Статии

За няколко квадрата повече

Човекът с покривната тераса и (допреди няколко дни) човекът с асансьора си получават големите заплати от данъците на човека с  остъклената тераска и малката заплата. Те са от два различни свята. На малкия човек от света на избирателите тези дни новините дават възможност да надникне в просторния свят на избираемите и той се чувства… Ето как се чувства този човек, да го наречем, Кольо.

Кольо е среден човек. Не в смисъл, че е средна класа, а защото всичко му е някак средно, положението най-вече. Живее в това време, живял е и в онова време. Средно се радва, средно завижда. Роден е в среден апартамент. Отляво хол, отдясно – спалня, в средата кухня. В класа им веднага е проличавало кои няколко деца живеят в тристайни апартаменти, те говорят за детска стая. Между Колето и тези му съученици има разстояние, равняващо се на квадратурата на една стая. Няколко квадратни метра, но непреодолими. В класа му няма деца, които живеят в четиристайни апартаменти. Че имало и такива Кольо научава малко по-късно, защото тези деца не учат в неговото училище, а в по-специални. Кольо е от средните квартали. Представата на Кольо за добър живот е голям апартамент.

Кольо създава средно семейство, с две деца. И живее в подобен на родителите си апартамент, с тази разлика, че спалнята е отляво, кухнята вдясно, а холът по средата. Той надхитря живота, проектантите, архитектите и цялото ЕПК и ЕПЖ строително  предприемачество – остъклява тераската, произвежда я в кухня, а кухнята се префасонира в детска. Кольо е победил кадастъра и скицата, жена му няма къде да простира прането. Висшата представа на Кольо за по-добър живот е да купи гарсониерата до тях и да я присъедини. Нощем си го представя. Зазижда врати и размества насън мебели. Мерната единица на Кольо за личен успех и семейно щастие е бройки апартаменти.

Бай Кольо е среден избирател. Не се замисля много кого харесва, неговият талант е да не харесва. Гласува за врага на този, когото не харесва. Той е роден и израснал като одържавен човек, сега се чувства сирак. Държавата му е умряла. И бай Кольо е изпълнен с гняв и мъка. По отношение на парите има даже две мъки. Първата: че той самият няма пари. Втората: че някои хора имат. Всъщност не става дума за числа и банкноти. Много банкноти бай Кольо е виждал само в криминалните филми, а по отношение на числата всичко от десет хиляди нагоре му изглежда еднакво. Дали едно нещо струва 50 или 500 хиляди, за него то е еднакво недостижимо. Както вече казахме, представата му за богатството се олицетворява от онова, което неговите родители не са имали в достатъчно количество, онова, което той не е имал като в мечтите си, онова, от което синът му скоро ще има нужда, а няма да го има – апартамент! Кольо и апартаментът – това е сакралният български сюжет.

На изборите бай Кольо гласува по средно убеждение – видяхме тия отляво, видяхме ония отдясно, хайде сега да видим третите. Третите обикновено са новите, които обещават да разкажат играта на онези, които са крали преди тях. Кольо не е крал. Не че има нещо против да е крал, но е нямало откъде. А може и да е имало, но не е знаел как. Краденето не е за всеки. Бай Кольо ненавижда тези, които са го правили. Познава някои от тях – нито по-умни от него, нито по-работни, ама не се чудят как да си сместят кухнята на терасата. Тези хора имат и хотели, но за Кольо хотелът е нещо като онези 500 хиляди лева – извън  неговото въображение. Мащабът на бай Кольо се свежда до апартамента.

Ако се позамисли малко, ще се наложи да си признае, че не само ненавижда онези, които са крали, но и им завижда. Да ненавиждаш и да завиждаш на едни и същи хора е някакъв български щам, някакъв вирус булгарикус. Кольо обаче не иска да изпада в такъв когнитивен дисонанс. Предпочита да поддържа легендата, че само ги ненавижда, защото тя е  социално приемлива и някак подсказва, че той е почтен. Не некадърен и затова не е могъл,  а почтен и затова не е крал. Не че е учил тези работи, даже и не знае, че се наричат когнитивен дисонанс, но ги усеща, Бай Кольо е българин и затова е природно интелигентен. Природната му интелигентност му подсказва, че трябва да си поддържа легенда, която хем го представя почтен, хем невинен. Като българин Кольо е гросмайстор на драматургията на жертвата.

Прибира се вечер, сяда пред ракийката, салатката и телевизора и чака новините. Чете и в интернет, Кольо е горд с българския интернет, който е на трето място в света по скорост. И ето го, представител на нацията, която е втора по интелигентност в света след евреите, в интернет тресавище, което се вихри пред очите му със скорост на трето място в света.  А там някакви кандидати за какво ли не  с по няколко апартамента, въртящи се между синове, тъщи и други баджанаци. Кольо кипи. Кипи вечер, две. Понякога съответният кандидат е изхвърлен, появява се следващият, пак кипи бай Кольо, но и този го изхвърлят,  бай Кольо  живее вълнуващо като Брус Уилис. Не, по-драматично някак живее, като Ал Пачино. Душата на Кольо се лута между белия и черния бряг, накрая реката на мнението му се влива в общото море на скептицизма – нищо сигурно няма да им направят на тия с многото апартаменти, но поне ще им развалят кефа за известно време на ситите. Сит на гладен не вярва, знае бай Кольо. То пък гладен на сит…

Кольо заспива и сънува щастлив сън –  току-що е излязъл от Шеруудската гора, където се е уверил, че Робин Худ съществува. Обаче на сутринта се събужда. Има ли Робин Худ, няма ли? Тъкмо си беше помислил за един преди десет години, че може би това е Робин Худ и – хоп! – имал шест апартамента. Сега пък назначеният за Робин Худ си откраднал тераса. И отново го засипват новини, след които се пита дали оня човек, който прилича на Робин Худ наистина е Робин Худ или и той е просто разбойник, с каквито гората е пълна. Кольо е в душевен смут. Започва да функционира като двутактов двигател: след очарованието идва разочарованието, след терзанието пристига отмъщението.

Така Кольо е в светогледна криза. Чувал е, че за такива неща някъде протестират. И Кольо иска да протестира, но няма желание. Затова отива и си купува от Националната лотария едно билетче…две…три.

За няколко квадрата повече

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top