Студентски дебюти

„ДА, БЪЛГАРИЯ“ НА СТАРТОВАТА ПРАВА. „ДА“ НА КАКВО?

Сложната вътрешнополитическа обстановка в България и липсата на доверие в традиционните партии провокира появата на нови политически проекти и инициативи. Радан Кънев представи „Договор за нова българска република“, а бившият правосъден министър Христо Иванов стартира „Да, България“. Можем да кажем, че и двата проекта имат сходни каузи и претендират, че са алтернатива на статуквото.  Разликата им е в идеологическата платформа. ДСБ е дясно-консервативна партия, докато „Да, България“ твърди, че няма идеологическа рамка. В партията на г-н Иванов на преден план са изложени няколко обединяващи каузи: борбата с корупцията, върховенство на правото, изграждане на силни национални институции, справяне с бедността и социалното неравенство.

Неговите учредители заявяват, че това няма да бъде традиционната лидерска партия, а партия с конкретна идея. Основната цел е новата формация да заложи темата за съдебна реформа и върховенство на закона в центъра на политическия живот. Името „Да, България“  отправя послание към цялата общност – да се загърбят политическите различия и да се застане зад една обща кауза. По думите на г-н Иванов, „Да, България“ няма да е нито лява, нито дясна партия. Подкрепа за решение на описаните по-горе проблеми ще бъде търсена от всеки, който е съпричастен с общите идеи. „Да, България“ ще има и подробно разработена антикорупционна програма, чието споделяне се разглежда като тест за евентуалните политически партии, които искат да сътрудничат и работят с нея в бъдеще.
Когато има криза в Европа и света, тя неизбежно стига и до нашите земи. Проблемите на ЕС са тук при нас – мигрантската заплаха, терористичната опасност, неотшумелия финансов трус. Нашите политици, каквото и да приказват, винаги са разчитали стабилността да бъде „внасяна“ отвън. Политолози и социолози тълкуват това като бягство от отговорност на политическата класа. Тя е неспособна самостоятелно да се справя с вътрешнодържавните проблеми. Виждаме неумението на властите да функционират по правилата, институциите не помагат на гражданите и тяхната ефективност е поставена под съмнение. Стана баналност да повтаряме, че политическата ни система не е в състояние да формулира и преследва целите си, че губи своята легитимност, че доверието в нея е на санитарния минимум. В обществото се наблюдава и масов отказ от участие в политическия живот и обратното – активно участие в политиката, което обаче не е подчинено на съществуващите норми. Референдумът на г-н Трифонов е добър пример за този процес. Кампанията около въпросите не беше проведена адекватно и сериозното обществено обсъждане стартира едва след провеждането му. Мнозинството избиратели не гласуваха поради рационални подбуди, а заради личността на г-н Трифонов и силните обществени нагласи против статуквото – друга дума, също станала банална част от всекидневието.
В този смисъл призивът на г-н Христо Иванов „Политизирайте се“ звучи актуално и адекватно спрямо политическата обстановка в страната – да породи стабилност, произведена чрез енергия „отвътре“. „Да, България“ има отворен подход към гражданите (т.е възможност бързо и лесно да станеш част от структурите) и силна двустранна комуникация (чрез социалните мрежи). Г-н Иванов също така декларира прозрачност на партийното финансиране и сравнително бързо се отчете още за първите дарения. Замисълът изглежда ясен и несложен – има теми, които обединяват хора с иначе различни политически позиции и възгледи. Тези теми не могат да бъдат наложени с медийни участия или граждански акции. След като „неполитическите“ средства са изчерпани, решение не може да има, ако „битката“ не бъде пренесена в парламента. Пример в подкрепа на тези думи е НГИ „Правосъдие за всеки“, която преди време внесе подписка с настояване за съдебна реформа в седем точки. Подписката не влезе за обсъждане в пленарна зала, а инициаторите не са дори уведомени с какъв акт парламентът се е произнесъл по нея. Органите на властта затвърждават вредната си практика да „прескачат“ едни опити за пряко участие на гражданите в управлението, а да поощряват други. През юли 2016 г. Народното събрание прие окончателно втория пакет от Закона за съдебната власт, който трябваше да доразвие идеите от конституционните промени на „историческия компромис“. Законотворчество има, а резултати, особено засягащи дейността на прокуратурата, далеч не толкова.

Къде е трудността? Не е достатъчно намерението за политическо участие, а успех в опита на бъдещата партия да убеди широк кръг от избиратели, че именно корупцията, неправилно функциониращата съдебна система и липсата на върховенство на закона са първостепенни обществени проблеми. Че от тях следват всички останали, с които се сблъскваме. Необходимо е лидерите на „Да, България“ да намерят достъпен език, с който да се обяснят проблемите на всички социални прослойки. И не само у нас. Любопитно е заявлението, че първата им субсидия ще бъде използвана за организиране на българско училище у нас за децата от чужбина. Би могло партията на г-н Иванов да се превърне в „гласа“ на работещите българи в чужбина. По негови думи те са способни да се интегрират в рамките на ясни правила и представляват „един огромен резерв и потенциал.“ Друга опция е партията да стане средоточие на разочаровани избиратели от различни краища на партийния спектър и да изпълни, поне отчасти, амбициозния си анонс. Съществува, разбира се, и вариантът „Да, България“ да се редуцира до клуб на „градската“ интелигенция, ако нейните послания останат неразбираеми за средностатистическия гласоподавател, да се окаже второ издание на ДСБ. На 7 януари е официалното „прохождане“. Само три месеца по-късно ще имаме повод за междинна равносметка – „върви“ ли напред партията или се „препъва“.

……………………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

„ДА, БЪЛГАРИЯ“ НА СТАРТОВАТА ПРАВА. „ДА“ НА КАКВО?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top