Статии

Играл ли си „Микадо“, Валери?!

Патриотичният общински съветник влиза в местната политика внезапно и решително като горещ нож в калъпче масло. Не само, защото е с горещо сърце и акъл в същия температурен диапазон, а защото също така внезапно е разбрал, че политиката решително го е извикала. Народ да спасява, държава да пази, врази (вътрешни и външни) да громи.

Като за начало патриотичният общински съветник решава да събуди и повдигне заспалата гордост на съгражданите си. Лесна работа – предлага смяната на названията на улици. Семпло звучащите имена на скромни полски цветя и незнайни (нему) кротки писатели трябва гордо и отведнъж да се сменят с имената на мустакати войводи и войводки. Лесна работа – бърза и патриотично вдъхновяваща. Не може едно да разбере патриотичният общински съветник – защо обитателите на уличките с тихи имена не го носят от следващия ден на ръце с гордост и възторг, а тихо го псуват, ровейки в семейното чекмедже с документи. За тях започва голямото обикаляне по гишета и опашки – ще трябва да сменят всичките си лични и важни документи, в които кроткият писател е изместен от мустакатата войводка.

Патриотичният общински съветник не е сам в горещото си родолюбие – в Народното събрание изборното „пиянство на един народ“ вече е пратило нему подобни патриотични депутати-законодатели. Те имат воля и като на национален фронт са готови да спасяват и атакуват. С нетърпелив замах на ръката… Да законодателстват.

Играта „Микадо“ е стара като света. Учи на търпеливо внимание и внимателно търпение. Много вероятно е идиомът „важна клечка“, определящ значимостта на една личност, да е свързан точно с нея. Защото играта с разхвърляните на масата дълги, шарени клечки има една цел – да събереш колкото се може повече от тях. И да се стремиш към клечката „микадо“ – най скъпата и важна. С название държавническо – император.

И основното правило на играта – трябва да вземеш клечката бавно – мно-о-о-го бавно. Тя не трябва да докосва никоя друга клечка в оплетения куп. Нищо не трябва да помръдне. Действие само за себе си и непредизвикващо противодействие.

Държавническото изкуство е работа тънка и също изискваща търпение. Неслучайно от изток идва не само поменатата игра. Там китайският философ Лао Дзъ изрича необичайното за нас българите прозрение: „Да управляваш голямо царство е все едно да чистиш дребна риба“. Необичайно ли?! Да погледнем отново правилата на „Микадо“ – държавническото изкуство изисква търпение, внимание, сигурна ръка и внимание с ножа. Чистили ли сте дребна риба? Ще разберете за какво иде реч.

Та, да си дойдем на думата. Скоростта, с която бяха приети промените в Законите за хазарта вече имат един необичаен резултат. Стана ясно, че търговци настояват държавата да организира връщането на непродадените лотарийни билети и възстановяването на вложените от тях пари. Те твърдят, че бързината и липсата на ясна процедура по приложението на промените са довели до загуби за търговците и невъзможност нито да продават билетите, нито да ги върнат, защото сметките на фирмата “Ню геймс” са запорирани. Става дума за загуби между 27 и 35 милиона лева, засягащи 18 000 фирми в цялата страна. Е, тези неочаквани ефекти от приетите промени в Закона за хазарта са точно онова мръдване на клечките в купчината при припрените движения на безразсъдния играч.

Ето я и очевадещата (не очевидната) връзка между инициативата на анонимния патриотичен общински съветник със смяната на имената на улиците и законодателната намеса на патриотичния Валери Симеонов. И тук не става дума за необходимостта от подобни действия.  Има нещо много по-важно. Става дума за смущаващата и изключително наивна представа на управляващите, че решаването на социални проблеми може и трябва да става изключително през промени в законите. А в последните месеци това става повсеместна практика – направете справка в секцията с внесени законопроекти на Народното събрание и ще разберете за какво иде реч.

Тази непомерна инициативност, съчетана с откровени примери за правна неграмотност и пренебрежение (дори и към основния закон) от представители на изпълнителната и законодателната власт ще има разрушителен ефект. Защото древният постулат „Лош, но закон!“ натрапчиво се трансформира в новобългарското „Закон, но лош!“

Нямам илюзията, че Валери Симеонов някога е играл „Микадо“, нямам и очакването, че ще седне да я играе. Няма време за това. Родината чака своите всекидневни патриоти. НФСБ вече предложи разполагането на термокамери по границата с Турция, за да ни пази и спасява от коронавируса. Консултирали ли са се преди това със специалисти, проучван ли е чужд опит?! Няма време за това. Включвай камерата! Дай микрофона! Дърпай клечката!

P.S. Пишещият убедено заявява, че винаги е смятал общонационалното триене на лотарийни талони за патоепидемичен грипоподобен социален синдром.

 

 

 

Играл ли си „Микадо“, Валери?!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top