Коментари

Макрон губи европейската си аура

Решението на Емануел Макрон да блокира началото на преговорите за членство в ЕС с Албания и северна Македония срещна рядко виждано неодобрение. На практика, не остана значим фактор в европейската политика, който да не зае еднозначна позиция срещу поведението на френския президент. Процесът е не просто блокиран от няколко години, но поредното отлагане е фрапантно нарушаване на самите европейски правила, което е най-малкото куриозно на фона на самата критика срещу двете държави. Ударът срещу Скопие е особено тежък, защото бяха преодолени две от най-трудните препятствия – договорът с Гърция за името на страната и историческите разминавания със София, които вече имат ясен контекст и процес за постепенно разрешаване, независимо от патриотарските истерии в последните седмици. Разбира се, както и в предходни случаи Дания и особено Холандия удобно се крият зад ветото на Макрон, но при тях поне имаше воля за стартиране на процеса. И двете няма да имат никакви скрупули да стопират преговорите след тяхното начало, но поне проявиха елементарна политическа култура, за да видят ползите от реално ангажиране с балканските държави.

Основният аргумент на Париж за неадекватността на преговорните процедури е несериозен. Това спокойно можеше да бъде казано за нашето разширяване, но нещата се промениха коренно оттогава. То беше доста бюрократично, на базата на документи и закони, с отложени обещания за реална дълбока промяна, с малко възможности за преформулиране на изискванията или пък стопиране на самия процес. Нищо от това обаче не остана след влизането на България и Румъния. Сега процесът е същностно различен. Преговорите могат да бъдат спирани по всяко време, при отваряне и затваряне на глави. Методологиите за оценка на поведението и промяната в страната-кандидат се променят постоянно и според случващото се, самата ЕК много по-директно предписва необходимите действия и т.н. и т.н. Нещо повече, Франция няма ясно разработена алтернатива на сегашните процедури и просто губи време с общи и неверни твърдения. Сърбия и Черна гора вече преговарят, но Париж не е спрял процеса там от някакви принципни съображения. Ако приемем, че те имат толкова фундаментални бележки, то тези преговори отдавна трябваше да бъдат поне замразени.

Всъщност, ветото на Макрон си е откровена вътрешна политика. Разширяването отдавна е електорално плашило, с което крайната десница атакува мейнстрийм партиите. За Париж, разширяването бе британски трик за размиване на организацията и отнемане на френско влияние. Именно то е сред основните аргументи срещу организацията и това няма изгледи да се промени скоро. Всъщност, Макрон се опитва един по един да отнеме козовете на скептиците в страната си. Вече го направи с т.н. „социален дъмпинг“ и транспортния пакет и ще продължи да работи в тази посока. Нежеланието за реформа на единния пазар е именно заради това. Сега ще блокира разширяването и ще натрупа още точки. Той вече втвърди позицията си по имигрантската тема и ще продължи да го прави, макар и с по-неравномерна политическа стъпка. Френският президент вече се готви за изборите през 2022 година и трупа аргументи, с които да се бори срещу скептичните си опоненти. Разширяването може да падне жертва именно затова. Все пак, до изборите има много време и изолацията на Париж по темата може и в крайна сметка да доведе до отстъпление. Претенцията за стратегия в поведението на ЕС, която Макрон непрестанно заявява също „отива на вятъра“. Още преди бъдещият президент на ЕК да заговори за геополитика и да се врече в ангажимент към дългосрочното, премислено и стратегическо поведение, това правеше френският президент. Европа е притисната от битката между САЩ и Китай, трябва да действа умно и с поглед далеч напред в бъдещето. С типична мегаломания той впери поглед в глобалната шахматна дъска, но реши да игнорира това, което се случва в най-близкото поле на геополитическа конкуренция, западните Балкани. Междувременно там се засилва присъствието на всички играчи. Турция вдигна мизата още преди повече от десетилетие, през последните години същото прави и Русия, а Китай буквално превключи няколко скорости през това време. Дори САЩ се сетиха отново за региона и са еднозначно ангажирани. Точно в този момент Макрон попречи на ЕС да направи крачка напред и да отговори на случващото се. Политическата цена за него тепърва ще става очевидна.

Макрон губи европейската си аура

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top