Статии

Тръмп или Байдън?

2016 година много приличаше на ground zero за социолозите в САЩ и Великобритания. Доминиращите прогнози в полза на оставане в ЕС и победа на Хилъри Клинтън в такава степен формираха нагласите и очакванията, че неслучването на двете буквално разтресе обществата и техните политически системи. В известен смисъл, те станаха причина за цялостно преосмисляне на методологии, презумции и отношение към самата социална и политическа среда. Послужиха за промяна на разбиранията за тяхната нова сложност и непредвидимост. Послужиха обаче и за драматично подкопаване на доверието в подобен тип изследвания и организациите, които ги правят. Едва седмици след тези трусове, те колективно се впуснаха да правят корекции на своите подходи и инструменти за изследване. През последните месеци, немалко от тях детайлно обясняват научените уроци и адаптираните извадки, които този път би трябвало да предотвратят изненади. Малцина са обаче убедените и това е видимо в очевидната предпазливост на повечето анализатори и коментатори да дават еднозначни прогнози за наближаващите избори в САЩ. Много медии продължават да популяризират националните данни за вота за президент, които не гарантират победа на Джо Байдън и потенциално могат да поведат много хора.

Все пак, предимствата за Джо Байдън са значителни. Натрупването на здравна и икономическа кризи промени изцяло атмосферата и динамиката на предизборната кампания, независимо от степента на политическа поляризация в страната. Има няколко очевидни аргументи на страна на претендента. Доналд Тръмп вече не е радикалния аутсайдер, който атакува статуквото и акумулира подкрепа на анти-системно недоволство от различни посоки. Самият кандидат на демократите е много по-популярен и харесван от американците в сравнение с  Клинтън, което е важен политически параметър. Той има по-високи нива на подкрепа в ключови електорални групи като хората с по-ниско образование и доходи, жените и чернокожите избиратели. Като цяло, различните крила на партията са обединени зад неговата кандидатура, макар по-крайната левица да продължава да е доста пасивна в публичната подкрепа за него. Неговото общо излъчване на спокойствие и предвидимост сякаш повече пасва на сегашния политически момент в страната. На практика, Тръмп в нито един момент не успя да доближи националната подкрепа за Байдън, а това не беше така при състезанието с Клинтън. Кампанията на демократа също така успява да избегне някои стратегически грешки, отпреди четири години. Например, той не просто не игнорира основни ключови щати, а инвестира мащабно в политическо и медийно присъствие там и прави чести посещения. Хилари Клинтън дори не счете за необходимо да посети Уисконсин по време на предходната кампания и загуби щата. Нещо повече, претендентът намери добър баланс между политиката на идентичността и обединителните послания към нацията, което импонира на цялостната умора от непрестанната политическа истерия и все по-остра поляризация. Демократите имат и малко неочаквано финансово предимство, което някои оценяват като 3 към 1 в тяхна полза, най-вече благодарение на огромното число малки дарения и значителна подкрепа от някои големи корпорации, които не желаят да видят втори мандат на сегашният обитател на Белия дом. Управлението на тези средства изглежда е по-добро от това на републиканците, които изхарчиха прекалено много средства прекалено рано в кампанията.

Доналд Тръмп също има немалко аргументи на своя страна. Макар да не успя да го инструментализира добре в своята кампания, той продължава да има предимство по един от основните въпроси, от които зависи изхода на президентските избори – икономиката. На практика, преди Ковид кризата той изглеждаше трудно достижим именно по тази причина. Мобилизацията на неговото електорално ядро изглежда все така висока, макар периферията й да се свива. То не е достатъчно за победа, но при частично разколебаване и въздържание от страна на потенциалните гласоподаватели на демократите ще има сериозни последствия за тях. Фокусът на кампанията на Тръмп продължава да бъде върху новите медии и това прави оценката за нейната ефективност несигурна. Но през 2016 година тя се справи доста по-добре от тази на Клинтън. Сегашният президент може да е печеливш от малко наблюдаван елемент в сегашната кампания. Много коментатори настояват на малкия процент избиратели, които не са решили как да гласуват идната седмица като доминиращата оценка е, че те варират между 5 и 8%. Това обаче са данни за национално ниво. В ключови щати картината е доста по-пъстра. Например, във Флорида, техният процент е поне 11, а вероятното им разпределение е 50% за Тръмп и 45% за Байдън, което му осигурява обща преднина от 4%. Мнозина забравят, че именно с групата на късно решилите Тръмп спечели през 2016 години в ключови swing states. Техният брой сега може да е по-малък, но това не означава, че те няма да имат значение. Някои данни от различни щати дават допълнителни аргументи за кампанията на Тръмп. Например, в щати като Северна Каролина, Охайо или Флорида преднината на Клинтън през 2016-та бе всъщност по-голяма от тази на Байдън в момента. Остава да разберем дали това се дължи на по-добра методология на агенциите или на още по-сближени електорални позиции. Нивата на подкрепа за Тръмп сред чернокожите и испаноговорящите също остават по-високи от очакваното. Има и някои индиректни индикатори, които също носят нелоши новини за неговата кандидатура. Един от тях е състоянието на финансовите пазари, които продължават да растат и обикновено са знак за победа на актуалния президент. Друг е непрестанното нарастване на броя на хората в основни щати, които намират въпросите на реда и законността за по-важни от тези на икономиката. Трети е предимството на поддръжниците на Тръмп в социалните медии.

Независимо от този общ баланс на аргументите в полза на едната или другата страна, остават и немалко неизвестни. Продължават да съществуват съмнения относно стабилността на подкрепата за демократа. Всъщност, Байдън почти загуби номинацията преди първичните избори в Южна Каролина да го върнат в играта. На практика, той дължи номинацията си на рационалния аргумент, че в негово лице демократите имат електорално най-добрия кандидат измежду алтернативите. Неговата платформа е микс от компромисни позиции между центристкото и лявото крило на партията и проучване след проучване сочи, че той просто е най-перспективния анти-Тръмп кандидат. Напълно възможно е това да е достатъчно, за да спечели, но остава известна несигурност. Ако младите и чернокожите не гласуват в осезаемо по-голяма степен отпреди четири години, Байдън ще има проблеми. Тогава кампанията на сегашния президент се оказа в пъти по-добра по отношение на микро-таргетирането на избиратели от тази на Клинтън. До момента, нямаме еднозначни индикации какво точно се случва и тук може да се крие потенциална изненада. Важна неизвестна остава нивото на избирателна активност. Засега е ясно, че броят на ранно гласувалите ще е безпрецедентно висок и че Байдън има предимство. Но това не означава автоматично, че то ще е достатъчно, защото немалко стратези на демократите се притесняват от по-ниска активност на самия 3-и ноември. Не може окончателно да се изключи и известна пасивност на избиратели на Тръмп при провеждането на различните изследвания. От една страна, този вот вече не е „непрестижен“, както през 2016-та и това не би трябвало да е причина за неговото недеклариране. От друга, много от поддръжниците на Тръмп остават все така подозрителни към този инструмент и нямат достатъчно доверие на агенциите. Нещо повече, мнозина наблюдатели вече обърнаха внимание на нарастващия брой американци, които просто не желаят да обявяват своите политически предпочитания в най-различни социални контексти, което може да се окаже немалък проблем при този вот.

В крайна сметка обаче, по-вероятният изход е победа на Джо Байдън, макар условностите да не са малко. Сегашният президент също има пътека към преизбиране, но тя изглежда препречена от доста усложнения за него. Нека все пак да припомним, че преди четири години малко над 77 000 гласа му позволиха  да вземе три ключови щата и да стигне до победата. С подобни разлики всяка една прогноза си остава рисково начинание. Нещо повече, поради спецификите на американската избирателна система, разликата между „синя вълна“ и победа на Тръмп всъщност не е толкова голяма, едва в рамките на няколко процента. Остават броени дни преди да разберем кое от двете ще се случи.

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Тръмп или Байдън?

Новата държава

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top