Статии

Из делниците на един луд (7-11.12.2020)

Понеделник, 7 декември

Пише ми един читател с молба да му сложа автограф на книгата, която си е поръчал. И, ако може, и посвещение. А, ако, вика, не е нахално, посвещението да е в мерена реч. Само дето не каза, че иска да е конкретно лимерик…

Писах му: Не се притеснявайте, турбонахално е, но, както се казва, читателят винаги има право. И понеже нали на днешната дата е роден Вапцаров, написах му така:

Ето — аз дишам,

работя,

живея, но стихове не пиша

тъй като не умея…

Малко го смотах, не е баш така, скромнича. В казармата, като млад войник, д-р Филипов имаше направо неудържими поетически напъни. И написа едно стихотворение от 8 куплета и го прати във вестника на Трета армия. Много го харесаха, даже публикуваха една строфа. И ми отговориха с дълго и много любезно писмо, което завършваше горе-долу така: „Много е похвално, че млад човек като вас… Редакцията ви съветва да опитате в друг жанр.” Персонална криза в жанра. И ние го сменихме. Заехме се с прозата. Но мерената реч си остана нашата тайна несбъдната любов. И пописваме чат-пат.

Обикновено посвещаваме стиховете си на любимите ни към момента политици, а понякога и на личности. Така например през 2007 г. за изборите за ЕП посветихме едно четиристишие на Волен, с когото ни свързва здрава дружба от времето, когато работехме в „Монитор“.

Аз гласа си дадох в евровота

И архонтът стана депутат

Пак така ще си тече животът,

Само Волен ще е малко по-богат…

И на премиера сме посветил няколко стихотворения и една поема.

Цяло щастие е, че така случи,

премиерът ни от Тато да се учи…

Той така строеше магистрали

(и метро започна), спортни зали

Простичко ни хоратеше

И на шиша ни въртеше…

Имаме една поема, посветена на Караянчева. Нея я написахме, когато Цветето още не беше получила прякора ПКП, но вече го беше заслужила. Като председател на НС тя призова депутатите да подкрепят с минута мълчание жертвите на комунизма и на възродителния процес. Стори ни се малко глупаво да се подкрепят мъртви. Даже не малко. На село обикновено ги почитаме.

Та тази поема е издържана в стила на „контрацептивната“ поезия. Повечето поети пишат за любов. Контрацептивните – обратното, призовават да се въздържаме, защото стават грешки. Всяка контрацептика може да те подведе. Само тази не!

Поемата е малко в стил „11 000 камшика“ на Аполинер и не бих си позволил да я цитирам пред отбрана публика като вас. Само една строфа, за да добиете вкус, дето се вика.

Ех, мадам, мадам…

и пет да имах, един не ще ви дам…

Ама то не е въпрос и само на желание. Цветето има рядката способност готов да го развали само като си отвори устата…

Имаме една много хубава ода, нищо, че ние го казваме, „Булевардът с лиричния ритъм“, която написахме, когато хвърлиха бомба пред редакцията на в. „Галерия“.

О миг, поспри, искам да те възпея

В една ода, дори епопея

Ода за две флашки и една шашка

И една Кристина Патрашкова

Епопея за бомбите и оловото

И атентата срещу словото

За дебели подметки и проза…

И как на  разсъмване всичко е розово…

След толкова години пак ме побиха тръпки докато я чета. Добра е, не можете да отречете.

А колкото до развихрилата се за поредна година дискусия за Вапцаров и неговата поезия, г-жа Грета Ботева го каза много точно: Слушам Чайковски, без да съм хомосексуална; възхищавам се на Мусоргски, без да съм алкохоличка; обичам Вапцаров, без да съм комунистка.

Вторник, 8 декември

Борисов вика, че щял да се ваксинира. „Aз самият, щом ми дойде ред, готов съм и пръв, обаче – щом ми дойде ред, се ваксинирам. Заставаме с колегите, ваксинирате ни, когато дойде ред, за да се спасим от такива приказки, които може да има…

Страх го е да не кажат хората, че, понеже е премиер, прережда обикновените граждани. Демократ по душа, както сам си призна.

Спазването на реда е много важно. Дето каза един Стоян, ако има ред и няма завист, една мома стига на цяло село…

Обаче имам усещането, че този случай е малко по-различен. И тук банановият рефлекс, насаден ни на опашката пред Плод и зеленчук, не е на място. Нещо повече, появата му издава, че господин премиерът хал хабер си няма къде се намира, няма идея за задълженията си на лидер, за мисия да не говорим. Сега обществото е разделено на ваксъри и антиваксъри, които воюват из социалните мрежи на кръв! Хората, дори и разумните, се тревожат от страничните ефекти на ваксините, които бяха създадени само за месеци. И той, вместо да даде личен пример, щял да си чака реда. А кога идва редът на един министър председател?

Здравният икономист Аркади Шарков каза по БНР: „Ако не искаме да създадем антиваксинационна вълна, освен информационна кампания е необходимо и политиците да дадат добър пример, като си поставят ваксина пред камерите. Президентът и премиерът могат да „поведат хорото“, всички световни лидери го правят.“

Сряда, 9 декември

Участничка в “Черешката на тортата” Джейми Елиас, модел и инфлуенсър (???) дарява хонорара си от “Черешката на тортата” на русенска болница. То не било някой велик хонорар, с който човек трудно би се разделил. Некакви пършиви 700 лв., което не омаловажава жеста, разбира се.

Но аз го съобщавам защото силно ме впечатли, че тази известна и влиятелна дама се оставя да я правят на маймуна за 700 лева в едно, да ме прощават авторите, малко… А, бе, не е по моя вкус това предаване. При това, сиромашката, за пръв път в живота си готвела. До такава степен невежа в готварството, че вика на кимиона „камион”, а пилето се варяло на скара! А като я пита джентълменът Боби Ваклинов месото от какво е, момата вика: „От кайма.“

Бъзика я! Не бива така. Всеки човек си има някакви дарби. Ваклинов дали ги може тези работи, които тя ги може? Тя случайно ли е инфлуенсърка?

Потърпевшата вика: “Истината е, че бях много притеснена… Готвих за първи път в живота си и не знаех какво точно да правя. Мисля, че е по-важно какви хора сме, да сме добри, а не какво сме показали.”

Блазе му на тоя юнак, дето ще я вземе. Ще обядва добрина и ще вечеря добрина… Дано му понесе.

Пише ми господин Аврамов от София. Минал през книжарницата на пл. Славейков, но било затворено, а на вратата табела, че няма да работят известно време, защото ги били обрали. Та той се сетил, че д-р Филипов е писал, че кражбата на книги е важен индикатор за състоянието на обществото и ми пратил снимка за илюстрация на радостната вест.

Така е, писал сме многократно, че от всички видове кражби, има две, които заслужават снизхождение – кражбата на книги и кражбата на лопати. Според нас, когато започнат да се крадат масово тия работи, тогава ще се оправим. Но първо трябва да се накрадат много книги, защото е опасно да се разработим, докато още сме прости.

Но щом вече имаме прецедент с кражба на книги, сега бдете, братя, и веднага ми съобщете, ако някъде из родината се открадне кирка, лопата или друг землекопен инструмент. За да съобщим вече официално на населението, че преходът е свършил…

Парламентът одобри промяна в наименованието на празника на книжовността – 24 май. Досега той беше известен като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”. Занапред обаче ще се отбелязва като „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност”.

Както многократно сме писал, за нас 24 май отдавна не е повод за празнуване.

Вече не го празнувам 24 май. Тъгувам го. Причини бол. Тъгувам за образованието, за образователите, за образованите и най-вече за необразованите… Тъгувам за изпадналите букви от азбуката, за забравените думи, за изгубения смисъл на изреченията… За вчерашните и днешни поети, за пропусналите да се родят писатели… За ненаписаните български книги и за много от написаните. Тъгувам за прогонването на езика от медиите и превръщането им в царство на първичната неграмотност… Тъгувам, че социолектът на посредствеността стана езикова норма…

И тоя химн… Време е това „върви” да се махне и на негово място да се сложи „Спри се, народе!” Вървиш в грешната посока, вървиш след простите и неуките, които дори и да искат, не могат. Но те и не искат. Спри се, народе! Спри и се огледай! Все трябва сред теб да е останала малко мъдрост, малко честност, малко безкористност. Спри и я потърси на спокойствие. Поне опитай! Пък, ако не я намериш, върви, върви на…“

Четвъртък, 10 декември

Днес е Международен ден на човешките права. Човешки права – това е една от най-големите измами на нашето съвремие. Смятам, че вместо цял живот да се стремим към тази химера, ще бъде по-добре при раждането ни докторът, вместо да съобщава банални неща, като пол, ръст, килограми, да ни прочете правата. За да сме наясно и да не си блъскаме цял живот главите в дувара.

Съществуват, пише един мой настолен приятел, две много различни човечества, едното на богатите, другото на бедните. Нужни ми бяха, като на толкова други като мен, двайсет години и една война, за да се науча да си стоя в собствената категория, да питам за цената на нещата и хората, преди да ги докосна и главно преди да се привържа към тях.

Точно така е, както го е казал човекът.

От търсенията в Гуглето разбираме, че тази година българите са се интересували на първо място от коронавируса. На второ място са били изборите в САЩ. И на трето място образованието.

Но друго е по-интересно. В раздела за готварство на първо място в търсенията е рецепта за леща! На второ място е рецепта за кисело зеле. На трето и четвърто място са търсенията на рецепти за крем брюле и тирамису. Не мислите ли, че първо и второ място, от една страна, и трето и четвърто, от друга, описват две различни човечества?

Едно време се смеехме, че едното човечество яде свинско другото човечество – зеле. И средностатистически се получаваше свинско със зле или сарми. Тоест, между двете човечества можеше да се прекара поне някаква мисловна връзка. Но между кисело зеле и крем брюле всякаква връзка е изключена…

Отвсякъде натискат съдебната власт да реши въпроса с безотговорността на главния прокурор. И властта се гърчи като глист на синапова клонка, как хем уж да му ограничи властта, хем пак той единствен да коли кучето. Сега са намислили, пише Велислав Величков в „Биволъ“, че правосъдният министър няма да има право да предлага кандидатура. Ще предлага само ВСС. И президентът няма да подписва указа. Да не стават циркове като с Гешев. С една дума, цялата процедура се затваря във ВСС, където прокурорската квота решава въпросите. А пък властта участва в тези решения с политическата си квота.

Доведена до крайност идеята на управляващите е цялата процедура по избора на прокурор, който ще контролира и разследва Гешев, да се сведе до това, Гешев сам да си го избере. И да стане един вид съдник на себе си. Nemo judex, дето викаше министър Кирилов. А той викаше така, защото само до там го знаеше. Добрите юристи го знаят цялото: „Nemo judex in causa sua.“ (Никой не е съдия в собственото си дело.)

„Падне ли едноличната власт на главния прокурор, пише Величков, пада и мафиотската схема, построена около сегашното управление. Затова им е изключително важно Гешев да избере следващия „каскет“.

Не знам на какво разчитат. И как тази симулация на промяна ще мине за реална пред Венецианската комисия. Вероятно разчитат на Филип Димитров, зам.-председател на комисията, да им защити „концепцията“.

Пустият му Филип… Остап Бендер казваше, че единствената бездна, в която можеш да падаш цял живот, е финансовата. Обаче греши. Моралната бездна е също толкова дълбока, и в нея човек може да пропада докато е жив, без да стигне дъното!!

Съвсем наскоро беше, по време на активните протести, в едно изключително по лицемерието и цинизма си интервю пред сайта transitionstories.eu, за което ви информирах своевременно, безкористният, безсребърникът,  «иконата» на ранното СДС, обръщаше съвестта си с хастара навън, за да защити едно правителство, загубило всякакъв кредит както у нас, така и в Европа, и да обругае хилядите протестиращи срещу корупцията и мафията, които обслужвали чужди интереси.

И защо го прави? Защото му изтича мандатът, а му се ще да повтори. Ама няма как да повтори, ако правителството не каже да. (За подробности можете да видите текста на доктора „Ибо си поживяхте, Господи“.)

И пак ще кажа. Тъжна е епитафията на СДС, така, както я пишат някогашните лидери на съюза, Филип Димитров, Александър Йорданов, Надежда Михайлова… Много тъжна.

Тъжна и жалка! Отишъл Александър The Fat да дава интервю в предаването на Силвия Великова по БНР. Ама точно да дава, не да му вземат!

И вие като флекс, че му задавали „тъпи“ въпроси. Като например дали самият той има вина за това, че днес СДС е само спомен. Вбеси го и въпросът дали още мисли, че Борисов е “премиер мимикрия”.

Лъже г-жа Некер! Не е вярно, че високите постове са като високите върхове и до тях стигат само орлите и влечугите. У нас поне по някаква причина орлите не се появиха и върховете на властта, на културата, на образованието… бяха окупирани от влечуги. И няма да слязат доброволно, да знаете!

За този охлюв писах в Редута. Тук само ще цитирам моя FBF Чавдар Михов: „31 години от създаването на СДС или как красивата синя идея се превърна в грозна дебела свиня!“

Кочината не прощава! Прав беше Дилов, когато каза на Сидеров: Добре дошъл в кочината. Ама и тоя излезе голяма свиня, не ли?

Не, не обиждам никого конкретно. Може да съм го казал за единия, може за другия, може за двамата, може за цялата политическа класа. Само аз си знам.

Петък, 11 декември

Оня ден, на 7 декември, Борисов обяви, че излизаме от епидемията. Отиде на посещение в цех на верига за бързо хранене и от тази висока трибуна заяви: ,,Отваряме всичко в държавата на 21 декември… А на 14-и, ако цифрите продължават да са такива, ще пуснем детските градини. Ние трябва да свикнем, че излизаме от пандемията…“

Вчера, след участието си на Европейския съвет, обаче обърна шумката: “Приказка до края на март за отваряне на Европа няма. Очаква се тогава трета вълна и много тежки рестрикции.“

Дано правилно да е разбрал колегите си на съвета. Защото, както отбелязва Лентата.бг, „Само един от 27 лидери има нужда от преводач…“ И аз имам подозрения кой е този един. Ако е един, де, че все по-често се държи като двама…

Ако слушате Борисов може и да оцелеете от Ковид 19, но няма гаранция, че няма да умрете от раздвоение, а не е невъзможно и от разтроение на личността.

Такова непостоянство! На всеки час си мени мнението.

Макар че пък, честно да ви кажа, мисля, че постоянството доста се надценява. Както казва колегата Амброус Биърс, „Постоянството е семпла добродетел, чрез която посредствените хора постигат незначителни резултати.“

Представете си Борисов да беше постоянен? Още щеше да е бодигард на царя!

Корнелия Нинова вика по телевизора: „Парламентът се превърна в място за приемане на лобистки закони, на закони в ущърб на хората.“

Изглежда, че тези дни е станало, щом Нинова сега ни го съобщава. А може би то да си е отдавна така, но Нинова сега да го открива, за нея да е новина. Новината, да знаете от доктор Филипов, е нещо субективно. Тя няма нищо общо със случването, а само с научаването!

Казвал ли съм ви оня действителен случай, дето един катаджия спрял турски тираджия и без тая-оная, дай 20 евро! Ама защо?! Как защо бе, пет века робство! Ама това е било отдавна! А-а-а, не знам, аз вчера разбрах…

За последен път ви го разказвам, който запомнил-запомнил! Макар че хубавият виц е  като хубавата жена, не е проблем да се повтори, та че и потрети…

Вицовете обикновено представят една хипертрофирана действителност. Но горният е по действителен случай.

Едва ли помните честването на Трети март 2011 г. във Враца. Тогава в „речта“ си Николай Коцев, областен шеф на ГЕРБ, заяви: „Честит празник на всички врачани! Преди 500 г. сме се освободили от турско робство (1)… Преди 500 г. сме се освободили от турско робство (2), а сега смятам, че трябва да се освободим от оковите…”

След него депутатът Николай Рашев продължи: „Честит 3 март на всички врачани. Преди 500 и повече години България се освободи от турско робство…”

Даже и повече от 500! Да има…

Някои колеги от Четвърти километър (сега „Св. Наум“) го наричат ментална ретардация.

Още когато се появиха на сцената герберите бяха много закъснели. Но по-страшното е, че продължиха да изостават. И най-страшното е, че и ние изоставахме  заедно с тях.

Чак не го вярвам, но ще ви го кажа, пък вие си решете.

Кърджали е на нокти. Говори се, че Цветето на Кърджали нямало да е депутат в следващия парламент. В другарски разговор премиерът Борисов ѝ обяснил: „С тоя прякор, рекъл, не мога да те вкарам пак в парламента…”

Кой ти го тури, Цвете, кой ти го тури… прякорът?!

Става дума за ПКП (проста кърджалийска утка). Уточнявам, защото Цветето има още един прякор – Кофата. Който и лепнаха след признанието ѝ, че е била началник на цех за поцинковани кофи.

Айде, стига за днес. Разчитам да сте снизходителни. Имайте предвид, че никога не мисля, когато пиша. Никой не може да прави две неща едновременно и да ги прави добре.

P.S.  Уважаеми читатели, братя и сестри! Задават се едни хубави празници и ще трябват хубави подаръци за хубави хора. Един добър вариант е да подарите книга на д-р Филипов. За съжаление изборът не е глям. Четвъртата книга също свърши и останаха само отделни бройки от книга 6.  Ако желаете, изпратете ми на dr.tonyfilipov@abv.bg име  и фамилия, мобилен телефон и офис на Еконт, който ви е удобен. И аз ще ви изпратя книгата с наложен платеж и, при желание, с автограф или посвещение.

Вярваме, че както въздухът и слънцето са нужни на всяко живо същество, така и книгата е нужна на всяко сиво вещество. Еле па книгите на доктора…

 

To be continued next Sunday

 

Из делниците на един луд (7-11.12.2020)

Новата държава

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top