Коментари

Кажѝ баба, „ай ти“

Една мечта броди из България. През последните години, политици и икономисти не спират да обясняват на българското общество, че бъдещето е в информационните технологии и неговите разклонения. Дигиталното бъдеще идва и който не го яхне, го чакат тежки дни, професионално и финансово. В него няма да има място за аналогови хора, за тези, които едва смогват да използват 5-6 от апликациите на телефоните си. По медиите непрестанно показват завръщащи се, дипломирани студенти, които намират работа в различни технологични компании в София. Данните са „петрола на бъдещето“, обясняват други. Почти не минава ден, в който някой да не обясни от ТВ екраните, че страната ни е на прага да се превърне в техно хъб на Балканите и отвъд. Разбира се, това е доста преувеличено и наскоро публикувано изследване на голяма консултантска компания очерта доста по-противоречива картина.

Темата е вече на ръба да бъде превърната в истерия от медиите ни. Сферата на информационните технологии се представя като следващата „манна небесна“ на трудовия пазар, гарантираната златна мина, към която трябва всички колективно да се насочат. Тези дни издания и сайтове ни обясниха в огромни заглавия, че средната заплата в сектора е преминала важна психологическа граница. Тя е вече над 3000 лева на месец, или по-точно 3009 лева. Това се е случило през март миналата година, а до края на 2019 – та, сумата е скочила на 3248 лева, което пък е скок от около 400 лева в рамките на само една година. Бизнесът обяви, че има нужда от 320 000 нови квалифицирани работници, а почти една четвърт от недостига е именно в IT. Темповете на нарастване на средните заплати обаче е най-висок при учителите и във финансите, макар нивото на заплащане да е по-високо в инфо сферата. Очевидно е, че скокът на доходите не е просто резултат на висока добавена стойност, но и на прекалено свито предлагане на кадри.

Развитието и нарастващите заплати в IT сектора вече имат е неочаквана политическа употреба. От случващото се в този бранш, вече целенасочено и зорлем се произвежда някаква по-обща картина на нова, уверена България. В нея бъдещето е дигитално, сегашното управление е субект на голямата трансформация и всички сме поели уверено към оптимистичния хоризонт. Подобни картини изникват от публичните кампании по завръщане и посрещане на емигрирали българи и завършили студенти. Веят се национални знамена на терминал 2 и се устройват триумфални купони. Към тези образи трябва да добавим и реториката от последните две години, че внезапно миграционната картина е преобърната и напускащите страната са вече доста по-малко от завръщащите се. Тя се чува все по-често, при това не просто от т.н. „обединени патриоти“, а от министрите в правителството и премиера. Данните от НСИ обаче не потвърждават тези публични приказки, а случващото се в други сектори достатъчно убедително подсказват каква е цялостната картина.

Разбира се, нищо от това не може и не трябва да бъде противопоставяно на добрите новини от този нишов сектор на нашата икономика. Очевидно има немалко хора с таланти в този област, те имат добра подготовка, желание и способности за развитие, намират тук добър баланс между заплащане и условия на живот. Дават и нов, по-оптимистичен поглед към икономиката ни. Но на този „пирон“ не можем да закачим нито цялото нейно бъдеще, нито драматичната демографска ситуация. Затова и превръщането му в компенсаторна реторика срещу множеството проблеми и продължаващи въпросителни в стопанството и обществото ни е нелепо и безполезно. Да не говорим, че секторът очевидно върви защото има минимален досег с държавни институции, регулации и местни мутри. Да не говорим, че още няколко години с такъв скок на заплатите и част от сегашните инвеститори ще поемат към изхода, както доста от тях вече и намекнаха. Този ентусиазъм бе притъпен и от доста отрезвяващите данни от наскорошно изследване на ЕК за дигиталните способности на българите. Надали ще са много учудените, че и в него бяхме на последно място. Затова и дори всички български баби да се наредят на екрана и да извикат в един глас – „кажѝ баба, ай ти“, бъдещето на нацията няма да бъде осигурено.

 

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Кажѝ баба, „ай ти“

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top