Статии

Как да оцелеем по Коледа?

Тони Филипов, д-р 2002 г.

Ще драсна няколко реда под това заглавие само защото така ми го поставиха от редакцията. И ме мързи да споря. Иначе дълбоко не съм съгласен с такава формулировка. Аз бих попитал друго. Защо да оцеляваш? Не показа ли опитът ни от последните 13 години, че след всяко оцеляване почва едно голямо съжаляване?

А и не е въпросът дали тоя ще оцелее, или оня. Въпросът е дали човекът като такъв да оцелее.

Ей на, ако прочетете “Характери” на Теофраст, писани преди два милениума, ще разберете, че в мисловно и морално отношение човекът не е мръднал. Погледнете обаче една древногръцка статуя на гол мъж, сравнете я с това, което показват по XXL и ще добиете ясна представа за единственото развитие на човека за хилядолетия. След още две хиляди години пропорцията между ръста и дължината вероятно ще е вече обратната. Като на онзи символ, дето висял пред публичния дом в древния Ефес. Което ме навежда на мисълта, че преди много години човекът е изглеждал така – не вярвам древните да са си го измислили. Тоест движим се в един, не знам как да се изразя, може би генитален, цикъл. И с това се изчерпва развитието ни. Което както и да го погледнеш се свежда до едното голо оцеляване. И какъв е смисълът?

Но както и да е. Обещах да се придържам към темата.

Има много рецепти за оцеляване. Някои са направо смешни. Като на Джордж Клуни например. Рецептата му била: секс, водка и аспирин на сабалето. Тъпанар! Така най-много да си докараш две главоболия вместо едно. А аспирин на гладно е направо смърт за есенното обостряне на гастрита.

Никакъв секс! И никакъв аспирин! Може само лъжичка шарлан, но преди пиене.

Всъщност оцеляването си е индивидуален акт. И никаква общоприета рецепта тук не съществува.

Аз например съм опитал много и най-различни чалъми преди да си намеря моя личен модус вивенди.
И искам да отбележа, че въпросът не е нито в зелевата чорба, нито в подлютеното шкембе. Това са тактики за временно подобряване. А човек трябва да има цялостна стратегия, философия един вид. И не само за празниците, а за оцеляването изобщо.

Едно време моят професор ме учеше, че човек трябва да се отдава на всичките си пороци едновременно, за да не стане жертва на един от тях. Цигарката в устата, чашата в ръката, гаджето на… и душата в… Горе-долу като на Клуни рецептата, чист хедонизъм…

Това беше преди доста години, преди още Дядо Мраз да се окаже дърта червена педерюга (както би се изразил поетът Ани Илков) и да бъде заменен с Дядо Коледа. Изразих се по този начин защото не искам да намесвам тука политиката и да ползвам абстрактни категории като социализъм и капитализъм. Сякаш пиенето е подвластно на обществения строй. У нас поне не е. И доста дълго я практикувах теорията “по добре господар на всички пороци, отколкото роб на един от тях”. Не че се получаваше, ама упорствах.

И какво се получава? Най-често като се напоркаш и се събуждаш до някой киликанзер, дето в трезво състояние би го употребил само Робинзон Крузо малко след като му умряла любимата козичка и малко преди да прекрати престоя си на острова. И имаш двойно главоболие, и не й помниш името, и от шишето капка се не отцежда вече, а пък тя ти е изпушила цигарите…

И какво като си оцелял?

Както и да е. Това беше отдавна. С времето на човек някои пороци му омръзват, други му стават недостъпни. И трябва овреме да се смени стратегията. Та в един такъв момент на философско просветление моят професор ми сподели: сексът е до време, пиенето до живот. Нещо като ин вино веритас, ама закъсняло и изстрадано.

Та ми го формулира пак със сентенция: “Пълното изтрезняване води до внезапна смърт”. А изтрезнееш напълно, а си видял грозното лице на истината и за себе си, и за мизерния си живот… И трябва да се гърмиш, или да се бесиш. За това, вика, трябва да се подържа едно постоянно ниво на алкохол в кръвта, един постоянен тонус, който държи истината на прилично разстояние.

Естествено, че пак го послушах. И започнах да търся примери в живота и в литературата, които да потвърждават тази философия.

И така попаднах на големия, но за съжаление покоен, руски писател Виктор Ерофеев? (Ега ти тавтологията, като че ли сред славяните може да има голям и жив едновременно!) Знаете ли как започва “Дневникът на психопата”? Не, не, имах предвид “Москва Петушки” и не как започва а как свършва.

Изобщо там лиричният герой пие и не мисли за оцеляване. Разбира се той е живял в СССР, където преди 10 часа сутринта не се продавало нищо друго освен квас, поради което той пиел с известни прекъсвания, изпълнени със страдания.

Разбира се да се следва безкритично Ерофеев е глупаво. Защото неговата стратегия е “клин клин избива”.
Аз я попромених малко и я нарекох “отшумяващата терапия”: всеки следващ ден след деня на запоя дозата се намалява с 1/10. И така на десетия ден сте кукуряк. Сиреч като се почне на 21 декември два цикъла ще траят до 10 януари. Таман ще минат всичките празници.

От мен да знаете: Човек е толкова голям, колкото е голяма чашата му. Това е. Другото са измислици на поети-трезвеници.

И пак се връщам на оцеляването. То не може само по себе си да е цел. То е само средство. За да можеш да направиш още един цикъл и още един… И никога не се тръгва на запой с мисълта за оцеляване. Защото както казваха на фронта куршумът познава страхливия войник. Казвали, де…

Това е пораженска тактика. Девизът на истинските пиячи е:

“Да пием както трябва, пък да става каквото ще”.

Съвсем естествено е да ме запитате: “Ами тъщата, ами булката…” Как се примиряват потенциалните екзистенциални конфликти при такава житейска философия?

Един път, когато бях в деветия ден на цикъла, седнах и изчетох Библията от кора до кора. И знаете ли какво открих? Думата “баба” се споменава само два пъти в целия текст и нито веднъж в смисъл на тъща. Т.е няма я, не съществува. Човекът изначално не е имал тъща. Поне първият човек.

Горе долу така стоят и нещата с Ева. Споменава се 4 пъти само. Като 3 пъти се свързва със змията. А Адам се споменава 30 пъти и все в благороден контекст.

Е, ако така стоят нещата в Библията Адам ли да слуша Ева, или Ева Адам? И в крайна сметка кой е виновен, че Адам е получил знанието за света, което му е донесло цялата по-сетнешна печал?

Седял си човекът под сенкята в рая, пиел си ракията и размишлявал. Не му било за едното ребро, но тежко предчувствие го гнетяло и му помрачавало идилията. И вероятно тогава е дошла Ева и го е накарала да мези с ябълка, щото я е мързяло да прави салата. Може и да не е станало точно така в детайли. Но като цяло точно така раят се превърнал в ад. И от тогава мъжът пие или от жена, или за жена. Т.е. все от мъка.

Но чак до Библията като аргумент се стига едва когато другите аргументи са изчерпани. В Банско например последното нещо, което ще им дойде на акъла е да цитират Библията. Един банскалия потрошил булката си с думите: “Нема пари за ракия, она леб ке ми купва!” И това не е само в Банско. И в Панагюрище е така, и в Чирпан… Навсякъде, където традицията е това, което беше. Отплеснах се нещо, размечтах се…

И защо Господ ще създаде човека да издържа 40 дни без храна и само 9 дни без течности?

Много важно е и подържането на определена хигиена на пиенето.Пиенето си има своите закони, своите десет заповеди:

1. С бира може да се започва, но никога не трябва да се свършва. Също като при секса. Всичко е позволено, но в определен ред.

2. Ако на една маса има три бутилки ракия и една бутилка уиски не се колебайте! Изобщо е закон да се избере такова питие, при което съотношението търсене-предлагане е поне 1:5.

3. Никакви капризи. Всичко, което не мирише на нафта и има по-тънка консистенция от мазут става за пиене.

4. Сутрин никога не се гледайте в огледалото преди да сте подложили. Македонците имат един лаф, че в такъв момент човек изпада в хамлетова дилема: “Дали да се умия, или да се убия?”

5. По всяко време може да се започне, но не всяко време е подходящо да се свърши. Свършва се единствено когато се свърши.

6. Ако се опиете бързо това не значи непременно, че пиенето е било много. Може и мезето да е било малко.

7. Оптимистът е добре почерпен песимист.

8. Животът може да те научи на всичко. Но да пиеш трябва да се научиш сам.

9. Човек е толкова голям, колкото е голяма чашата му.

10. Никога не пийте със жена си. Нито с приятели. Пийте само с непознати, на които можете да разкажете всичко, колкото и невероятно да звучи на жена ви.

За финал: вижте все пак как започва “Дневникът на психопата”. С тези думи можете да отговорите на всеки отворко, който, който се опитва да ви обяснява, че пиенето е вредно. Вредно е нередовното, несистемното пиене. То е същото като несистемното четене. Така се раждат полуинтелигентите. Така се раждат и ония “празнични” пиячи, които са в състояние да развалят всеки празник. И това също е елемент от оцеляването. Да си подбереш средата. Защото с какъв се събереш – с такъв си се събрал!

И изобщо спасението е в пиячката, както казва Ерофеев на втория ред.

Как да оцелеем по Коледа?

Новата държава

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top