Статии

Мракът и неговата рецепта за изсветляване

„Това ли е събитието за една държава – че депутат е дошъл на работа за пръв път от две години?!“

Репликата, заредена с високоволтово възмущение, беше отправена към журналистите на 26 юли 2011 г. Премиерът Бойко Борисов бе подчертано ядосан, че репортерите са се вторачили в тържественото осияване на парламента от лидера на ДПС Ахмед Доган, снизходил да се появи на работа по бял костюм и с театрално посърнала физиономия. „Той идва да каже, че е срещу мен. По-ясен знак от това…“ – не завърши въздишката си Борисов.

В това време Доган разправяше, че „държавата потъва“ и „цялото гражданско общество трябва да се мобилизира, за да сложи точка на този процес“. Каза още, че българският народ „не е толкова глупав да продължи подкрепата си за такова управление“. След малко обаче лидерът на ДПС се изсули от парламента, а вотът на недоверие, внесен от собствената му партия и подписан първо от него, отшумя с предизвестен резултат. При това предизвестен не само от наличието на „независими“ отломки, сръчно пренасочили лоялността си към управляващите, но и от дистанцирането на депутата от Движението за права и свободи Делян Пеевски…

До опита за „покушение“ срещу него, след който избра да влезе в ролята на почетен лидер на Движението за права и свободи,  Ахмед Доган така и не стъпи повече в Народното събрание. Вероятно зает да пише продължение на докторската си дисертация „Асиметричната онтология на социално-либералния вектор“, обогатявайки я с разсъждения за трансцеденталната субстанция на семантичната еманация на постдискурсивната идентичност в контекста на квазиметафизичната сугестивност, видният философ най-сетне осъществи мечтата си да се посвети на своето истинско призвание. Или, както каза още през декември 2006 г.: „След влизането на България в ЕС ще настъпи нормален период в развитието на страната и в технологията на правене на политика. Аз повече нямам работа в тази сфера на реализация, време е да се насоча към друго измерение, което мисля, че ми пасва повече – науката”.

Разбира се, това беше само шега от моя, извинете!, от негова страна, тъй като Доган нито се затвори като Лудвиг Витгенщайн в някой манастир, нито технологията за правене на политика стана по-нормална. Напротив, ако преди приемането ни в ЕС разказваше с усмивка за обръчите от фирми, които отглежда, само година по-късно медиите отразиха летния му разгул на яхта за над 2 млн. евро в разгара на критики и замразени средства от Европа. Грижливо поливаният му имидж на загадъчен и мъдър владетел, който „дава знаци“ и зад чиито нищо-не-казващи изречения приближените до него журналистки ни убеждаваха да търсим втори план, не помръкна особено, дори когато му се наложи да се легитимира във властта, включително като мандатоносител на проблематичната тройна коалиция. По едно време даже си позволи да взриви общественото мнение, че може да си купи и летяща чиния, и то дни след като „мъжката му секретарка“ намери смъртта си в тайнствените Боянски сараи. И не просто продължи да се опиянява от своята недосегаемост, която му позволяваше комфорта да не подава данъчни декларации и да не стъпва на работа в парламента, ами през 2009 г. в читалището на село Кочан имаше самочувствието и да се похвали: „Аз съм властта, аз разпределям порциите!“.

Е, наистина ги разпределяше – до степен да се изгради негласен консенсус, че лидерът на ДПС е над законите. Че може да бъде охраняван от жандармерията и му е позволено да вдига палати без каквито и да е обяснения. Че даже е в реда на нещата да казва: „Да дойде, ако му стиска!“ (към Бойко Борисов, тогава все още кмет на София, но, разбирай – и към прокуратурата, ДАНС, Сметната палата, съда), или да произнесе циничната фраза „Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата.“ Цинична, но и вярна, доколкото всички приказки за обръчите, наглото източване на публичен ресурс по време на тройната коалиция и модела „Кой“ останаха без последствия, камо ли някой посмя да посегне на барбекюто му (казано по-скоро като метафора). Нещо повече, безконтролното и безнаказано упражняване на власт се покатери на билото, пренебрегвайки напълно базовите лагери, с тази разлика, че Доган вече не носеше отговорност като мандатоносител или участник в управлението. И докато на парламентарния тепих се имитираше битка между мнозинство и опозиция, а самият Бойко Борисов яростно отричаше съществуването на договорка „да не се закачаме“, „почетният лидер“ продължи да бъде нещо като институция, самоприсвоила си правото да неглижира правото с постоянството на бавно поглъщаш жертвата си питон.

Именно фактът, че всички закани за ревизия на необяснимото му материално благополучие се спихнаха като плондири, улесни и ускори безспирното потъване на държавата (по баналния израз на Доган). Улесни и ускори го не от невнимание, не от примирение, не дори от страх, а умишлено, планирано и в добре изчислена градация, с целия набор от порочни номера и врътки, с напълно съзнателното усилие да бъде обслужван персоналният му дневен ред. По-важното – и все по-открито, ако проследим старателното обгрижване на неговия аватар в лицето на Пеевски и си припомним суперлативите на премиера Борисов от миналата година, когато директно похвали самия Доган.

Да, как пламенно го похвали, не помните ли?

Първо изтълкува писмото му за нуждата от „Национално Самосъзнание“ и недопустимата намеса на Турция на парламентарните избори като „отваряне на врата за следизборна коалиция с партиите, които имат патриотична насоченост, имат вече една база – запазване на България от подобна интервенция“. Тоест същият, който през лятото на 2016 г. се постилаше пред Ердоган, връщайки му хора, неудобни за неоосманистките амбиции на турския президент, припозна т.нар. Сокол като патриот! А сетне каза и друго: „Ахмед Доган е един мъдър човек, 27 години е в политиката и сам разбира какво би станало, ако вотът успее“, когато пак т.нар. Сокол му поднесе хубав коледен подарък под формата на изявление срещу внесения от БСП през декември вот на недоверие с аргумента, че ГЕРБ няма алтертива.

Но подаръците, както знаем всички, би следвало да са взаимни, което обяснява по какви причини Ахмед Доган е вече горд мажоритарен собственик на ТЕЦ „Варна“, който до средата на следващата година ще получи от държавата 27.4 млн. лв. За да е по-ясно, „сделката ще осигури на почетния лидер един добре напомпан бизнес с гарантиран паричен поток за поне година напред“ (по в. „Капитал“), а за да е още по-по-ясно, съвсем очевидно ще доведе до официализиране на средствата, с които разполага. Понеже никой няма представа откъде идват неговите доходи, нито защо обитава гигантски имения, които се водят притежание на други лица, е близко до ума, че по този начин не просто се „изсветлява“, а отново се опитва да се легитимира с оглед и на бъдещите си политически планове. Да бъде, с две думи, нещо като ТЕЦ „Варна“, който ще си дремуца, докато не се стигне до недостиг на ток, и да се задейства, когато се отвори възможност за връщане във властта през парадния вход. А, и за спасяването на ГЕРБ, между другото, защото напоследък на Бойко Борисов никак не му върви и от прословутата му харизма комай не е останал и помен…

Забавното е, че точно преди година това съвсем не беше така и даже се понесоха слухове как Ахмед Доган щял да бъде… арестуван. Атаките започнаха с искането на прокуратурата за отстраняване от работа на члена на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев, считан от години за много доверен негов човек – удар, изтълкуван тъкмо като координиран между главния прокурор, премиера Борисов и Пеевски. Паралелно с това на извънредна пресконференция във Варна народният представител от ГЕРБ Александър Ненков обяви, че партията ще сезира Сотир Цацаров и за проекта „Цанков камък“, след което депутати от управляващата партия пъргаво внесоха сигнал до главния прокурор. В него те настояха да бъде проверено как е било извършено строителството на хидровъзела и как са били изхарчени парите, а точно Ахмед Доган през 2010 г. получи хонорар от 1.5 млн лв. като консултант по четири енергийни проекта, включително за въпросния пустеещ сега и превърнат в змиярник „Цанков камък“.

Всичко това, разбира се, беше театро за пред наивната публика, доколкото още през април 2010 г. прокуратурата започва проверка, но стигна до под кривата круша. През юли същата година отсъствието на депутатите от ГЕРБ (!) и БСП провали заседанието на парламентарната комисия по корупция и конфликт на интереси, на което трябваше да се гласува и предаването на Доган на съд, а през октомври тричленен състав на ВАС реши, че лидерът на ДПС не е изпаднал в конфликт на интереси. В случая обаче друго беше наистина знаково – в средата на 2017 г. почетният лидер изглеждаше искрено потресен. И даже даде интервю, в което изплака: „Кой ги измисля тези работи? За какво да ме арестуват? За какво да ме разследват?!“. Хайде, не чак изплака, но изявлението му пред сайта на Мадам В., както самият той я наричаше тъкмо при разразяването на скандала „Цанков камък“, прозвуча доста изнервено. „Защо ме забъркват във всички проблеми на държавата, от пет години аз не съм в реалната политика“, ядосваше се той, като по нищо не личеше, че ремарките от рода на „почетният председател на ДПС буквално се изсмя и заяви, че искрено се забавлява с тези конспиративни теории“ отговарят на истината…

Но нищо, година по-късно той отново има възможност да се позабавлява, вече в качеството си на фактор, от когото зависи подаването на ток. Пак е на линия, пак е „целият в бяло“, което без съмнение е гаранция, че държавата ще продължи да потъва, защото същият този човек отдавна се е поставил над нея и неведнъж открито се е подигравал с нас. Убеден именно в нашата глупост, в един момент той просто разбра, че не е нужно да се укрива като лалугер, когато спокойно може да вършее на светло – българският народ, на когото пише „с обич и загриженост“, ще изтърпи и това. Не му е необходима и летяща чиния, за да се спасява, защото никой не го гони, нито възнамерява да го направи – мрежата от сиви обвързаности, за чието изплитане има основна заслуга, няма да го позволи. Няма да позволи и мобилизиране на гражданското общество, „за да сложи точка на този процес“ (по циничния израз на Доган), понеже в тази порочна конструкция всички са вплетени здраво. Какво ти тук гражданско общество, когато то отдавна се е съгласило моделът да се самовъзпроизвежда все по-нахално и грозно, с едни и същи изхабени и опустошени хора!

Истинска загадка е при това положение как тази държава все потъва ли, потъва, но агонията така и не приключва. Не ми се вижда и честно високоразвита цивилизация като Атлантида да потъне, а ние още да се задържаме на повърхността. Прилича ми чак на философска загадка от компетенцията на професионалист като Ахмед Доган, но за разрешаването й е нужно самовглъбяване в състояние на пълно усамотение. Интересното е, че много философи са го намирали едва в затвора, та ми хрумва…

Е, само ми хрумва, не че го предлагам. Което не ми пречи да се унасям в мечти как всички дяволи, които са се събрали на върха на една овладяна държава, с писъци политат през прозорците, когато изкукурига петел и навън става светло. Но не онова изсветляване – фалшиво, безпардонно и нагло, а същинско, черно на бяло, без скрито-покрито. И без нашите пари, ако може, нали?

Ееех, мечтиии…

Поне мечтите не могат да ни откраднат, макар че все повече се разколебавам дали и тях не ни свиха. Не толкова защото е напълно възможно, колкото защото е напълно заслужено. И за глупостта ни, и за търпението ни да живеем по правилата на мрака, че даже и всячески да го крепим.

Мракът и неговата рецепта за изсветляване

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top