Древните индианци измислили хитър начин за лов на бизони. Няколко мъже се обличали в бизонски кожи и примамвали стадото към стръмна пропаст, а в това време друга група подплашвала животните с крясъци. Първите бизони, стигнали до ръба, виждали, че не могат да продължат, но онези отзад ги избутвали и в крайна сметка всички се размазвали долу.
Всъщност бизоните имат две характерни черти, които ги правят лесна плячка: очите им са разположени отстрани, така че за тях е трудно да гледат напред, а когато бягат – например при преследване, те навеждат глави надолу и вече съвсем не виждат какво се случва пред тях. Някои социални психолози дори използват тези бизонски особености, за да онагледят „смъртоносните последствия от сляпото предоверяване“ (Робърт Чалдини): „По същия начин ние трябва да поглеждаме нагоре и около себе си винаги когато се осланяме на поведението на тълпата. Без тази проста защита в бъдеще много лесно може да ни сполети съдбата на северноамериканските бизони: катастрофа“.
И така, ако погледнем нагоре, ще видим, че властта прилага индианска тактика, за да ни докара до ръба. Понеже забеляза, че насилието й създава излишни проблеми – най-малкото противоположно по посока противодействие, тя просто остави бизоните да се изпоизтрепят самички. Дали и нарочно провокира сблъсъка на бул. „Ситняково“ с майката камикадзе и потрошения й автомобил, няма чак толкова голямо значение, защото напрежението в стадото тъй или иначе тлее:
Една част от него „вижда“ изхода в блокадите до дупка, а друга част „гледа“ на това като на издевателство срещу себе си, в резултат на което всяко разумно отстъпление е невъзможно. Елементарно, но пък много продуктивно, защото протестът хем губи енергия от оставянето му да се излежава в палатковите лагери, хем предизвиква нарастващо раздразнение, включително у хора, които в никакъв случай не са „за“ текущия управленски потрес и настояват той да се измете. Нещо повече – хора, които даже бяха отблъснати от протестите, след като последните бяха сведени до вяла канонада с яйца.
Точно това обаче чака властта: направете „революцията“ на омлет и си я изяжте сами. Защото много често не тя поглъща децата си, а тъкмо те й виждат сметката, както се забеляза през 2013-14 г. И тогава, ако сте забравили, бунтът на морално разгневените в началото беше вдъхновяващ, недоволството се изразяваше с ирония и вкус, появиха се остроумни лозунги. Гневът беше автентичен и затова походът на отвратените от отвратителните изглеждаше наистина красиво, докато лека-полека на улицата не се промъкна един нездрав патос, който даде тласък на поредица от нарцистични акции. Възможността за изява на скритите таланти превърна шествията в нещо като асамблея „Знаме на мира”, та ако по онова време управляващите не се бяха запънали да продължават с абсурдното си оставане на власт, протестът щеше да остане в историята по-скоро като карнавал.
Налага се да не забравяме и друго: реанимирането му се дължеше на ГЕРБ и на съглашателство с т.нар. реформатори за подпомагане на политическия му реванш. За да не е толкова очевидно, на преден план беше изтикана „компромисна“ фигура в лицето на проф. Близнашки, като изведнъж беше забравено, че той е бил част от системата, срещу която поведе борба. Готовите да изгорят в името на принципите и морала изпаднаха в амнезия, че е „опасен комунист”, някогашен съветник на Живков, член, депутат и виден активист на БСП. И не на последно място – един от бащите на Конституцията, приета през 1990 г., срещу която „десните” се бунтуваха, че даже и гладуваха.
Добре помним какво се случи впоследствие с „децата“ на онази революция – професорът не просто беше възнаграден с пост, а му бе възложено да организира… честни и свободни избори. Основното задължение на един служебен премиер обаче се оказа далеч не най-важното за конституционалиста, който се захвана на първо място да изпоназначи известни протестиращи. С приятелите си от жълтите павета той се снима неколкократно, широко усмихнат от факта, че „протестът е на власт”; покани ги и на тържеството по случай рождения си ден в резиденция „Бояна”. А те пък от своя страна се фукаха, пускайки снимките си в социалните мрежи, нищо че пътьом професорът обяви комунизма за „много красива идея”…
Има хора, които се страхуват от повторение на подобен сценарий, макар че залиняването на сегашния протест говори, че такова едва ли ще се случи. Но няма какво да се лъжем – шествията стават все по-рехави както заради управленската стратегия за омаломощаване, така и заради самите водачи (или поне те се имат за такива), които не са наясно в каква посока да развият протеста. И Васил Гарнизов описа проблема достатъчно ясно: Орлов мост е символ, а палатките пред МС, президентството и партийния дом биха могли да бъдат истинска блокада, ако не позволяват на институциите да функционират до подаването на оставката. На онези пред СУ обаче не им е мястото там, защото университетът не е ключово място на властта, нито е достатъчно протестът да се обръща към управляващите и да им казва „ВЪН“. От което следва, че решението „обсада на властта – да, блокада на съгражданите – не“ трябва да върви и с обръщане към неразбунтуваните и колебаещи се граждани, да ги убеди и призове за подкрепа, вместо да пречи на всекидневието им, отблъсквайки ги допълнително от своята кауза.
Съвършено вярно, доколкото принципът „Разделяй и владей“ винаги е давал добри резултати за онези, срещу които мятаме яйца. Разпалването на вражда между отделни групи е стар прийом още от времето на Гай Юлий Цезар, който успешно противопоставил едно на друго отделните германски племена. Разбира се, после попилял и тези, на които дал привилегии, за да се дразнят непривилегированите, т.е. подкарал всички към обща катастрофа. И не че нашите цезари са толкова умни – просто такъв капан работи безотказно и е единствено в техен интерес, така че е достатъчно, както пише Чалдини, чат-пат да поглеждаме нагоре и около себе си, за да се защитим.
Впрочем вслушването в критичните гласове също ще е от голяма помощ, защото налице е и друг зловреден принцип – „Който не е с нас, е против нас“. Раздразнението от различни форми на недоволство обаче не означава непременно, че си враг на протеста, и като сто пъти вече стана дума за мятането на яйца, мога само да кажа: недейте. Не е етично (разхищава се храна, когато някои не могат да си позволят да изядат дори едно яйце), не е и естетично – върху мръсотията се трупа още мръсотия, когато по същество се борим срещу мръсотията. Погледнете на разбитото яйце като на метафора: усилията – от това да бъде снесено, през това да го купите, до това да го хвърлите – отиват нахалост. Буквално. Като оцапаме фасадата на институция, става само по-гнусно, нищо друго, а нашата работа сега е да чистим. Няма начин да се започне на чисто, ако оцапаме фасадите на и без туй оцапаните институции, нали така? И трябва да чистим, да чистим, докато не изринем боклука – вече и буквално, и метафорично казано.
Не успее ли протестът да убеди неразбунтувалите се, че това е обща цел, от него скоро няма да има и помен. А за разлика от събитията отпреди 7 години, представилите се тогава за „морални авторитети“ днес почти напълно отсъстват от улицата, иронизират „лумпениадата“, която не предлагала алтернатива, или предпочитат да замълчат. Преди те не само насядаха по жълтите павета, ами размахваха и екземпляр (че някои и два) от Конституцията, докато в момента дори не обелват и дума за „новата конституция“, в каквото словосъчетание беше облечена поредната гавра на ГЕРБ с нас. Въпреки че основната задача на интелектуалеца при социални и политически бунтове е да обяснява и просвещава, да влезе в ролята на посредник между властта и недоволните, него сега със свещ да го търсиш. И в това време бизоните тичат ли, тичат, без никаква видимост в далечината напред, неотклонно наближавайки собственото си самоунищожение. Каква радост за индианците, които даже не намират за нужно да ги примамват, навличайки се в кожи на техни събратя, камо ли да си дерат гърлата, за да ги подплашват…
Е, все пак да кажа, че съдбата на истинските индианци също не е била за завиждане, а подозирам, че особено безрадостна ще и на прилагащите индиански номера. И понеже Борисов е чел само „Винету“ (ако и за това не лъже!), именно заради него се позовах на този поучителен пример. Стига да се огледа наоколо, все-още-премиерът ни със сигурност ще види колко жалко вече изглежда неистовото му вкопчване. И не е във властта, както още си мисли – то е в ръба на пропаст, от която измъкване няма да има.
