Коментари

„Наш’та система 4-4-2“

Успехите на българските национали по футбол през онова лято на 1994 година са впити в колективната ни памет. Но не само със спортното постижение. Мнозина буквално се изкефиха на начина, по който това се случи. Спомнете си снимките около плувния басейн, футболистите с цигари и пури в уста и чаши в ръце. Спомнете си думите на Йохан Кройф, който описа играта ни като „организиран хаос“. Дълги години този контраст между ред и хаос, поне по съществените въпроси, беше приеман като пропаст между нас и „нормалните държави“, а преодоляването й като основна задача. Гражданите очакваха това от политиците си. Въобще, така изглеждаше нашия път напред като общество, икономика и държава. Постепенно обаче натискът за това намаля, влязохме в ЕС и решихме, че това е достатъчно, много от недоволните и настояващите за по-дълбока промяна просто си тръгнаха, други се отчаяха, трети бяха просто избутани. И стартира една пълзяща естетизация на нашенския хаос, която не просто притъпява енергията за промяна, но намира за уместно да свикне с остатъчните и множащи се знаци за срив. Тази нормализация очевидно е толкова напреднала, че дори местни компании вече се чувстват достатъчно спокойни, за да я прославят в рекламите си.

Разплитането на трагедията край Своге допълнително обезсърчава всеки, който е имал и малката илюзия за наличието на елементарно функциониращи системи в държавата. Един отговаря за асфалта, друг за боята, трети за мантинелата, четвърти за осветлението, пети за …. Нямало „система, която да управлява пътната мрежа, да помни и да знаем къде какво е направено“ (Калин Калчев, „Алве Консулт“). Нямало софтуер, който да я управлява, всичко било на хартия и т.н. и т.н. Пред очите ни тези дни изниква един безумен правен и институционален лабиринт, който уж прилича на естествено разделение на труда, но реално представлява някакъв пълен хаос, който и божествена интервенция не може да подреди и задвижи. Но това е реалната цена на калинките, на целенасоченото избутване на експертизата от държавната администрация, на системното й заселване с роднини, любовници, племенници и други фигуранти, на поставянето на пълни анонимници и кукли на конци на ръководни позиции, на цялостната политическа профанизация. В този смисъл, не просто корупцията убива. Политиците убиват! Защото с всеки некадърник, който поставят където не трябва, те вдигат вероятността от проблеми и нещастия. Защото с всеки откраднат лев вашето собствено нещастие е по-близо.

Много хора през последните дни повтаряха с болка и състрадание очевидности, към които имаме непрестанни поводи да се връщаме. Например, „корупцията убива“. Но едва ли не го знаем отлично и не сме го мислили по толкова много други поводи. И въпреки това, нищо съществено не се променя, не се задвижват фините механизми на малките промени, които трябва сумарно и във времето реално да подобрят ситуацията. А това е видно и по отношение на други неща, които ни убиват постоянно: високата скорост по пътищата, алкохолизирани и дрогирани шофьори, лошо окомплектовани болници и т.н. Подадените оставки на трима министри от сегашния кабинет е наглед в унисон с нормите на демократичната политика, но те ще бъдат напълно безсмислени, ако не се разплете реално какво се случва в целия този сектор и поредната трагедия не промени нещо в дълбочина. Дотук останалите реакции са напълно предвидими. Създава се нова структура, която все още не е напълно ясно какво точно ще прави и как ще го прави. Да кажем, че тук е нормално хората да дадат известен толеранс преди да правят заключения. Но всичко останало е отчайващо – прехвърляне на вина, снижаване, взаимно изключващи се тези и позиции, преки обвинения, завоалирани заплахи.

Изглежда парадоксално, но повечето българи са сякаш вече убедени, че работата по европеизацията на страната е като цяло свършена. Все повече се дразнят, когато някой отвън ни напомня кривините, или пък даде някоя препоръка какво и как да променим и подобрим. Ядосваме се на еврокомисарите, когато го правят. Все по-троснато реагираме при нуждата от радикални реформи. На критиките към нас реагираме с контра-критики към другата страна. Това вече трайно се просмука в патриотарския хъс, в който се увиваме. Все по-често се чуват неща от сорта „като не ти харесва, махай се“. Нашата система наистина е хаоса, но животът там изглежда като през последните няколко дни. В него прославящите чалгарски рефрени ще си останат основните колективни радости и утехи от ежедневната житейска рулетка.

„Наш’та система 4-4-2“

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top