Статии

Петров и българщина

Обажда ми се оня ден непознат мъж, намерил ми телефона във Фейсбук. „Петров, от Кърджали, патриот“ – така се представя, след което започва тирада как така съм пишела срещу блокадата на граничните пунктове с Турция, знаела ли съм аз как патриотичната общност в родния му град от години се борела с турцизацията, давала ли съм си сметка какъв безроден акт извършвам и т.н., и т.н. Изслушах го търпеливо, бих казала, че му отговарях даже учтиво, но това още повече го подразни. Следя, вика, от години как се подиграваш с българщината, пък специално на кърджалийската националистическа ядка няколко пъти съм била подлагала крак!

Честно, не помнех какви съм ги писала точно за Кърджали, та реших да проверя. И прав се оказа човекът – два пъти съм обръщала внимание на „патриотични акции“:

Юни 2007 г. Общинският съвет отхвърля предложението в новия квартал „Възрожденци“ (!) да има улици с имена на български хайдути. Новината е съобщена от Милко Багдасаров (БСП), който се оплаква: „Още преди осем месеца назначената от кмета комисия предложи списък с 10-15 имена на воеводи, хора от съпротивителното движение преди Освобождението от турско робство. Сред тях – на Делю хайдутин, на Сирма войвода, на Момчил войвода, на Матей Преображенски. Но те не бяха приети!”

Истината обаче се оказва друга. Тогава кметът на Кърджали предлага нов списък, в който, освен българските имена, има и няколко турски – на поети и хора, които са направили немалко за България (Сабахатин Али и Реджеб Кюпчю, да речем). Конфликтът започва, когато самият Багдасаров се обявява за… отпадането на турските имена. „Ще помоля всички колеги да се обединят около идеята да няма улици с турски имена с ясното съзнание да не се стига до такова дразнене сред хората!”

На този фон само ще спомена, че поетът Реджеп Кюпчю е автор на едни от най-нежните стихове за България. Като този:

„Аз не съм чужденец,

аз съм твой син…

Българийо, аз съм твой син

и мои са твоите пътища”…

Октомври 2012-та. Общинските съветници от ДПС блокират обявяването на ген. Васил Делов за почетен гражданин по случай 100-годишнината от освобождението на града по време на Балканската война. Номинацията е внесена от обществен инициативен комитет (в него вероятно е бил и Петров) и е подкрепена от съветниците от ГЕРБ и БСП, които са 16. Съветниците от ДПС са 22-ма (плюс един, който е председател на общинския съвет), което означава, че решението виси на косъм от самото начало. Обяснението на въздържалите се съветници от Движението за права и свободи впоследствие гласи, че е дошло възражение от одринската изселническа организация, която заявила, че ген. Делов и водената от него войска са прокудили и избили хиляди турци от Източните Родопи. В резултат тържеството за 100-годишния юбилей е обявено за поругано, а областният лидер на БСП – същият онзи Милко Багдасаров, определя гласуването на колегите си от ДПС като „срам и позор за Кърджали”, „предпоставка за етническо напрежение” и “директно обявяване на противопоставяне.”

На този фон още една важна подробност:

Точно сто години ген. Васил Делов не е почетен гражданин на Кърджали и никой от съветниците извън групата на ДПС не се сеща да внесе подобно предложение. Генералът обаче отдавна има паметник в Кърджали, а неговата сабя е изложена в местния музей. Чрез удостояването му с титлата „почетен гражданин на Кърджали” просто се търси повод да се разджурка обстановката, момчета с черни тужурки да запеят „Шуми Марица” пред централата на ДПС, а националистите от ВМРО и „Атака” да поискат на генерала посмъртно да се връчи и орден „Стара планина”…

Особено любопитното е, че през всичките тези години в официалния сайт на община Кърджали стои един доста неграмотно написан текст откъде идва името на града. Той и до днес е единственият в раздел „История“, като в него пише следното:

„Кърджи Али бил винаги пръв в боя. Неговият полк бил вече покрит със слава, когато настъпил в Родопите. Дивните родопски гори покорили сърцето на Али. След като походът завършил, той решил да остане там и да проповядва на заселниците, които идвали непосредствено след войската и се настанявали в най-хубавите опразнени села, чиито жители били изклани или прокудени.”
Легендата за смелия воин от армиите на султан Мурад І продължава така:

Когато войската му завладяла Източните Родопи, той „навсякъде наставлявал новодошлите колонизатори“. Много обичал да ходи на лов, а хайките му „с дни бродели из родопските гори, веселили се, яли и пили шербет, думкали зурни и тъпани до пресищане“. Турските заселници боготворели Али и „без него нищо не ставало, той бил на първо място и в цивилния живот“. Движел се на красив и буен кон и „ходел въоръжен, дори и като проповедник“. Един ден към поляната, където го намерили мъртъв, се стекли „хиляди турци от наскоро завладените родопски села“, които  решили да си построят къщи край гроба му. Постепенно се оформило голямо селище, като всички се съгласили, че то трябва да бъде наречено Кърджи Али – „за славата и подвига на смелия военачалник“…

В текста, да повторя, не са поправени дори правописните грешки – обстоятелство, което не говори никак добре за анонимния му автор, но не говори добре и за местните „патриоти“. Затова ловните дружинки на Кърджи Али продължават да думкат зурни и тъпани, а „колонизаторите” прииждат ли, прииждат към „най-хубавите опразнени села, чиито жители били изклани или прокудени.“ За ген. Васил Делов пък, както се досещате, в сайта няма и думичка, въпреки че почитателите му са можели да настояват за това, а и той действително го заслужава. По време на Балканската война Делов е командир на Хасковския отряд и със своите близо 12 хиляди бойци в битката при Кърджали изтласква османската армия на юг от Арда, като осигурява тила на Втора българска армия при Одрин. При обсадата на Кърджали Делов избира изненадващ щурм на града, който не позволява на противниковия гарнизон да реагира и да потекат реки от кръв. Българската войска настъпва, обозът й е с волска тяга и разчита на местни ресурси – на хамбари и плевни за фураж, а по онова това време турската войска прилага тактиката на опожарената земя, бягайки назад. Именно щурмът на ген. Делов предотвратява пожарите, макар и на немалко околни села да е драсната клечката.

Е, тъкмо местните патриотари преди близо 5 години поругаха паметта на този генерал, използвайки я за целите на поредната провокация. И ни най-малко не защитавам „вражеския“ им лагер, отдаден на подобни операции за дразнене и всяване на напрежение! Като ще си говорим за защита на българщината обаче, такива като Петров не само не решават проблема, а умишлено го задълбочават. Нещо повече, хранят се от него, и то не метафорично, а съвсем буквално, и както ужким гонят злото с кукерски костюми, така ще ни го и докарат…

Скоро много се смях на забележката на приятел, че и „народните носии“, с които блокираха граничните пунктове с Турция, са всъщност турски колчаклии потури, сърмалии джамадани, гайтанлии чепкени, турски силяхлъци, емении – изобщо „униформата“ на турските кабадаи от средата на XIX в. За музикалното оформление на блокадата важи същата ирония – кавалът, кеменчето (гъдулката), да(в)улът (тъпанът) са все османлийски придобивки. И хубаво на едно място в дневниците си поетът Кирил Христов пише: „Музика. Солово пение с акомпанимент на пиано. Отначало български песни, които се посрещат хладно. Обаче когато Мара Василева викна турски маанета, трапезата се оживи. Тъй много турска кръв има в жилите на този народ, че аз още през Балканската война често съм мислил дали тая не бе всъщност една братоубийствена война“…

Между другото, в статията си „Какъв е българинът” (1939 г.) пак Кирил Христов написал истинска оптимистична теория за българския народ. Там казал повече от убедено, че грубостта, животинският егоизъм, простотията, мнителността към чуждия „от само себе си ще изчезнат, защото далеко не са неизменима част от характера, а само следствие на една по-низка степен на духовно развитие”. И, да, може би най-саркастичният майстор на перото в нашата литература вярвал, че „биволските кожи ще се свлекат, ще светне нещо скъпо и у нас”, а от „туй мътно вино“ все някога може да излезе и шампанско. Дори възкликнал: „Аз никога не съм се съмнявал, че пак ще дойде епоха на възход!“

Ако „Петров, от Кърджали, патриот“ отново ми звънне, ще му го цитирам, понеже точно оттук трябва да тръгне разговорът за българщината. Онова с кърджалийските истерии и блокадите по границата няма нищо общо с нея, напротив – само й вреди. Много простичко и меко казано, та поне Петров да го чуе. А току виж някой ден и да го разбере.

Петров и българщина

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top