Статии

Мизерията на един литератор

Този текст е публикуван през февруари. Реших да го препечатам заради арогантността и нахалството на въпросния литератор. Нека повече хора научат що за човек и политик е Александър Йорданов. Както написах в Делниците онзи ден, що за наивници сме били, щом сме очаквали от такива хора да донесат демокрацията…

 

„Сашо Йорданов отишъл да пазарува в “Билла”. Изпречила се една гражданка срещу него и ехидно го попитала на неприлично висок глас: “Ще ядем а, ще ядем, господин Божков?” Сашо се опитал да се обяснява, ама госпожата презрително го отминала. Що така тоя народ не обича дебелите политици?“

„Из делниците на един луд“, 14 февруари 2002 г.

 

Днес не съм единодушен с написаното през 2002 г., даже съм напротив. Не дебелите политици не обича българският народ, а мазните политици. А то е различно. Народът някак си по шесто чувство ги разпознава нечистоплътните.

*

*         *

Гледам в OFFNews видео от разговора на главния прокурор Гешев с български журналисти в кулоарите на ЕП онзи ден. Покрай другите въпроси Атанас Чобанов от „Биволъ“ настойчиво питаше Гешев ще разследва ли Пеефски във връзка с фалита на КТБ. Пита също защо Гешев е скрил от ВСС, че в кариерата си на прокурор има „20 споразумения и нито един обвинителен акт внесен“.* Чобанов попита също „Емил Радев ще бъде ли разследван за либийската авантюра – пиратско нападение, отвличане с фалшив документ?“ Един грандиозен пиратски скандал, заметен бързо от властта.

Вместо отговор на въпросите на Чобанов, Гешев ехидно питаше: „Какво е времето в Москва?“ Въпрос, чиято опосредствана логика не ми стана много ясна.

 

Ето тук можете да видите видеото. https://offnews.bg/temida/kakvo-e-vremeto-v-moskva-video-ot-prokuraturata-721097.html

 

Та докато Чобанов и Гешев се дуелираха, в кадър влезе Александър Йорданов. Колкото и да е странно, целият влезе. Около една минута си чоплеше зъбите с показалеца на лявата ръка. Явно току-що беше обядвал мръвчица. На въпроса на Чобанов за съотборника му евродепута Радев, Сашко подскочи:

„Бе, може ли да говориш такива глупости, бе, Чобанов. А, бе, вий съвсем изпаднахте. В абсолютна простащина изпаднахте, я съ дръжте културно, бе! Сърбия няма да влезе в ЕС, докато крие такива, като Цветан Василев. Няма влизане! И защитете тази позиция, ако сте демократи и журналисти, а не дребни провокаторчета…“

Този, който до преди минута си чоплеше зъбите с пръста и после сладко преживяше изваденото, „литераторът“, който в три изречения употреби четири пъти „бе“, призовава за култура!

Защо търпиш, Боже, иже еси на небеси?

Разхожда се Сашко Йорданов като един съвременен Бай Гьньо, лежерно отпуснал шкембето си над колана, и раздава съвети за културно поведение, за журналистика, демокрация, морал…

Сравнението с Бай Ганьо не е мое, а на Едвин Сугарев и е направено ще през далечната 1993 г.: „Да си затворим очите пред действията на въпросния господин, който въплъщава едновременно байганьовщината в политическото поведение и компромисността към политическия морал, би било акт с катастрофални за бъдещето на цялата коалиция последици.“

Думите на Едвин Сугарев явно не са безпочвени обвинения. В свое писмо до НКС на СДС, до ПГ на СДС в НС и до ръководството на РДП Сугарев пита истина ли е, че г-н Иван Зографски е превел голяма сума пари в България с намерението да закупи хотел „София”; искал ли е въпросният господин съдействие от РДП за закупуването на този и други хотели; защо г-н Александър Йорданов не е могъл да даде отчет за цитираните от медиите 5000 марки, изпратени му от българското дружество в Германия не за „Век 21”, а за СДС; има ли и други суми, които г-н Йорданов е получавал и с които се е разпореждал по същия начин…”

Между две точки може да се прекара права линия, между две постъпки – характер. През 1997 г. Костов се отърва от Йорданов, като го прати посланик във Варшава. А после изкара и един мандат и в Югославия. Като дипломат Йорданов не остави не само диря, ами и драскотина в историята на българската дипломация.

Но остави друго. Наследникът му в посолството във Варшава подава сигнал, който министър Паси дава на прокуратурата и започва разследване на голяма далавера с имотите на посолството от времето на Йорданов. Посланик Йорданов сключва договор за отдаване под наем на 60 апартамента в посолски жилищен комплекс (ПЖК) с фирма „Одра Н.Т.Sp.z.o.o.” Съдружници в тази фирма са: 1. Валерия Александрова Александрова – съпруга на Александър Йорданов. 2. Тодор Николаев Димитров, техник към ПЖК, шурей на посланика Александър Йорданов 3. Константин Стайков – български гражданин, живеещ в Полша.

Това не е конфликт, това е направо война на интереси, ядрена война!

И изобщо животът и кариерата на Ал Йорданов са наръчник за политически тарикатлъци на дребно и на едро.

Когато Йорданов пристана на ГЕРБ, Васил Петев разказа във Фейсбук спомен на баща му, Николай Петев, за това как

Александър Йорданов е избран за председател на 36-то НС през 1992 г.

Става в залата един депутат, от неговите, и вика:

– Сашо Йорданов да каже писал ли е похвални статии за Тодор Живков във вестник „Литературен фронт“.

Сашо излиза на трибуната и казва:

– Да, писах статии за Тодор Живков, но Николай Петев ме накара!

Избраха го за председател и след месец-два го виждам да върви по „Раковска“, с него двама пазванти.

Спирам ги… И питам Сашо Йорданов:

– Кажи бе, сестро, кога аз съм те карал да пишеш за Тодор Живков или друг, а?

Той ми отговаря:

– Никога не си ме карал! Ама ако не бях казал това, нямаше да ме изберат за председател на парламента!“

Набеденият литератор Йорданов е завършил българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен. „Нисък ми беше успехът, затова не можех да кандидатствам другаде…“ Сиромашкият, нямал е дядо, убит от комунистите… Като студент е бил комсомолски секретар на факултета. След 10 ноември 89 г. Йорданов се разписа в масовото съзнание като един от най-яростните антикомунисти. И до днес се изявява в това си амплоа. Доколко е искрен е отделен въпрос.

В „Спомени” Огнян Дойнов разказва за среща с Александър Йорданов във Виена през 1996 г. Съпругата на Дойнов Елена попитала Сашко той наистина ли е наричал комунистите „престъпници“. “Как може? – възмущава се Сашко, – Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам, е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи?”

Още с избора си за председател на НС Сашо започва изключително недостойни игри в полза на БСП с имунитета на Луканов, а по-късно и на Лилов. Ето какво пише специалистът по конспиративна политология Антон Тодоров през 2016 г., малко преди да се капитализира в ГЕРБ: „Гъвкавият политически хитрец Ал. Йорданов в деня на заседанието на парламента първо се появява на митинга на СДС, който настоява Луканов да остане със снет имунитет. Пред този митинг Йорданов изчита като свое мнение подготвената от Петър Стоянов юридическа аргументация срещу включването на точката за имунитета на Луканов в дневния ред на НС. Седесарите са във възторг от Ал. Йорданов… след което прясно избраният председател на НС прави удивителен лупинг – влиза в залата и отстъпва мястото си на зам.-председателя на НС от ДПС Кадир Кадир… Кадир буквално за минути решава въпроса така, както БСП искат, с което скрепява коалицията БСП-ДПС. СДС губи важна битка, а Ал. Йорданов си гарантира председателското място до есента на 1994 г. Същият водевил той разиграва и с имунитета на Александър Лилов.“

Думата е подлец, не хитрец!

Има още много неща, които могат да се кажат за Александър Йорданов, но нито едно от тях не е в негова полза. Затова предпочитам да завърша с един виц за Иванчо. Ще ме прощавате, че е малко циничен, но не чак колкото Сашо Йорданов! Та наблюдавал Иванчо през ключалката на спалнята на родителите си, които се били отдали на следобедни ласки. Видял френска любов, после кунилингус… И други работи видял и си тръгнал възмутен: „И тия хора ще ми казват да не си бъркам в носа!“

Та първата ми мисъл беше за този виц, като чух Йорданов да назидава на тема култура, демокрация, морал…

Днес този тарикат е евродепутат от ГЕРБ. Сините дадоха под аренда на ГЕРБ остатъчното СДС, в следствие на което Сашо Йорданов се намърда в Европарламента, шестият в групата на ГЕРБ. Нищо, че само година по-рано на конференция в Софийски университет се подиграваше публично на Борисов, че е „премиер-мимикрия“, че най-просташки скача да целува европейските лидери, че управлява със същите селски хитрости като Живков…

…………

* Въпросът е предизвикан от проверка на „Боец“, извършена на базата на запитвания по Закона за достъп до обществена информация, според която гл. прокурор Иван Гешев за 7 г. работа в СГП няма внесен нито един обвинителен акт.  Всички ”актове”, които той е внесъл в съда, са споразумения с обвиняеми лица.

 

Мизерията на един литератор

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top