Статии

Ресоциализация на капитализма

Корона кризата ускори различни дилеми от последните десетилетия. Една от тях е свързана с отминаващата доминация на хипер-либерализма и причинената от него напредваща делегитимация на пазарните системи. Мнозина очакваха това да се случи веднага след началото на „голямата рецесия“ през 2008 година, когато най-различни леви пророци и политици възобновиха с острота критиките си и заеха нравоучителни пози, чиято цел бе електорални дивиденти. Възникна тезата за 99-те %, ощетени от системата и тя завладя съзнанието на немалко хора. Случи се обаче друго. Неочаквано за много хора, съвременните демократични и пазарни системи се посъвзеха и стабилизираха за дълги периоди след трусовете в края на първото десетилетие на новия век. В много страни избирателите повериха на десните партии стопанското възстановяване, а след имиграционните сътресения отидоха и по-далеч. Довериха им въпросите за нацията, идентичността и културата и допълнително изолираха традиционните критици вляво. Но това далеч не е цялата история. Много избиратели препотвърдиха своето доверие с изричното условие за укрепване и коригиране на пазарната система чрез нейната частична ресоциализация. Все повече бизнеси споделят това мнение, както и широки групи граждани от по-новите поколения.

През последните години това вече се случва по различни линии. Една от тях е завръщането на темата за неравенството и неговата частична корекция. В продължение на десетилетия, въпросът бе основно занимание на левицата, но все по-често чуваме притеснения и от либерали и консерватори. Първите се притесняват, защото настояват, че се преминава тънката линия, отвъд която то вече ограничава индивидуалните възможности и равния старт и делегитимира пазарната система. Вторите защото прекомерното неравенство е на път да разкъса социалната тъкан и чувството за национална солидарност. Подобни притеснения не са историческа новост и сега отново са завръщат и по тази причина и двете групи партии започнаха да предлагат различни коригиращи мерки. Разбира се, левицата също продължава да е ангажирана, макар нейната радикализация да затруднява дебата с останалите идеологии. Идеята за универсалния базов доход е може би най-съществената в това отношение. Консерваторите се опитват да ресоциализират през по-голямата активистка държава и изравняване на регионалните различия. Техните идеи за повече инвестиции в публичните услуги и инфраструктурата са все по-оформени и често срещани. Либералите донякъде подкрепят подобни намерения, но са по-фокусирани върху успешното развитие на нови и заместващи индустрии, които да омекотят „съзидателното разрушение“ и осигурят стабилна и доходна заетост и свиване на социалната дистанция между индивидите в съвременните западни общества. Някои от тях имат и отчетлив анти-тръстов уклон в резултат на засилващата се доминация на гигантските техно корпорации.

Втора и все по-разпространена и шумна линия е тази на интегрирането на „зеленото измерение“, което включва поредица от политики, обърнати към устойчивостта на околната среда и моделите ни на развитие, овладяване на кризисните тенденции в нея и намиране на нов баланс в отношенията между хората и тяхната жизнена среда. Съвсем понятно, основният фокус е насочен към социалния консенсус относно климатичните промени и свързания с него активизъм и нарастващо политическо представителство. Грета Тунберг може да е най-популярната фигура на случващото се, но неговия мащаб и значимост са много по-широки. Съгласието за наличието на проблем никога не означава съгласие относно решенията и именно на този терен сега са най-съществените спорове. „Зеленият пакт“ на ЕС прилича на бърз, радикален и цялостен отговор, но дебатите относно неговата финансова архитектура, обхват и последствия продължават. Същественото е, че тази посока на развитие на икономиките включва елемент на омекотяване на капиталистическата динамика, този път по отношение на материалната среда и ресурсите. В нея се интегрира по-дългосрочна перспектива за процесите на генериране на стойност и се включва генерационното измерение. Отделно от това, еко натискът на потребителите върху бизнеса е достатъчно осезаем и се разпространява все повече. За да стабилизира своята легитимност, капитализмът ще трябва да стане „по-зелен“.

Третата линия на ресоциализация е чрез укрепването на т.н. stakeholder capitalism, който променя базови параметри на пазарната система и корпорациите. Той набира скорост през последните години и основната му цел е да интегрира интересите на различни субекти в стратегиите и дейността на компаниите извън притежателите на акциите. Това е ресоциализация на тяхната дейност par excellence и включва самите заети, местните общности, околната среда, различни организирани интереси извън фирмите, потребителите и други. Погледнато иначе, заетите очакват не просто трудов доход, но и определена етика на функциониране на стопанските субекти, съблюдаване на известни принципи, например равнопоставеност, устойчивост и т.н. Грижата за околната среда е също съществена, правят се цялостни одити на производствените вериги за премахване на различни неприемливи практики. Фирмите се сертифицират по различни програми, развиват програми за подпомагане на местната среда и институции, установяват множество партньорство извън производствената си дейност. Максимизирането на печалбата за собствениците на акции престава да бъде единственото съображение. С други думи, работата на фирмите е все по-вкоренена в широката социална среда, към която те имат множество ангажименти. Те не са просто оптимизатори на печалба, в тяхната дейност са вече съчетани други логики и интереси и се търси нов баланс на пазарна ефективност. Тези промени обаче със сигурност преформатират пазарната система, регенерират нейната легитимност и отново илюстрират нейната гъвкавост, устойчивост и адаптивност след години на съмнения.

Съществува обаче и по-широк индикатор, че е в ход процес на омекотяване и корекция на пазарната система и нейните последствия. Овладяването на „голямата рецесия“ постави на изпитание западните държави и натрупването на дългове и скоковете на бюджетните разходи бяха основните инструменти за справяне. Пост-кризисният етап бе свързан с т.н. „политика на ограниченията“, която си постави за цел редуцирането на задълженията и свиването на разходите. Логиката на пазарно възстановяване и устойчивост на основните финансови параметри бе институционализирана в годините след 2008-а, но предизвика множество негативни социални реакции и доведе до вълната от популистко недоволство, макар далеч да не е единствената причина за него. Корона кризата е забележителна и защото на нейния изход започва да се очертава противоположен консенсус. Той е центриран около идеята за отказ от повторение на политиката на ограничения. Обратно, западните правителства се надпреварват да харчат публични средства, да поемат нов дълг и да трупат задължения. Този път, пост-кризисното възстановяване ще бъде обърнато към омекотяване и преодоляване на негативните икономически и социални последствия на срива. Подобно обръщане на парадигмата на политическа реакция е съществено и маркира нов момент. И тук възстановяването на легитимността на пазарната система се превръща в основна цел. Предстои да видим колко успешна ще бъде тази операция.

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Ресоциализация на капитализма

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top