Коментари

Умно, по-умно, светофар

С въвеждането на „умните“ светофари се чувствам все по-глупав. Или поне моите наблюдения върху тази част от движението в София, която наблюдавам ме кара да се чувствам така. Сигурно някъде някой има поглед или анализ какво се случва по софийските улици след постепенното въвеждане на така наречените „умни светофари“. То се случи след дълги години на безплодни спорове, когато дори в периода с най-много трафик и задръствания приказките бяха много повече от действията. А приказки имаше много. Някои, като метрото, започнаха да стават реалност, други, като обучени регулировчици, така и не видяха „бял свят“. Моят скромен поглед обаче не отчита еднозначен „поход на прогреса“ от появата на боядисаните в жълто светофари, дори в някои отношения обратното. В моята част на града наблюдавам няколко неща.

Често ми се случва да попадам в задръстване там, където преди не е имало такова. Това най-често става в странични на основните булеварди улици, които сега много по-често се запушват. Често при влизане в по-голяма улица светофарът за наляво или надясно просто „прескача“ едно завъртане и времето за включване в движението на практика се удвоява. През последните месеци това виждам на поне три места в града. Очевидно съществува и неравномерност в регулирането на поредни кръстовища по продължението на булевардите, защото на поне два вече има задръствания по всяко време на деня, а в пиковите часове то е по-дълго от обикновено. Друг проблем е синхронизирането на отделните светофари, защото времето между червения сигнал за едните и зеления за другите е съкратено. В софийските условия на масово преминаване на жълто и червено, това видимо увеличи рисковете. Следващ проблем е варирането на продължителността на изчакване или пропускане, според часовата натовареност и движението на основния поток коли. Това беше едно от най-големите обещания преди въвеждането на „умната система“. Но, отново по мои лични наблюдения на познати и често използвани от мен улици и кръстовища, подобно нещо просто няма. Човек си чака точно еднакво дълго независимо от времето на деня.

Преди години имаше друга идея за справяне с трафика на ключови кръстовища и тя не включваше „умните светофари“. В нейната основа бяха полицаите – регулировчици. Европа е пълна с успешни примери на този модел на регулиране на трафика и за дълги периоди от време МВР обясняваше, че това е бъдещето. Дори на няколко пъти бяха изпращани на обучение служители на полицията в Италия, за да се учат на челния опит от италианските градове, в които регулировчиците са местни звезди, които ги познава и поздравява целия град. Похарчиха се едни пари, едни хора се поразходиха и от идеята не излезе нищо. Явно се е решило, че нашите катаджии имат по-важна работа. Например, да се крият по храстите и малките квартални улички или пък да създават още по-голям хаос в „Дървеница“ и да късат нервите на хората. Или пък са решили да не спират „научния прогрес“ и да въведат модерна система със сложни системи за събиране на информация, алгоритми, автоматични смени на светофари и т.н. А може би просто полицаите са решили, че не им се стои на студа посред зима, за да махат с палката.

Въобще, пътните регулации определено имат проблем с местната социална реалност и нейните обитатели. Това е ежедневно видимо за всеки, но наскоро имах възможността да се уверя какви проблеми създават нормите за нашите сънародници и зад граница. Сигурно и вие вече сте научили за новата сръбска система за изчисляване на средната скорост между двете точки на тол системата между Ниш и Белград и автоматичното изчисляване и налагане на глоби за превишена скорост. Въведение, което надали ще доживеем да видим по нашите земи, поради свещения статут на пътните полицаи в страната. Наскоро пътувах през Сърбия и видях следната гледка. Изнервени от последната отсечка без магистрала преди Ниш, няколко нашенски джигита буквално влетяха в магистралата. Напливът на бясно шофиращи български коли обаче не спря след преминаването на тол пункта и те бързо потънаха в далечината. Час по-късно след като спрях на една от бензиностанциите, пред мен се откри любопитна гледка. Няколко наши юнаци седяха на една от масите, гледаха с досада в тавана на чаша кафе, а един от тях се опитваше да изчисли точно колко време ще трябва да дремят там, за да може средната им скорост за отсечката да е 120 километра. По израза на лицето, с променлив успех. С такива хора, всякаква пътна регулация ще срещна сериозен отпор.

Лошото регулиране и състояние на повечето пътища, както и беззаконието и корупцията в КАТ правят опитите за създаване на някакъв ред все по-трудно начинание, дори когато е налично желание. Въвеждането на новите светофари струваше милиони и се проточи години. Сигурно има някакъв системен и смислен анализ на ефектите от тях и евентуалния им принос за подобряването на трафика в града. Моята „бойкова социология“ обаче показва обратното, макар да приемам, че тя е единствено съвкупност от моите лични наблюдения. На както все по-често ни казват всякакви хора, облечени във власт: нещо не си разбрал….

Умно, по-умно, светофар

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top