Задава се поредно истерично лято с няколко теми. Ще падне ли правителството, как, кога, защо и какво следва? Бойният вик е „Ма-ке-до-ни-яяяя“....
Когато преди около почти две хилядолетия Плутарх търси аргумент в сравнението при биографиите на Тезей и Ромул той пише: „ …и двамата...
Преди 2400 години Сократ казал, че в основата на всяка образованост и образование е прегледът на думите. Сетих се за това, след...
Публикуваме тази статия на Тони Филипов, д-р, с много тъга за пропилените години, в които можехме да осмисляме миналото си. На...
В написаното по-долу следваме неповторимия стил на „Редута“, в който често сериозните до плач протяжни житейски начала намират своите краткосмешни иносказателни обяснения....
Твърдо, с емоционални паузи, почти като Лорънс Оливие и неговото “Сега е зимата на нашето недоволство”*, вицепремиерът Асен Василев обяви наскоро за...
„Но де са те? Къде ще дирим бледите следи на туй далечно престъпление“ „Едип цар“ – Софокъл Като гледам как се...
Как се идентифицираме с агресора (или защо част от българите не се противопоставят активно на водената от Русия война в Украйна) Росица...
В сивата неясна светлина на онези минути, когато денят сменя нощта се взирам напрегнато в тавана на стаята. Внезапно в главата ми...
Около войната в Украйна все по-често се чуват думи като „фашизъм“, „нацизъм“, „денацификация“. Ако човек дава ухо на всички пропагандни канали, ще...
Добре обмислен песимизъм (бележки от Тони Филипов, д-р) Песимист, казва Ж. Гарлон-Полар, е добре информиран оптимист. Даже е хубаво. За разлика от...
През последните месеци сигурно сте останали с впечатлението, че българският президент и правителство нямат търпение най-накрая да се захванат с инвестициите и...
Сайтът reduta.bg се издържа единствено от дарения на своите читатели.
За пореден път отношението на държавата България към бежанците звучи като просташко ехо. Не от вчера в обществото ни се налагат такива крясъци на неприязън. Дори сме готови да приемем, че това махленско отношение към непознати странници, натрапили своята чуждоземност, е част от генетичиния ни еснафлък. Само че властниците в последните 70-80 години имат огромна вина за общото ни отношение към страдащите бегълци, без значение откъде или накъде бягат. По време на соца граничарите биваха награждавани с домашен отпуск като застрелят нещастниците, опитващи се да избягат от кочината. Тоталитарният режим дори създаде собствени бежанци, прогонвайки официално и арогантно хиляди свои сънародници към съседна Турция. Годините след подмяната на социализма със социнизъм прекарахме в строеж на телени огради и закупуване на проходими граничарски джипове – показни акции, не просто лишени от съпричастност, но и без реален смисъл. Кризите с бежанците изискват разработени държавни процедури и бързи, адекватни действия от страна на компетентни органи. От първия миг, в който украинските бежанци се доближиха до границите ни, държавата не беше там. Тези изплашени, набързо събрали живота си хора, влязоха в хаос. Именно за този хаос сега ги обвиняваме. Това не е просто нелогично. Това си е безчовечно.
Радослав Бимбалов