Коментари

За тишината около мълчаливия българин

През 1952 година ориенталският отдел на държавната библиотека в София издава книга с описателното и малко тромаво заглавие „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд“.

Около годината на нейната поява има някаква странна и изкривена историческа логика. Това е време, което ще остави в новата ни история горчиво сладникавия спомен за култа към личността на един жив министър-председател – Вълко Червенков. Това е време, в което националната ни библиотека носи името на един отскоро мъртъв министър-председател – Васил Коларов. Изминали са само някакви си седем години от „работата“ на така наречения Народен съд.

Съдържаща в себе си преведените от турски на български документи от съдебния процес, предхождащ смъртната присъда и обесването на Васил Левски, тази книга ще има особена съдба. Въпреки, че по-късно ще бъде няколко пъти преиздавана в лимитирани тиражи, книгата и до днес остава някак мълчаливо и встрани от обществения „разговор“ за Апостола на българската свобода.

Защо ли?!

Популярната, патриотична и патетична представа за Васил Левски, създадена и създавана вече 147 години от образователната система, празничния национален календар, литературните текстове, тържествените речи, обгражда образа му с думи, думи, думи. В това словесно изобилие се е наложила и убедеността в мъченическото и героично мълчание на Апостола – пред съда и пред бесилото.

Така е. Ако изпишеш икона, по-късно ще осъзнаеш, че иконите мълчат и гледат. С укор, ако имаш усещането за вътрешна вина.

Ето защо малко са запомнените днес негови думи – онези за времето, както и самотната дума от тефтерчето с няколкото удивителни знаци след нея.

А пред турския съд Васил Левски говори. Много. Дълги разпити, надлежно и внимателно вписани в протоколите и също така надлежно и внимателно преведени от екипа на проф. Александър Бурмов.

Там се чете и онова важно и добре забравено днес изречение. Казано е по време на последния му разпит от 9 януари 1873 г.: „На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Малко след това подписва протокола от разпита, удостоверявайки с подписа си казаното и млъква.

И неудобното за съвременници и наследници изречение ще потъне в тишината на забравата.

Не става за митинг, читанка, тържествена проверка.

Но е добре да си го знаем…

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

За тишината около мълчаливия българин

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top