Статии

Левски като диводороден моноксид

На 1 април 2010 г. двама радиоводещи от Флорида си правят майтап, предупреждавайки слушателите, че от чешмите им тече диводороден моноксид – „химикал без цвят и мирис, който причинява смъртта на хиляди всяка година”. Шегаджиите обясняват, че симптомите при поемане на DHMO могат да са силно потене, често уриниране и т.н. „Все още не е късно да се наложи забрана! Да спасим света, да спасим децата си, да спасим нас!“ – призовават те, с което предизвикват паника. Малцина се сещат, че става дума за H2O, т.е. за обикновена вода…

Пет години по-рано в интернет е пуснат друг „бъзик“. При това не на 1 април, та хората да се сетят, че става дума за шега, а на 23 ноември. На тази дата през 2005 г. в един сайт е публикувано предсмъртното писмо на Левски:

„Аз не веднъж съм ви казвал: „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва.“

Писмото звучи автентично – започва с обръщението „Байовци“ и съдържа извадки от познати писма на Васил Левски. Например изразите „освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия” и „щото да бъдем равни на другите европейски народи” са извадени от писмо до новопосветените в революционното дело (19 февруари 1872 г.), а „днес е момента да си купите живойт, който сега се продава, утре не, и милиони да давате” – от заплашително писмо от името на БРЦК до Ганчо Мильов в Карлово (10 май 1872 г.). Има го и прочутото „Времето е в нас и ний сме във времето; то нас обръща и ний него обръщаме”, което пък е взето от писмо до Панайот Хитов в Букурещ, писано в „Българско 1871. 10 Мая“.

Защо тогава цялото това писание е „бъзик“?

Ами по една очевидна причина: публикувано е в сайта neverojatno.wordpress.com, където пише: „Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!? Или частна теория на НЕвероятностите!“. На всичкото отгоре авторът се е подписал с ника Chergar, т.е. става ясно, че „документът“ няма как да е автентичен. През 2011 г. същият Чергар пише „писмо“ и от името на американския посланик, в което се казва: „Уважаеми народни представители на Република България! В унисон със съвременните политически ценности и актуалната икономико-политическа обстановка в света е добре да преразгледате отношението си към Васил Левски, когото вие смятате за национален герой и борец за свобода. За съжаление, след задълбочен анализ от наши специалисти по глобална политика и световна сигурност, установихме, че от съвременна гледна точка Васил Левски е по-скоро терорист, отколкото борец за демокрация.“

Този път „писмото“ се придържа към сериозния административен стил на нумероването, прошнуроването и окомплектоването и завършва с апел Левски да бъде изхвърлен от учебниците по история. Мнозина отново се връзват, защото не са забелязали онова „Истината такава, каквато можеше да бъде“, открита е даже подписка за изгонването на тогавашния посланик на САЩ Джеймс Уорлик от страната…

Хайде, тази щуротия минава и заминава, но в това време „предсмъртното писмо на Левски“ вече е заживяло свой собствен живот. То дава повод на сериозни учени да пишат статии срещу манипулирането на историческата памет, стига се и дотам шегата да се възприеме толкова сериозно, че в речите си да я цитира дори… един държавен глава. На миналия Трети март тогавашният президент Росен Плевнелиев се озова в конфузна ситуация, когато беше призован да се извини за фалшифиране на думи на Левски в официалното си слово за националния празник: „Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото „който ни освободи, той ще ни пороби.“ Председателят на Общобългарския комитет „Васил Левски“ направо обвини в лъжа държавния глава, та се наложи от Президентството в спешен порядък да обясняват: „Фразата „който ни освободи, той ще ни пороби“ насочва към следния цитат: „Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни да са освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…”. Цитатът е по книгата на Захари Стоянов „Васил Левски (Дяконът). Черти из животът му“ (стр. 81), издадена в Пловдив през 1883 година.“

И така да е, фразата беше взета едно към едно именно от „писмото“ на Чергар. А същата фраза попадна и на този 3 март в текст на уважаван културолог. „Ами нали всички помнят фразата от предсмъртното писмо, от която вече е снета комунистическата забрана: „Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби“, реторично попита проф. Ивайло Дичев, с което към несъществуващото писмо добави и несъществуваща комунистическа забрана. Доста нелепо, като се има предвид, че добросъвестни историци, които са изследвали делото на Левски по времето на режима, ни най-малко не са спестили истината за отношението на Апостола към руската политика. Напротив, в книгата си „Васил Левски“, издадена през 1986 г., професор Николай Генчев например пише дословно:

„Мнението на Левски е съвършено категорично. Той смята, че българското освободително дело през 1867 г., направлявано от руската дипломация, е било в изгода единствено на царизма… Именно поради това през 1869 г., когато се сблъсква с един руски агент, препоръчан от Одеското българско настоятелство като добър патриот, бързо го прогонва. „Уловихме му няколко шарлатанлъци и хайде отгдето е дошел“ – съобщава той на Ф. Тотю. Във връзка с това Левски предупреждава воеводата и другите дейци, че трябва добре да разберат уроците на миналото и да бъдат внимателни с чуждата агентура…Левски окончателно определя отношенията на българската революция към руската политика по времето, когато изгражда Вътрешната революционна организация. В началото на 1871 г. Н.М. Тошков, виден български търговец в Одеса, ръководител на Одеското българско настоятелство, голям патриот и меценат, предлага на Левски да се съберат подписи от четирите краища на България, да се изпратят до Настоятелството в Одеса специални пълномощни лица, които Тошков щял да представи на императора. Одеските дейци били убедени, че императорът ще помогне на българското освободително дело. Във връзка с това предложение Левски пише на 18 април 1871 г. до Ф. Тотю в Одеса: „Дай боже да помогне и подпише бар за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт.“ Така Левски изразява едно абсолютно точно разбиране за руската политика…и категорично се обявява против обвързването с руския царизъм. Поради това той нарежда на Данаил Попов да отговори отрицателно на Н.М.Тошков, в смисъл, че само след като се нареди добре работата в България, тогава „ще ходят при едно или друго правителство.“

По същия добросъвестен начин проф. Николай Генчев обаче цитира и откъси от писма на Левски за политиката на западните държави, на официална Европа. Да речем ето това, до Любен Каравелов: „Ний, българите, от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата….Секидневно оплаквание е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остават тяхното образование и човечество? А и тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи. Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдият и на нашите мишници.“ Или друго, до К. Цанков от 27 юни 1872 г.: „От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може си противопоставя и най-силната стихия. Защото туй дело е дело за НАРОДНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ, дело БЪЛГАРСКО (едър шрифт е Левски – б.а.).“

Въз основа на всички тези писма и, да повторя, добросъвестен труд, никаква „комунистическа забрана“ не тегне и върху заключението на проф. Генчев: „И историята потвърди неговия анализ. Българският въпрос беше така объран, така оплетен в сложните взаимоотношения и връзки на международните противоречия, че през 1878 г. българите не получиха нито гарантирана свобода, нито република, нито пълно освобождение, нито нормални условия за пълнокръвно стопанско и духовно развитие. Великите сили разпокъсаха България и по този начин предопределиха нейното несигурно и неспокойно развитие сред бурите на балканските кръстопътища.“

Дано ме извините, че попрекалих с цитатите, но те са важни – щом ще се цитира, трябва да е точно, нали така? Особено когато го правят професори и президенти, а не майтапчии като Чергар. Последният обаче показа колко е лесно да бъде представена една измишльотина за „истината такава, каквато можеше да бъде“, по-лошото – и за самата истина. Затова и експериментът му се оказва доста по-успешен от първоначалния замисъл, а всички заблудени следва да се почерпят с един студен диводороден моноксид. Ако не друго, той ще предизвика обилно потене, каквото обикновено се получава и при силно чувство на вътрешно неудобство. А то все пак би трябвало да е налице, най-малкото заради предоверяването на някакъв бъзик.

Левски като диводороден моноксид

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top