Студентски дебюти

България на три морета

В началото на този месец във Варшава се състоя първата „среща на върха“ на инициативата „три морета“, чиито инициатори са Хърватия и Полша. В нея са включени 12 държави – Полша, Хърватия, България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония и Австрия. Целта е развитие на инфраструктурата в Централна и Източна Европа, както и прекъсването на руския монопол върху енергийния пазар. Домакините бяха поканили и американския президент Доналд Тръмп, който постави началото на срещата. Той отбеляза напредък в разрушаването на руския монопол с първата доставка на втечнен природен газ от САЩ и подчерта, че страната му винаги ще помага на останалите държави в пътя им към постигането на енергийна независимост.

Не всички обаче са така ентусиазирани и оптимистично настроени относно тази инициатива. „Срещата на върха“ беше на президентско ниво, но представителите на Чехия и Австрия отсъстваха, което е ясен знак, че поне тези две държави не приемат съществуването на инициатива, която да обединява държави, разположени на три различни морета (Черно, Адриатическо и Балтийско). Самите инициатори на този проект – Хърватия и Полша – не са отчели изключително много аспекти, сред които са огромното географско разстояние, разликите в културата и икономическото развитие на всяка една от държавите-участнички и др. Самата инициатива води и до много въпроси, а един от най-важните е – това опит за разделение на ЕС ли е? Не е тайна, че Вишеградкста четворка не се съгласява с Брюксел по ключови теми. Всички държави обаче увериха, че „три морета“ не е такъв опит и няма да се търсят конфликти, а напротив – основните източници за развитие на инициативата ще бъдат европейските кохезионни фондове.

Твърде възможно обаче е тази така оптимистична инициатива да не произведе желаните резултати. Има няколко причини, които биха попречили това да се случи. На първо място е силната полска доминация. „Три морета“ не е полска, а хърватска инициатива, която бе подета от президента Дуда (Полша) и впоследствие „присвоена“. Поканата, изпратена до Тръмп не е от името на всички държави, които участваха, а еднолично от страна на Полша, което пролича в речта на американския лидер. Желанието ѝ да говори от името на всички останали страни няма да бъде толерирано дълго време, тъй като в инициативата участват прекалено много държави с различни интереси в областите, които се покриват в рамките на проекта.

Втора причина за възможният провал е разминаването във възгледите на двете държави „основателки“ – Полша и Хърватия. Адриатическата държава се стреми към включването на всички държави от Западните Балкани с цел подпомагането им и по-бързото им включване в ЕС, докато Полша проявява по-голям интерес към черноморските държави, но Турция и Украйна са изключени от съществуващата в момента инициатива. Изключването на всички тези държави е обосновано според Полша, тъй като те не са част от ЕС. Пренебрегването на тези държави може да доведе до големи последици, тъй като Украйна все още е в криза след събитията от 2014 г. и изключването ѝ от подобни инициативи само я влошава, а Турция е с ключово географско разположение.

Трета причина, която може да доведе до провал на новия проект е фактът, че той задълбочава разделителната линия между Източна и Западна Европа; между установените и новите демокрации; между стари и нови членове на ЕС. Това са проблеми, които се обсъждат от много време и за които все още не е намерено решение, устройващо всички. Подклаждането на подобни различия размива концепцията за обединена Европа и призивите на държавните лидери. Четвърта причина за неефективността на тази инициатива биха били самите държави. Единствената високо развита сред тях е Австрия, но нивото на останалите 11 не е еднакво, което от своя страна логично води до различни приоритети в по-нататъшното напредване на всяка една от тях. Разнообразието от приоритети ще доведе до множество конфликти и ще има много противници на тази инициатива, защото тя не отразява националните интереси на всяка от държавите на 100%.

Какво печели България от участието си в този проект? Както е известно на всички страната ни не е президентска република, което означава, че дори президентът да е харесал инициативата и да иска България да бъде активен член в нея, това няма как да се случи без съгласието на изпълнителната власт. В ръцете на правителсвото е преценяването на позитивите и негативите от активната дейност в тази посока. Построяването на магистрала в Югоизточна Европа, която свързва Литва с Гърция като преминава през България е може би един от най-привлекателните аспекти на инициативата „три морета“.

Колко реална е тази опция обаче? Ще бъде ли проектът достатъчно устойчив като развитие и финансиране? Отговорите на тези въпроси зависят от преодоляването на горе-споменатите евентуални възможни пречки. Фактори за развитието на тази инициатива са както ЕС, така и влиянието отвъд океана. Амбициите на САЩ да се превърнат в новия основен доставчик на природен газ са силни, но е под въпрос тяхното постигане, поради голямото разстояние, което е основен параметър за ефективни резултати. ЕС трябва да остане възможно най-обединен, а създаването на един подобен подсъюз би разделило още повече държавите членки.

Въпреки големите обещания за развитие на инфраструктурата и прекъсването на руския монопол върху газовите доставки, трябва да отбележим, че все пак инициативата е все още в своя начален стадии и е нестабилна. Няма да бъде изненада за никого, ако отшуми и бъде забравена. В политическото пространство всеки ден излизат нови проекти и инициативи като много от тях не успяват да просъществуват дълго. Ако тази инициатива бъде реализирана успешно за всички държави, участващи в нея, това ще е голям скок напред в развитието на ЕС, но ако не успее – няма да изненада никого.

 

………………

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

България на три морета

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top