Коментари

Зад паравана на „народа“

„До буса зад оратора, в който се намира озвучителната техника, е опънат най-едрият лозунг: „Народът срещу партиите“. В речта на оратора не се споменава правителството. Напротив – изрично той каза, и то за да мотивира, че протестът е мирен: „Ние протестираме мирно, никой не иска оставката на правителството, такъв лозунг тук няма да се чуе“.“

Хората по улиците или не знаят какво точно искат, или някой се опитва да тласне протестите им в погрешна посока. Във всеки случай, както става ясно и от цитирания репортаж на „Дневник“, самоназначилите се за оратори (а най-вероятно назначени) предлагат повече от странни решения. Меко казано странни, при положение че като цел не е посочена оставка на правителството, но в същото време се призовава за генерална смяна на системата. При това съпътствана от опасни идеи за разтурване на партиите и извънредно положение, без да е ясно как те ще решат проблемите на „народа“.

Вярно е, че вакханалията на политическата безпринципност вече е стигнала апогея си и мнозина се питат какъв е смисълът от нови избори. Този наглед наивен въпрос обаче получил отговор преди няколко десетилетия под формата на… преврат. Манифестът, с който бил обявен на 19 май 1934 г., изглеждал като написан миналата неделя („Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство“; „Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава“ и т.н.), а в резултат Народното събрание било разпуснато. Последвала забрана на партиите и конфискация на имуществото им в полза на държавата, докато законодателството се упражнявало от Министерския съвет, който разглеждал законопроектите и ги представял на царя за утвърждаване.

Това ще рече, че ако искат повторение на сценария, протестиращите сега трябва да си дадат ясна сметка кой ще управлява от тяхно име, т.е. на кого могат да се доверят. Само че те все още не са я направили, а смятат „махането“ на партиите за изключително просто решение, тъй като конкретно сочи виновника за колективното ни нещастие, както и средството, което ще ни позволи да се освободим от него. Да обяснявам ли обаче какво ще се случи, когато простите силови политически решения завладеят умовете на хората, а тези, които ги пропагандират, в един момент получат власт?

Очевидно се налага да си припомним, че демократичната политическа система е единствената позната в човешката история, която осигурява възможност властта да преминава от едни ръце в други по мирен и безкръвен начин. Партиите са необходимите посредници в този процес, а ако ги забраним, ще получим диктатура, не и пряка възможност народът да изразява своята воля. Освен това българският проблем не е в наличието на партии, той е в състоянието на партиите, тъй като ако „нормалните” политически организации защитават общи интереси и идеи, доминиращият интерес на тукашните котерии е употребата на властта. По тази причина те си приличат като еднояйчни близнаци и на практика съществува една-единствена партия, разделена на множество враждуващи помежду си фракции, които се занимават преди всичко с политически бизнес. И, разбира се, онзи, който ги създаде и гласува за тях, не е паднал от небето, а е самият български народ…

„Народът срещу партиите“, следователно, звучи добре до момента, в който се наложи да се отговори на въпросите къде са личностите, достойни да го поведат, кой ще решава дали са достойни, по какви критерии ще се извършва пробата им за читавост и как в крайна сметка те ще ни представляват. Президентът ли ще е, Слави Трифонов ли, онзи оратор от площада ли – все някой следва да бъде посочен, нали? А щом онзи оратор не иска оставката на правителството, по какъв начин си представя то да продължи да управлява – може би най-сетне под формата на откровена диктатура?

Е, точно такива призиви идеално обслужват и текущата власт, и задкулисието, което упражнява контрол върху нея. И докато хората са отвратени от превзетата държава и от смачканата демокрация, в ръцете им навират лозунги тъкмо отвратителните, които направиха България такава, каквато е днес. Те, отвратителните, прекрасно знаят, че искаме порядъчна, прозрачна и контролирана власт, което означава политика, а не политика без политика. И пак те, отвратителните, съвсем умишлено се опитват да размият недоволството, за да изглежда колкото се може по-нелепо.

Тази цел, уви, вече е почти постигната, само дето не е месец май и предстои поредната безрадостна зима. Включително за назначените провокатори, каквито винаги ще има, но лесно биват разпознати зад паравана на „народа“. Толкова прозрачен поради честата му употреба, че е заприличал на дрипа, с която менторите им отново ще си избършат ръцете…

Имайте го предвид, когато се почувствате използвани и захвърлени, и не се чудете, когато получите същото лошо, но по-лошо от същото. Оттук и щом чуете онзи оратор да приказва, че няма нужда от оставка, но партиите трябва да се махат, веднага си плюйте на петите и бягайте надалеч. Надалеч, възможно най-надалеч, и точно в обратната посока! Което не пречи да теглите на оратора, хъм, едно яко освиркване, защото той е там именно заради това – да пречи на вас. Да пречи на гнева ви, да подлага крак на отвращението ви, като ги канализира, превръщайки ги в глупост. За радост на олигархията, която пак иска ни води за носа, че отгоре на всичко и да ни се присмива.

Зад паравана на „народа“

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top