Студентски дебюти

Политическата сила на спорта

В епохата на глобализъм, в която живеем, ставаме свидетели на свободно движение на стоки и хора, на заличаване на граници, но и на идентичностите, получаваме много повече възможности и информация, но и губим опора в традиционните си идентификационни маркери – националните държави. В глобалната епоха нациите отстъпват на заден план, а напред излиза стремежът към всеобщо устойчиво развитие, свободна търговия и световен мир. Появява се нуждата от предотвратяване на кризата на идентичността и недопускането индивидът да се превърне в обикновен потребител. На тези нужди най-успешно отговаря спортът. Той не познава граници- практикува се по цялото земно кълбо, дори в държави, останали встрани от процеса на глобализация. Той благоприятства световния мир, пренасяйки съревнованието на държавите от бойното поле на военните действия, към големите стадиони и споделената тръпка от играта. По този начин спортът успява да съхрани и националната идентичност на държавите, която се намира под ударите на глобализацията. Формирането на национални отбори, на традиционно силни спортове за дадена държава,сплотява нацията, развива нов вид национална гордост. Спортът благоприятства и търговията – спортистите все повече се превръщат в стока в наши дни. Приемането на големи спортни събития развива положителния имидж на държавата домакин, привлича инвестиции и по този начин стимулира икономическото развитие. Мусолини брилянтно използва домакинството на световното първенство по футбол през 1934, за да демонстрира пред света силата на италианския фашизъм, а световната титла, която Италия печели е представена като триумф на фашизма като идеология.

Вдъхновена от спортните успехи на Италия, нацистка Германия приема олимпийските игри през 1936 в Мюнхен. Така пропагандата на Хитлер получава чуваемост в цял свят. Всички виждат бързия икономически подем на немците и се убеждават в непримиримостта и силния дух на една нация, съсипана от Първата световна война.

Най-яркият пример обаче е ЮАР. Разликата е там, че президентът на ЮАР Нелсън Мандела не използва домакинството на световния шампионат по американски футбол (1995) за реклама пред външния свят, а за сплотяване на разкъсвания от расова нетърпимост южноафрикански народ. Още през 1964 г. ООН, в резолюция 191, критикува ЮАР по повод държавната политика на апартейд (институционализиран расизъм; населението се разделя на етнически категории с различни права, като белите са най-облагодетелствани). Действията на ООН нямат ефект, апартейдът официално е прекратен едва през 1990 г., но дълбоките разделения в обществото остават. През 1994 г. Нелсън Мандела става първият чернокож президент на ЮАР. Той успява да се пребори за домакинството на световното първенство през 1995 г. Година по-рано тимът на ЮАР е разбит в контрола у дома от Англия. Мандела с горчивина установява, че всички тъмнокожи зрители на стадиона подкрепят гостите и освиркват собствения си състав. За тях селекцията на ЮАР по ръгби все още символизира расовата сегрегация. Мандела заявява публично подкрепата си за отбора и започва целенасочена политика по превръщането на презираните играчи в новите герои на нацията. Шампионатът се провежда под наслов “един отбор, една страна”, а резултатът на ЮАР надминава всички очаквания и южноафриканците стават шампиони. Титлата е за целият народ, за бели и черни и обединяващият  резултат е впечатляващ. Разделените общности се приемат една друга, настъпва период на консолидация на демокрацията и ускорено икономическо развитие. ЮАР се превръща в остров на стабилност на африканския континент, който е раздиран от революции, диктатури и бедност.

Положителното влияние на спорта върху интеграцията е безспорно. Той достига до места, където глобализацията и капитализмът са все още слабо познати явления. В ООН може да членуват 193 държави, но в международния олимпийски комитет (МОК) те са 205, а във ФИФА 213, което показва влиянието на спорта на глобално равнище.

Спортът е основен компонент от т.нар “мека сила” на държавите. Меката сила е термин от международните отношения, обозначаващ способността за формулиране предпочитания у другите чрез атрактивно привличане. Тя трябва да мотивира и доброволно да формира поведение на другите, насочено в желаната от въздействащия актьор посока. Търсените резултати се постигат по-бавно, но за сметка на това те са по-дълготрайни и по- устойчиви във времето.

Както миналото ни показва, спортът може да има своята сериозна политическа, мобилизираща и интегрираща роля не само в отделна държава, а и в цял свят. Изглежда силата му се подценява и не се взема винаги под внимание. Интересен въпрос е ще нараства ли тази сила и какъв е нейният предел, ще се увеличава ли влиянието на спорта като политически инструмент в бъдеще и как би могло това да се случи.

……………………………

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Политическата сила на спорта

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top