Коментари

Срещнаха се и не се познаха

„Днес, 31.03.2020 г. Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил посети детското отделение на Многопрофилната болница за активно лечение „Професор д-р Параскев Стоянов“ АД – гр. Ловеч, където от името на БПЦ направи дарение на 2 компютъра, многофункционално устройство Ксерокс и 3 стоящи смесители с електрически водонагревател, като общо стойността на дарението възлиза на 2 000 лв.

Преди около два месеца бе попитана директорката на болницата д-р Румяна Нановска от какво се нуждае най-много детското отделение, което да е на стойност 2 хил. лв., и бe поискана именно горепосочената техника.

Медицинският персонал на болницата изрази своята голяма благодарност, като споделиха, че подарените компютри и смесители са от голяма помощ в този момент за тях.“

Да повторим: ксерокс, два компютъра и три нагревателя за вода на обща стойност 2 хиляди лева. При това шефката на болницата в Ловеч била помолена да „вмести“ нуждите на детското отделение във въпросната сума…

Доколкото в официалния сайт на Светия синод няма друга информация, свързана с дарение по време на епидемията, този жест на благотворителност от страна на Българската православна църква ще да е единственият. Отново единствена е и кампанията… да се чете всекидневна молитва за изцеление от коронавирус, като за целта в някои храмове дори били пуснати листовки с молитвени текстове.

И да е сторило нещо повече, ръководството на БПЦ не ни е известило, така че ще ме прощава, ако съм пропуснала да забележа неговата подкрепа за православния ни народ в такъв  критичен момент. А иначе много ми се щеше да го похваля, понеже разни хора пишат, че нито помогнало на лекарите и показало грижа за болните, нито раздало храна на бедните и приютило бездомните, камо ли да дари пари на крайно нуждаещите се.

Явно тези хора ще се окажат прави, рекох си с горест, та затова не се отказах да търся свидетелства за пастирска грижа и обич. И ги намерих: в края на януари Светият синод дарил консумативи на Клиниката по детска онкохематология към болница „ИСУЛ – Царица Йоанна“! За радост, стойността на консумативите възлиза на цели 4600 лв., а това е над два пъти повече в сравнение с онези 2000 лв. Само дето парите, оказва се, са събрани от две благотворителни изложби през 2019 г., в които били разпродадени най-добрите рисунки от Национален конкурс „Възкресение Христово“. И самият ловчански митрополит Гавриил, началник на Културно-просветния отдел, тогава честно отбелязал, че „основните дарители са децата, а Културнопросветният отдел е единствено преносител на техния дан“.

Сигурно ни е бедна Църквата, помислих си, но сетне си спомних, че миналата година тя получи 5 млн. лв. допълнително от държавата. През 2020 г. за нея са предвидени 26 млн. лв. от бюджета, което също не изглежда незначителна сума. Като добавим и приходите от отдаване на църковни имоти под наем, от продажбата на свещи, утвар и прочие, ще излезе дори, че БПЦ е една добре подплатена финансово институция. Не, твърде добре подплатена финансово даже, стига да забележим и високия стандарт на живот на някои митрополити, които са като извадени от рисунката на Илия Бешков „Срещнаха се, но не се познаха“, с Исус Христос на магаренцето и с доволния владика в лимузината…

И на този фон нашите синодали се хвалят с дарение от 2000 лв.? Честно казано, стана ми неудобно, докато го четох, а дваж по-неудобно се почувствах заради благотворителността с детски рисунки. Деца рисували, за да съберат пари за болни деца, и в резултат събрали 4600 лв., а БПЦ не додала, дето се вика, едни 400 лв., за да закръгли сумата!

Но не е само до парите, разбира се. До момента не сме чули една човешка дума, която да утеши обезсърчените, и едно изявление, което да даде надежда и някаква посока на отчаяните. Чухме само, че „случващото се сега е предупреждение от Господ за наши грехове и трябва да се молим за опрощение, да се покаем“ (по митрополит Гавриил). Чухме също и призива на патриарх Неофит „да не униваме и въпреки трудностите да бъдем бодри и непрестанно да се молим“, но обстоятелството, че храмовете остават отворени в дните около Христовото Възкресение, съвсем не е достатъчно да поддържа нашата бодрост. Дори и да пренебрегнем санитарния риск от това, а и няма защо да го  пренебрегваме, тъй като рискът е напълно реален, такива послания не лекуват унинието и ни най-малко не разсейват страха от неясното бъдеще.

А БПЦ, впрочем, продължава да набира средства за ремонта на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, като кампанията тече под надслова „За величието на храма!“. Това величие със сигурност трябва да се върне, но ми се струва, че преди това и Църквата е хубаво да положи усилия, за да върне доверието към себе си. И не се иска кой знае колко много – една нейна инициатива за благотворителна кампания по време на епидемията би работила не само за нуждаещите се, а и за собствената й репутация. Да не говорим пък за щедро дарение, с каквото БПЦ би показала, че наистина си е на мястото.

Така се връща величие; то не се изразява с листовки и не се измерва в златни кубета. Иначе е празна дума, чиято помпозност я прави да звучи и особено жалко.

Срещнаха се и не се познаха

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top