Коментари

Кой всъщност ни обижда?

Казал ли е Макрон това, което е казал, или не е казвал нищо подобно на онова, което е казал?

Казал е, разбира се, твърдяха и външният ни министър Захариева, и вицепремиерът Каракачанов. Първата дори нареди на посланика ни в Париж да връчи протестна нота във френското външно министерство, а в понеделник привиква за обяснения и френския посланик у нас. „Изразяваме недоумение по повод изказването“, обяви на извънредна пресконференция тресящата се от гняв външна министърка, докато Каракачанов направо нарече думите на Макрон „проява на политическа арогантност и високомерие, демонстрирани от един от настоящите лидери на някогашната Антанта“. Но тъкмо когато Захариева припомни на френския президент, че „нашите хора не са мигранти; в ЕС има свободно движение на хора, стоки капитали и услуги“, а вицето свърза поведението му със стогодишнината от подписването на Ньойския договор (?!), излезе, че изтеклата информация за изречени от него думи в интервю, не отговаря на истината…

Понеже горното е написано черно на бяло от българския министър-председател в личния му Фейсбук профил, значи парата в свирката е била напълно излишна и Макрон никога не е казвал: „Предпочитам да имаме законна, регистрирана, основана на квоти имиграция за определен брой години, отколкото потайната, нерегистрираната работа. Предпочитам хора, идващи от Гвинея или от Кот Д’Ивоар, които са тук и вършат работа, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали.“ Но какво правим тогава с обидата?

Естествено, малко вероятно е Макрон да не е казал това, и то точно така, както е цитиран в сп. „Вальор Актюел“. В подобно изявление обаче е трудно да се открие нещо обидно, напротив. По „превода“ на Торбеш във форума на „Дневник“, то само и единствено ще рече, че „каналите на каналджиите са престъпна практика“, а не че българите или украинците са много лоши хора. И човекът правилно се обосновава, че „тия дни имахме нещастието с един камион с виетнамци в Лондон“, както и че са „известни КАНАЛИТЕ на ДПС и ЕВРОРОМА, които намират работа на Бай Мангау в строителството, а жена му е закачена към социалните фондове – и срещу това прибират до 50% комисиона“. Какво недоумение в такъв случай изразява МВнР и срещу каква политическа арогантност се ежи „воеводата“ Каракачанов, при положение че критиката е даже прекалено мека?

Впрочем самият Борисов в началото на септември обяви, че „дори да съм в опозиция, няма да приветствам влизане в Шенген по сухопътната граница“. Вярно, тогава се обоснова с имигрантите на българо-гръцката граница, а сетне направи завой на 180 градуса с твърдението, че само се бил пошегувал за отказа от Шенген. И за него обаче е съвършено ясно колко сме далеч от покриването на критериите, като започнем, да речем, от организираната престъпност, минем през съмнителното върховенство на закона и стигнем, да кажем, чак до корупцията на високо равнище.

Никой, следователно, не ни е крив, че ще предпочита Гвинея и Кот Д`Ивоар пред България, камо ли пък следва да ни се извинява. А за да не позволява обиди към „нашия народ“, както се заканва във Фейсбук, очевидно Борисов пръв трябва да спре да ни обижда, че не сме разбрали правилно какво е имал предвид френският президент. Прекалено ясно даже сме го разбрали, което прави високопарните изявления и протестните ноти особено жалки и несъстоятелни. Не заради друго, ами защото инак остава впечатлението, че българската държава твърдо застава зад каналджийските схеми, решена да ги охранява дори на цената на поразвалени отношения с „един от настоящите лидери на някогашната Антанта“…

Шега, шега, но яростната реакция и впоследствие преиначените думи навеждат мисълта тъкмо в такава посока. По-тъпото обаче е, че именно обвързването на „нашия народ“ с нелегалните канали, поставя всички български граждани под един знаменател. Най-тъпото – че го прави не Макрон, а самите български власти. Така им е далеч по-изгодно, разбира се, нападението е идеалната отбранителна поза. И точно в това се състои същинската обида, от което пък следва въпросът за какво точно Макрон е „звъннал лично на Борисов да се извини“ (по заглавието в „Дневник“).

Между другото, звучи някак двусмислено, даже прекалено, нали? Макрон ли се е извинил и за какво точно, ако не е казал онова, което ние сме разбрали, че е казал? А може би е звъннал, за да поиска извинение за пресиления отпор срещу криво изтълкуваното, при това умишлено, негово изказване?

Не знам за вас, но лично аз няма да се учудя, ако второто предположение е по-близо до истината. Възможно е даже да се окаже, че не Макрон е звъннал на Борисов, а Борисов – на Макрон. Не казвам, че така е станало, но определено го допускам, щом Гвинея и Кот Д`Ивоар вече са за предпочитане пред нас. И не вече – по-точното е засега. Засега за предпочитане, скоро и за пример…

Кой всъщност ни обижда?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top