Следите винаги остават! И тях трябва да помним!

]]>