Така започна всичко. На 14 юни 2013 г. С погнуса. После държавата показа, че ясно е избрала страна. Тази на Пеевски. Той ставаше все по-успял млад мъж (както сам се нарече). Година по-късно правителството на БСП и ДПС си отиде. Заради вътрешни крамоли. През цялото време изглеждаше все едно хората по улиците не го интересуват. Те (според правителството) бяха платени, дирижирани. Имаше контрапротести, организирани от самите БСП и ДПС.
Дойде вторият кабинет “Борисов”. Пеевски беше все така успял и млад мъж. Реформаторският блок казваше, че има две колиции на ГЕРБ – явна с РБ и скрита с ДПС.
Предложената съдебна реформа беше отхвърлена. Борисов леко се стресна, че в Лондон го питаха дали щом се погледне в огледалото вижда Пеевски. Резултатът от тая работа – премиерът обяви ревизия на обществените поръчки, свързани с Пеевски. Беше си новина – нима някой ще изговори задкулисното влияние на успелия млад мъж?
Малко по-късно Томислав Дончев обяви, че тия поръчки били спрени заради “технически грешки”. Не заради обръчи от фирми. Последните не бяха открити. Нищо, че през 2020 г. близкият до Борисов Георги Харизанов ще се изпусне в ефира на бТВ и ще каже, че се запознал с Пеевски в един от офисите на фирма от “кръга на Пеевски”. 2020 пък беше и годината, в която хората протестираха срещу ГЕРБ и прокуратурата…. Но според Борисов хората бяха платени и дирижирани. А, имаше и контрапротест. Познато, а?
За това време се смениха двама главни прокурори. И двамата не видяха нищо общо между Пеевски и фалиралата КТБ. Нито откриха друга нередност, въпреки че най-малкото и най-очевидното са едни Осем джуджета. Нищо, че има признания на участник в схемите (за Божков говоря). Ма не бил достоверен източник… явно се очаква за корупционни схеми информация да има не участник в тях, а монах от някоя Божия обител.
Изглежда, че всичко започна с свършва със санкциите на САЩ. И следното изречение, което не знам защо се споменава най-малко, а всъщност обяснява всичко, и за него, и за съучастниците му: “Peevski negotiated with politicians to provide them with political support and positive media coverage in return for receiving protection from criminal investigations”.
Дет се вика нужно в само да се попрочетат едни вестници. А те криминалните разследвания, дето липсват са ясни кои са.
Но така, де всичко започна с това, че през 2013 г. хората казаха, че са погнусени. Има прилика с едноименната книга. Сигурно се сещате и за героя на Сартр – Рокантен, дето хем беше историк, пък не беше сигурен точно каква книга пише.
Изглежда има движение. Нищо, че дойде отвън. Явно вътре беше невъзможно. Само дето Тони Филипов, д-р не дочака “дебел труп” да плава по Перловската река. Не буквално, както той беше казал, “стига ни и преносно”.
