В началото на тази година Джак Ма даде обширно интервю, в което обясни с прости думи своята инвестиционна стратегия. Запитан как решава в какво да инвестира, той даде кратък отговор: „Подкрепям идеи, които решават големи проблеми. Например, виждам, че все повече хора са нещастни и нездрави и се насочвам натам“. След което даде за пример неговата собствена страна, Китай. Преди две години пък бе публикувана карта на Европа, конструирана според търсенията на китайците в „Байду“. На нея, България фигурира като „дълголетие чрез потребление на млечни продукти“. Подобно възприятие за страната можете да откриете и в други важни азиатски държави като Япония. Трети любопитен факт. Премиерът на Южна Корея, Ли Нак-йон бе наскоро на посещение в София. По време на разговорите, нашият премиер очаквано си пожела автомобилен завод, но гостът възпитано изместил акцента в друга посока. Корейският интерес е насочен към био земеделие, селско стопанство, медицински туризъм, козметика и информационни технологии. Това са само няколко факта, които могат да бъдат лесно свързани, защото представят очевидна възможност за страната ни.
Натрупването на негативни възприятия спрямо България е банално известно. Преди няколко години нацията скочи колективно, когато в една инсталация върху нашата територия бе изтипосана ориенталска тоалетна. Рутинно западни медии разказват примери за корупция, престъпност, злоупотреби, от време на време по някоя политическа екзотика. Това обаче очевидно не е особен повод за колективно притеснение, защото само преди година цялата нация се възхити на големите успехи на един български сериал, който обиколи света и в дълбочина разви именно образа на една продънена, криминална държавица. Мнозина виждат в нарастващите приходи от туризъм доказателство, че няма особен смисъл от култивиране и популяризиране на определена представа за страната. Политическото безвремие и институционален ступор допълнително превръщат подобни усилия в отдалечаваща се перспектива. Комичната неспособност да произведем дори една прилична реклама на страната допълнително подсказва отношението ни към подобни усилия.
В същото време, непрестанно се увеличават причините, които изискват далеч по-сериозна и организирана работа по представянето и промотирането на определен образ на България. Моделът на развитие, изискващ относително ниско ниво на образование и заплащане ускорено се изчерпва. Очевидно е, че не може всички да бъдат вкарани да работят в предприятия за производство на автомобилни части. Нито пък в заводи за сглобяване на автомобили, каквато очевидно е мечтата на премиера. Цели индустрии вече изпитват недостиг на работници и този проблем ще се задълбочава. Очевидна е необходимостта от нови двигатели на развитие, подкрепа на вече съществуващите, очертаване на нови. Нарастването на доходите ще трябва да дойде оттам, а не от „изстискване“ на бизнеса през натиск на пазара на труда. Съществуват и очевидни възможности в променящата се европейска и глобална икономика. Ако следваме инвестиционната логика на Джак Ма, това са например много сектори, свързани с разбиранията и проблемите на новата глобална средна класа, както и на вече съществуващата такава в по-зрелите пазари. Именно тук са неща като био производство, здравен туризъм, well-being индустриите и т.н. Нещо повече, към нас има очевидни възприятия и очаквания като дестинация и производител.
Здравословното от доста време е обявено за мегатренд и той е все по-видим и в България. На ниво потребление това е осезаемо при разширяването на подобен тип покупки отвъд стеснените градски прослойки с доста над средните доходи. Повечето търговци на такива продукти обявяват непрестанно увеличаване на продажбите и постепенното им интегриране в трайните навици и разбирания за хранене и начин на живот. Видимо е и в по-общи тенденции. Например, според проучване на “Nielsen” има осезаем спад при потреблението на захар и шоколадови изделия (66%), увеличение на консумацията на натурални и по-свежи продукти (61%) и намаляване на мазнините (56%). С много високо темпо се увеличава и броя на производителите на биологични продукти. По данни на министерство на земеделието, през 2006 година те са едва 214, а през 2009-та достигат 476. Само четири години по-късно обаче, техният брой е вече 3 123! За същия период общите площи в подобен режим скачат от 11 789 хектара на 56 287. Все по-голяма част от това производство е насочено отвъд местния пазар, в ЕС и извън него. Непрестанното глобално нарастване на био търсенето и възприятието на България като страна с добър продукт е очевидна възможност за промотиране. Разбира се, от това не следва, че не съществуват множество проблеми, но тяхното разрешаване не е непосилно.
Друга подобна индустрия, която не просто се развива добре, но може да бъде представена като знакова за страната е информационната. ИТ са не просто хубав пример за развитие, а все по-важен сектор на икономиката на страната. Според оценки на българската асоциация за информационни технологии, техният принос към БВП е вече над 6% и само до няколко години ще надмине 10%. Възможностите за развитие тук са съществени и мнозина от сектора разказват за поне двоен потенциал на сега съществуващия при по-добро задържане и привличане на кадри и подобряване на образованието. Има наченки на превръщане на страната в регионален център, което постепенно ще прерасне в повече възможности, видимост и популярност на самата индустрия, но и на страната. Съществуват и все повече успешни примери за български старт-ъпи, които не просто носят икономически дивиденти на техните създатели, но и генерират репутация на местната среда. Тяхната популяризация единствено може да донесе ползи, а и има предимството да стъпва върху реални събития.
Глобалната битка на образи, представи и репутация има отколешна история и България определено не участва в нея по подходящ начин. Малко са причините да очакваме това да се промени, мисловните и поведенчески препятствия са сякаш твърде много. Но бързото изчерпване на сегашните икономически възможности изисква бърза адаптация и остър завой. Още повече, че отвън, към нас има подходящи нагласи и възприятия, които могат да бъдат използвани дългосрочно. Като начало можем да се заслушаме в това, което ни казват хора като корейския премиер.
