Статии

Берачи на дърва

Мъртвите пънове в горите ни скоро могат да станат повече от живите дървета в тях. Бракониерите вече не се боят от нищо. Няколко горски стражари бяха пребити с метални тръби в панагюрското село Поибрене, защото направили забележка на група роми, които сечели незаконно дървета в близкия лес. Броят на пъновете, високи по около метър (циганите не обичат са се навеждат, докато покосяват дърветата – режат ги и ги пречупват на нивото на кръста си), се множи и в горите около Петрич, Варна, Габрово, Търново, в самата столица дори. Софийските роми опоскаха „Западен парк”, скоро могат да нахлуят и в Борисовата градина. Ако се заредят няколко мразовити зими като сегашната.

Обясненията на бракониерите и на отговорните фактори за защитата на горските масиви звучат по един и същ начин: „Зимата беше много студена, трябват дърва за отопление.” След пет поредни студени зими от горите ни ще останат само голи склонове. Гражданската война в Сирия започна след пет поредни сушави години, през които домашните животни на селяните измряха и хората се юрнаха към градовете. След пет мразовити зими у нас, когато дърветата в горите и парковете свършат, може да стане нещо още по-страшно.

Страшното, всъщност, вече е факт. Горски стопанства, общински служители, енергоснабдителни дружества и полицаи не могат и не искат да се разберат кой отговаря за горите, кражбите на електричество и опазването на обществения ред. Колкото повече институциите абдикират от задълженията си, толкова повече оскотяват и ромите, и потърпевшите от тях. По телевизиите ни показаха бой с брадви пред блок в ж.к. “Дружба” между съседи роми и българи,  защото едните крадат ток, а другите си бранят електромерите. В свиленградското село Момково се стигна до садистична саморазправа: бодигардове на собственик на градина с бадемови дръвчета отрязали три пръста на ром, когото хванали да насича дръвчетата на трупи за огрев.

Интересен израз употребяват ромите за сечта на живи дървета. „Берем дърва”, казват. По същия начин определят и разрушаването и отмъкването на красивите каменни образувания от планинските склонове над плевенските села Румянцево, Луковит, Тетревене, Каменарево – „берем камъни”, заявяват и ги продават на фирми, които ги извозват с тирове към Италия.

Това е тяхната реколта. В речника на нашите роми вече няма думи като садим и копаем. Отвикнахме ги да се трудят. Отвикнахме ги да се образоват. И всички сме виновни за това.

Свикнали сме да свързваме с понятието цигания със съседна Румъния. Но ако се разходите в района на Трансилвания, ще забележите, че в дворовете на ромските къщи има кокошки, крави, овце и лехи със зеленчуци и цветя. Докато нашите роми нямат навика да садят картофи и домати, а от домашните животни признават само коня, който им служи основно за пренасяне на „набраните” от чужди градини плодове, дърва, покъщнина и всичко, което може да се окраде.

Свикнали сме да свързваме и Сърбия с понятието цигания. Но в северната сръбска провинция Войводина има една община Апатин, която е пример за успешно интегриране на ромите. Преди около 10 години в Апатин със средства на общината и държавата е изграден модерен квартал от еднофамилни къщи с дворове и асфалтови пътища между тях. Днес в квартала живеят около 4 хиляди роми, които по външен вид трудно се различават от хората от съседните квартали. Домовете им отвън изглеждат дори по-луксозни от тези на белоликите апатинци, в дворовете и около къщите няма струпани боклуци. Три пъти в седмицата ромското селище е посещавано от лекарски екип. За медицинските услуги плащат общината и държавата, те  поемат и основната част от сметките за ток и вода на обитателите на квартала.

В началото жителите на Апатин не били доволни от обратната дискриминация – те за всичко да си плащат, а ромите само да получават наготово. Но постепенно се убедили, че цената, която обществото плаща, си струва в дългосрочен план – ромите почти спрели да крадат, постепенно започнали да раждат по 2 деца, рядко – по три. Децата им ходят на училище. Вярно, смъкват надолу нивото на учениците от неромски произход, но нима и на други места не е паднало образователното ниво?

Така разсъждават местните хора, за които компромисът с издръжката на ромското селище следва мъдрата логика, че е по-добре да загубиш малко, но да спасиш дома и главата си от посегателство на озверели и гладни съграждани. По-добре да се примириш, че си губещ днес, ако знаеш, че утре децата ти ще живеят в по-хармоничен и сигурен град, без маргинали и социални ексцесии. И горите няма да изчезнат от картата на околността.

В програмите на нашите партии, за които ще гласуваме след по-малко от три седмици, едно от най-важните неща трябва да е решението на ромския проблем. Изборите да спечели този, който предложи най-практична и реалистична програма за овладяване на  изпуснатото положение с ромите. На думи всички политици налучкват правилната посока: че ключовото решение е да се гарантира образование за ромските деца и привличане на младежи от ромската общност със средно и висше образование като доброволци в гетата. БСП заклейми порочната практика ромите да се използват основно за купуване на гласове и изключи от новата коалиция “БСП за България” двете доскоро партниращи ѝ ромски формации – “Евророма” на Цветелин Кънчев и “Европейска сигурност и интеграция” на Тома Томов. ГЕРБ обещава да преустанови раздаването на социални помощи на семействата на роми, чийто деца не посещават редовно училище.

Но всички тези умни приказки сме ги чували и преди. Точно при управлението на ГЕРБ приключи безрезултатното „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” и стартира новият европейски проект „Интеграция на ромите 2020”. Вярвате или не, България има „Национална стратегия за интеграция на ромите за периода 2012 -2020”. В рамките на тази стратегия правителството на ГЕРБ одобри „Национален план за действие за периода 2015-2020 г. в изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите”. Първата петилетка от националната ни стратегия завърши с бунтове на стражарите срещу „берачите” на дърва. Остават още около 3 години, в които всичко зависи от температурите през зимата.

На поредната дискусия за ромската интеграция, която се проведе преди дни в София служебният вицепремиер по еврофондовете Малина Крумова огласи нещо, което всички знаем: че не знаем колко пари са похарчени за ромската интеграция у нас. Затова управляващите разработвали специален механизъм, методика и методология, по които да се следи как и за какво се харчат парите за интеграция на ромите и какъв е ефектът от вложените средства. Значи, досега не е имало никакъв механизъм за контрол.

На форума бе съобщено, че ЕС ще  инвестира в интеграция на ромите по различни фондове нови 210 милиона евро. Страната ни е бенефициент по тези средства заедно с други държави. Представете си колко вълнуващо е това за всички неправителствени и правителствени организации, които се изхранват от, може би, умишлено нерешимия ромски проблем. Десетилетието на ромското включване се превърна в декада на голямото плюскане за много хора. Излязоха официалните данни, според които още преди влизането ни в ЕС по програма ФАР България и Румъния са получили 23 млн. евро – за решаване на ромския проблем през периода 1993-2001. Между 2000 и 2006 г. двете страни са усвоили още общо 275 млн. евро от Европейския социален фонд. През 2007-2013 г. ЕС е отпуснал за ромски проекти на 12 източноевропейски страни-членки близо 13,3 милиарда евро. Милионите, отделени за Десетилетието на включването, са в отделна графа.

Резултатът от паричните потоци, изсипвани отвън, е виден за всички: тотално маргинализиране на хората, за които са предназначени  и обогатяване на организациите, чийто основно занимание е да пишат проекти и попълват безсмислени таблици. Милионите евра от декадите на включване няма да опазят горите ни.

Уважаеми читатели, благодарим ви за това, че сте с нас! За това, че вярвате, че е възможно по нашите земи да съществува хроно-синкластичен инфундибулум. Благодарим на тези от вас, които ни подкрепиха с щедрите си дарения. От близо година Reduta.bg не получава финансова подкрепа от никоя донорска организация. И за да продължим да пишем ще е нужно нашето журналистическо усилие и вашата финансова подкрепа – по малко, но редовно. Време е вече и журналисти и читатели да разберем, че създаването на свободни и независими медии е наша обща работа. И няма кой да ни я свърши. Ние с вас сме единствените заинтересовани от съществуването на свободата на словото. Както казва незабравимият Остап Бендер, от нас идеите, от вас бензина!

Подкрепете ни еднократно с карта или PayPal, ежемесечно с карта или PayPal, през Epay, с кеш или с банков превод.

Берачи на дърва

Новата държава

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top