Статии

Грабвайте хавлиите и да се спасяваме!

„Диск е, скапал се, паднал“, обясни ни премиерът Борисов след сриването на Търговския регистър през август 2018 г. Но нищо, „ако имаме късмет, ще имаме и Търговски регистър“, уточни пак той, все едно управлението на такава система разчита на конска подкова или на четирилистна детелина. И понеже късметът, както се твърди, спохожда начинаещите, само година по-късно новият Съвет по киберсигурността беше оглавен от вицепремиера Марияна Николова.

Хвалейки се с базовите си умения да борави с компютър, същата пое задачата с ентусиазъм, и то малко след хакването на НАП, съпроводено с изтичането на личните ни данни. „Как да не разбирам от компютри?“, подскочи Николова, когато се появиха съмнения относно нейната компетентност, и важно отбеляза, че притежава сертификат ITCard. Тя може, с други думи, да работи с най-елементарните текстови програми и да търси информация в Google, а това, изглежда, беше впечатлило Борисов. Все пак още преди да стигне до забележителното си прозрение, че „хакери ни атакуват отвсякъде, дори и чрез микровълновите ни печки“, той самият се доказа като компютърен виртуоз (цитат от май 2014 г., clubz.bg):

„Предизборната кампания сложи лидера на ГЕРБ Бойко Борисов зад компютъра – позиция, в която не сме го виждали досега. Бившият премиер публикува снимка в профила си във Фейсбук, на която е седнал с лаптоп в скута, явно работейки умислено над герберската стратегия за евроизборите. Има само един проблем – лаптопът е изключен. Това се разпознава както по липсата на светлина върху синята риза на Борисов, така и по типичното лого на Apple на задния капак. Американската компания, известна с впечатляващия си дизайн, е направила така, че логото да се осветява от екрана, и да свети заедно с него“…

Е, на други снимки е документирано как премиерът реди пасианс на лаптопа, така че явно го включва от време на време. Възможно е също така пасиансите често да му излизат, защото няма как да се отрече, че късметът е благосклонен към Бойко Борисов. А последният най-вероятно така си представя и бъдещия суперкомпютър, чиято първа копка направи преди дни с уверението, че „е не само за медицина, за лекарства, а за всичко“. Как ли тръпне наистина устройството да заработи до края на февруари догодина, та да си поиграе на него, както си играе и с държавата?

Шегувам се, разбира се – не вярвам да е готов за шест месеца, а и да е готов, държавното финансиране от 12 млн. евро (иначе цялото е 18 млн. евро) предполага и съответната „ITCard“ намеса в управлението му. Отгоре на всичко това ще бъде поредният суперкомпютър в България, понеже, ако не знаете, манията да се снабдяваме с такива мощни устройства датира още от 2008 г. И тогава беше обявено, че „уникална за Балканите машина“ ще решава сложни задачи от различни научни области, които ще имат практическо приложение, като дори вече е инсталирана в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. По-късно се разбра, че цената е 5.4 млн. лв., а при откриването тогавашният премиер Сергей Станишев се похвали, че суперкомпютърът е „част от новооткрития Национален център по суперкомпютърни приложения, тя е сред най-бързите в света и е единствената в Източна Европа от този клас“.

Уви, през 2015 г. се оказа, че машината вече е поостаряла, в резултат на което Българската академия на науките реши да си купи собствена срещу 3.3 млн. лв. без ДДС. „Подобно на първата такава идеята е мощният компютър да се използва за обработка и анализ на много големи масиви от данни; виртуален дизайн на нови продукти, оценка на потребителските им качества и създаване на технологии за тяхното производство“. „Авитохол“, както бе кръстен компютърът, отново беше най-страхотният на Балканите, уникален за Източна Европа и т.н. , но междувременно също поостаря, при това без да се е чуло да е постигнал чутовни резултати.

Така стигнахме до 2019-та, когато тържествено бе обявено, че у нас най-после ще заработи… първият суперкомпютър на Балканите, тоест този с първата копка сега. Предишните два – пак първи на Балканите, явно отидоха на кино, или поне за това бяхме информирани, наред с новия приоритет – каква изненада!, че от него ще се ползват българските учени и бизнесът. И много ясно: „Това ще бъде най-мощният суперкомпютър в Източна Европа“.

Като теглим чертата, дотук по груби изчисления сме дали (или скоро ще дадем) за тези чудеса 33 млн. лева. И ако не друго, то България е напът да спечели съревнованието за най-голям брой суперкомпютри на глава от населението. По-важното е обаче, че дори всеки сънародник един ден да разполага с такъв, ние отново ще докажем, че качеството на работата си остава същото и даже се влошава. А така човечеството най-сетне ще разбере какво е имал предвид Дълбоката мисъл, който на въпрос какъв е смисълът на живота, Вселената и всичко останало, след седем лилиона години отговори: 42…

Естествено, това може да не е чак смисълът на живота, Вселената и всичко останало, но определено оправдава харченето на пари. Воден ужким от амбицията на бившия Първи да управлява „нация техническа“, премиерът Борисов очевидно няма да жали средства (нашите), без значение, че тези суперкомпютри остаряват със скоростта на увяхването на маруля. И по-неприятното – че и докато наистина са „супер“, не е известно как точно се използват, при положение че само един поглед наоколо е достатъчен да не съзрем благотворна промяна. Напротив, от реденето на плочки през ремонтирането на ремонтираните булеварди до сривовете на електронни регистри се натрапва впечатлението, че те може би си стоят неразопаковани до закупуването на следващите. Не е ясно, впрочем, и дали цялата операция не се свежда до добре известния виц: „Попитали Радио Ереван: „Вярно ли е, че България е изнесла за Япония 500 компютъра?“. Радиото отговорило: „Има нещо вярно, само че не са били 500, а 500 хиляди, и не са били компютри, а компоти, и не са били за Япония, а за Германия, и не са били изнесени, а са били върнати.“

Има нещо вярно… Във всеки случай ще е вярно, че поредните милиони ще бъдат похарчени, а съвсем друг е въпросът дали ще е точно по предназначение. Във в. „Сега“ обаче са оптимисти – разправят, че първата задача на новия суперкомпот ще е да изчисли колко средства са били откраднати за построяването му, докато лично аз не съм убедена, че изобщо ще се построи такъв. Кой ще ти помни чак до февруари догодина, за да пита къде е, след като и въпросите около изтеклите наскоро записи и снимки на премиера почти потънаха в забрава? То на Дълбоката мисъл й трябваха, да повторя, седем милиона години, пък закога да чакаме отговори от разни не чак толкова дълбоки! Президентът на имперското галактическо правителство Зейфод Бийбълброкс дори би могъл да завиди – за разлика от него, „един фигурант, чиято служба не се състои в това да упражнява власт, а да отклонява вниманието от нея“, нашият премиер се научи на нещо по-хитро. Той хем упражнява власт, хем отклонява вниманието от нея, при това с любезното съдействие на т.нар. компетентни органи, поради което и смисълът от съществуването на държава в този си вид клони към 0 (словом: нула).

Ако ставаше дума единствено за некомпетентност, пак щеше да има надежда, но тук отдавна наблюдаваме рядко съчетание от невежество, нахалство, булимийна алчност по отношение на обществения ресурс и пълен непукизъм за последствията. А в този компот от отвратителни съставки се плацика, да не забравяме, и огромна доза цинизъм, тъй щото всяко възмущение е обречено да се удави в него. „Седнете на чай – билков, липов. Вземете си мента, глог и валериан и отидете и направете, пари сме дали, Седемте рилски езера горе да станат красота“, наглее вече премиерът, та си представете догодина докъде ще стигне с гаврите. „Къде ни е суперкомпютърът? Отговор: 73.“ И то в най-добрия случай, защото в самодоволното си разпищолване може и да е постигнал възцаряването на така мечтаната атмосфера никой да не смее да го пита. Ни за багери, ни за чекмеджета, за нищо – с една дума, красота…

Вярно, все някога и той ще се окаже „скапал се, паднал“, но се боя, че това отдавна няма значение. Когато скапаното е разкапано, а дъното е продънено, да грабваме хавлиите и да се спасяваме!

Апропо, с хавлията не само можеш да се загърнеш, за да се топлиш, нито само да я опънеш на плажа. „Ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.“

Запомнихте ли? Махате и махате, докато Дълбоката мисъл най-сетне се сети, че сте в беда. И никога не го питайте кой ни е виновен за бедата, защото ще погледне хавлиите и веднага ще забележи, че въпросът е реторичен. А може и да се бъгне, да зацикли в чудене: галактически стопаджии ли сте или обикновени идиоти, които оцеляват въпреки всичко. Наистина на чист късмет.

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Грабвайте хавлиите и да се спасяваме!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top