Статии

Употреба на невежеството

Как можеш да направиш един народ луд? Или озверял? Или умиращ от страх? Първа стъпка: правиш народа прост. Втора стъпка: правиш го какъвто си поискаш.

Опитайте се да си представите какъв изглежда животът на българин в България, който не знае английски. Враждебен изглежда. Пускаш радиото: някакви екзалтирани водещи на музикални предавания с къдрави гласове съобщават заглавия на песни на английски, които и те самите не могат да преведат. Колкото повече не могат да ги разберат, толкова повече усукват интонациите си. Пускаш телевизора: някакви учили-недоучили български министри си отмъщават за собственото неудобство в Брюксел от това, че не знаят английски, като обясняват какво ще се случва с живота ни с някакви брюкселски термини, които не значат нищо и дрънчат на кухо в зрителските глави. Влизаш в интернет, където от две думи поне три са на английски, френски или немски, но това не те улеснява, защото не знаеш и френски, и немски. Подписваш договор: нещо си разбрал, друго не си разбрал. Избираш си лак или червило в каталог, но не можеш да се досетиш какъв цвят купуваш, защото цветът е обявен на поетичен английски. Купуваш си тениска от магазина за втора употреба заради тъмния цвят, тъй като си възрастна жена, а на тениската пише на английски „секс инструктор, първият урок е безплатен“ и децата от махалата се кискат. Надписи на английски, реклами на английски, междуметията на децата на английски – това е един загадъчен, неясен, потаен свят и от всеки ъгъл може да изскочи нещо, което те застрашава.

Тук правя уговорката, че не обвинявам тези, които не знаят английски. Никак даже. Никой не е длъжен да знае чужд език, човек си избира какво да учи и знае. И онова „прост“ в първите две изречения не означава, да не се знае английски. Но обвинявам всеки, който по най-лесния и донякъде високомерен начин не превежда на български заглавията на песни, текстовете на реклами, надписи на магазини и стоки, термини в документи и т.н. Живеем в България и трябва да сме обградени от ясни за всички българи думи.

И ето какво изскача иззад ъгъла на тази неразбираема действителност, изскача някаква дума джендър. Който е учил английски е наясно още от втория срок на подготвителен клас, че думичката е граматическо понятие, означава „род“. Училите френски пък са наясно, че оттам идва безобидната дума жанр. Джендър равенство означава равни права за мъжете и жените. Джендър проблем е когато жените

получават по-малки заплати за еднакъв труд с мъжете. Джендър роля означава социална роля на пола – мъжете обикновено са с брада, милосърдните сестри са обикновено жени, мъжете са силни, жените готвят и т.н. Някой обаче превежда вместо „социална роля на пола“ „социален пол“ и ето ти чудовище иззад ъгъла. Изскача Корнелия Нинова и ти казва: джендър е името на чудовището, в което искат да превърнат детето ти, то е името на третия пол, да спасим децата на България от джендъра…

Какво се случи оттам нататък, знаем. За мен лично най-ужасяващата проява на истерията беше обаждане по телефона, в което възрастна жена ми каза: „Аз гледам внучето, майка му и баща му са в Испания, на вас ви вярвам, моля ви, кажете ми безопасно ли е да пускам детето на детска градина, има ли вероятност там да го превърнат в джендър?“ Представям си страховете на тази баба. За 5 000 деца в София няма места в детските ясли. Тя е била щастливка, намерила място за внучето, но сега пък става още по-страшно – там може да го превърнат в джендър, което не сме наясно какво точно значи, но със сигурност е нещо ужасно.

И докато се твърдеше, че нищо по-страшно от джендъра не може да ни се случи, ето го и по-голямото, по-страшното чудовище – ювенилна юстиция. Това страшилище живее в Стратегията за детето. Ако една дума, която е трудно да запомниш, звучи страшно, то две думи, които е почти изключено да запомниш, звучат поне двойно по-страшно. Копираш неясните думи и ги слагаш във всичко знаещия гугъл, за да разбереш що е то ювенилна юстиция. Първият възможен отговор е в сайт с трибуквено наименование и той гласи: „Свързано с отнемането на деца от родителите им в Норвегия.“ Ужас! Значи имало нещо още по-страшно и от джендъра. Ако джендърът само превръща детето ти в чудовище, то ювенилната юстиция ти отнема детето и оттам нататък може да го превръща в каквото си иска, включително и в доставчик на органи.

Хайде сега да разшифроваме какво наистина означава ювенилна юстиция. Ювенилен означава младежки, юстиция е правосъдие. Младежко правосъдие е точно, но неясно. Ако кажем Съд за малолетни и непълнолетни е съвсем точно и малко по-ясно. За институция става дума, доста близка по смисъл и значение със сега съществуващата институция Детска педагогическа стая. Ако сте се сетили за прекрасния телевизионен сериал „Съдия Ейми“, сте съвсем прави. Там главната героиня беше съдия на малолетни и непълнолетни, а майка й беше социален работник, така че им се налагаше съвместно да разрешават заплетени случаи с деца, попаднали в опасни ситуации. Когато са сгрешили спрямо закона децата не могат да бъдат съдени  като възрастните – обясняваше непрекъснато съдия Ейми. – И не бива да получават присъди като на възрастни, в тяхното осъждане трябва да натежава възпитателния елемент, възможността на се поправят, те са деца. Съдия в съд за малолетни и непълнолетни трябва да е по-наясно с детската психика, отколкото обикновен съдия за възрастни, той трябва да е в крак с всичко, което засяга децата, да има усет освен всичко. Децата са деликатна материя, към тях трябва да се подхожда със специално внимание – това е смисълът на съдилищата за малолетни и непълнолетни, казано иначе на младежкото правосъдие, казано още по иначе на ювенилната юстиция. Сравнете го сега с общодостъпното и излизащо на първо място обяснение, че това е термин, означаващ отнемане на деца в Норвегия. Още по-страховити неща ще прочетете, ако решите да се образовате за понятието от руски сайтове. В хибридната война ювенилната юстиция е със силата на ядрена бомба.

Хайде още малко истинска информация: съдилища за малолетни и непълнолетни, т.е. ювенилна юстиция има в следните държави: Австрия, Австралия, Аржентина, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Канада, Люксембург, Мексико, Съединените щати, Франция, Швейцария. В други страни делата срещу малолетни и непълнолетни се гледат в общите съдилища, такива са Естония, Исландия, Норвегия (!!!), Русия, Финландия, Швеция, България.

Изненада, изненада! в Норвегия няма ювенилна юстиция. С проблемите на децата там се занимава една друга институция, която си е тяхна норвежка работа. Не сме длъжни да знаем всичко по всички теми. Но сме длъжни да се информираме, да разпознаваме достоверните източници и да сме наясно кои обществени фигури и журналисти (за съжаление, да, и журналисти) знаят истината, но работят в полза на лъжата. За тези хора не намирам оправдание, никакво.

Употреба на невежеството

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top