Статии

Един рашид в носа на културата и медиите

„Може ли един счупен нос да постави на изпитание демокрацията? Може, и то още как може, щом носът е полицейски, а юмрукът общинарски.“

Хубаво нещо е журналистическият архив. Защото няма нищо по-късо от човешката памет. Всъщност, има – паметта на българина. Цитатът по-горе намерих, като се рових из нещата, които съм писал в далечната вече 2001 година за един от големите национални всекидневници. Поводът – инцидент от първите дни на декември пред общинския съвет в столицата, при който изнервеният столичен съветник Рашидов разбива с юмрук носа на униформения сержант Павлов след забележка за неспазване на правилата при паркиране. Този епизод съм описал така: „Скулпторът Вежди Рашидов направи малка пластика от физиономията на сержант Павлов.“ И още: „Виждаме един як мъж със скъпо палто и с лула в уста, обясняващ на журналистите, че онова залитащо момче с униформа и окървавена физиономия го е ударило.“

Двадесет години по-късно виждаме как вече самите журналисти „залитат“ от словесните удари на господина. Тук се изкуших за миг да извадя цитати от прословутия монолог от последните дни на Вежди Рашидов – председател на комисията по култура и медиите в народното събрание на България. Отказах се. Ще заприлича на коментар от боксов мач. Нещо такова: „Ляв ъперкът, последван от дясно кроше! Сега бърза серия в слънчевия сплит. О, май видяхме удар под кръста! Той е на колене драги зрители, пълзи по пода и оставя кървави следи!“

Между тези два епизода лежат едни двадесет години. За тези двадесет години се случиха много неща. По-важното е, че много неща не се случиха.

Той все още е публична личност.

Той все още е със силните на деня и в силата си.

Той все още размахва заплашително ръце.

За хора, които търпят това много отдавна един поет, който никога не се бе видял с пари в джоба написа: „Търпи, моли се, кога те бият!“

През 1822 година по време на Гръцкото въстание манастирите на Света гора са разорени и ограбени. Начело на армията от разорители е жестокият и безпощаден Абдуллабуд паша. Изглежда името му трудно се е превъртало в устата на съвременниците му, та за по кратко го наричали „Лобут паша“.

От гледна точка на съвременната наука за маркетинга неговият случай е може би един от първите, в който имаме пример за това как лично име (бранд) се превръща в родово понятие. Ще го обясня по простичко. Когато по негово време хората искали да заплашат някого с физическо насилие не казвали: „Ще ядеш бой!“, а „Ще ядеш лобут!“ или „Ще отнесеш лобута!“

Това е! Някои български медии отнесоха по един здрав рашид за поука и назидание. Културата – тя вече свикна. Защото преди онова състояние на „търпи моли се, кога те бият“, се чете:

„Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи; тежка желязна ръка целува, лъжливи уста слуша със вяра.“

От журналист са написани. От Христо Ботев…

 

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Един рашид в носа на културата и медиите

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top