Коментари

Глобете Борисов по Закона за защита на потребителите!

Етикетът е тънка работа. Не само, защото си е тънък по принцип, а защото е понятие, с което са се занимавали най-напред философи, морализатори и теолози, преди да дойде времето на днешните политици.

В „Генеалогия на морала“ Фридрих Ницше дава доста примери за приемствеността между терминологията на търговско-стоковите отношения и моралните категории. В това отношение най-разбираемо и близко до ума е значението на думата „дълг“ – може да е синовен, може да е и финансов. Само след по-малко от двадесет години Макс Вебер ще продължи да търси свързаността на икономическите процеси с моралните и етични категории. В подкрепа на тезите си той разказва и историята на квакерите – тази малка, силно религиозна и консервативна християнска общност. Те били толкова вярващи в Бог и така завладени от Светия дух, че трептели (quaker – англ.) от божествено вълнение. Та, именно тази боговдъхновена и чиста в мислите и делата си християнска общност измислила…стоковия етикет с изписана цена. Идеята, приложена на практика била проста в същността си – по този начин производителят открито и непритворно заявявал на колко оценява вложения в стоката труд. Така бил избягван прословутия пазарлък, при който се намесвали такива странични и непочтени фактори като лъжата и хитруването.

Самата етимология на етикета отвеждала към високите категории на чистите и красиви морални взаимоотношения между хората. Етиката (разбирана като набор от изисквания) и етикета били нещо като майка и син. Но, както знаем от живота, всеки тръгва по своя си път, а очи дето не се срещат, забравят се.

Политическият маркетинг е пазар, като всеки друг. И тук, обаче, взаимоотношенията между професионалните производители и продавачи и появяващите се от мандат на мандат купувачи, се улесняват от вездесъщото етикетиране.

Как да не се сетиш за това в момента, когато Бойко Борисов събра край себе като на тезгях със селскостопанска продукция новоизбраните кметове на ГЕРБ и заговори. Гласът му, който в нощите на изборите често бе завладян от фалцетен трепет (quaking – англ.) сега бе иронично спокоен. Премиерът бе в стихията си – лепеше етикети: „Тия ли демократи бе, те ли се съешиха с Христо Иванов и Атанасов? Искаш ли да ти кажа, Росене, това не е градска десница, това е опозицията вътре в комунистическата партия.“

Да бе само премиерът! Досадна практика на българските политици стана да лепят етикети на политическите си опоненти – „комунисти“, „антикомунисти“, „леви“, „десни“ „патриоти“. Само че го правят точно като учениците в междучасието – когато нищо не подозиращото им другарче е с гръб към тях.

На последните местни избори за пореден път етикетът „комунисти“ бе лепнат на всички, които не искаха да подкрепят ГЕРБ. И има защо – тази предизборна тактика все още върши работа. Особено в ситуация, когато разликата в политическото състезание се решава с фотофиниша на няколко процента и дори по-малко.

Сложната материя на идеологията и ценностите са заменени от немногословната разбираемост на етикета. Политическият потребител чете, почесва се тук-там и…гласува.

А ако политическият потребител е заблуден? Ако „Танцуващият с етикети“ обижда не само интелигентността, миналото и биографичните характеристики на избирателите на Демократична България, а въвежда подвеждаща информация на политическия пазар.

Съдебната практика е ясна и е свързана с действащия Закон за защита на потребителите. Там в чл. 68 ясно се казва: „Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител.“ И по точно в ал. 1 от този член и по точно: „съществуването или естеството на стоката или услугата“.

Така че, вместо декларации срещу политическите етикети, засегнатите да се обърнат към Закона за защита на потребителите. А справката по прилагането му води до извода, че най-често налаганото наказание от Комисията по защита потребителите е имуществена санкция от 1000 лева.

Но най-добрата идея тук е Законът за защита на потребителите да бъде приложен към изборния процес в България. Прочетете го, представяйте си лицата на политиците ни като търговски пътници и ще разберете защо. Поне здраво ще се посмеете.

Глобете Борисов по Закона за защита на потребителите!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top