Коментари

Френската подигравка с Югоизточна Европа

Едни от най-ентусиазираните и многобройни туристи в Япония и Виетнам са французите. Те имат особен афинитет към бившите си колонии и повечето от тях очаквано са популярни дестинации. Любопитството към Япония обаче е по-интересно, защото отговаря на особено усещане за екзотика, за културна специфика и дори мистика. Отсъствието на подобна мистика сякаш предизвиква силна досада сред французите, културите, които не я притежават просто остават безинтересни и периферни. Югоизточна Европа е подобно цивилизационно пространство за тях. Регионът просто не е културно интересен, напротив, той е най-близкия контрапункт на тяхното високо самомнение. Очаквано, това може да бъде видяно и политически през последните десетилетия. Преходът никога не се превърна в особено любопитна тема за френските политолози и политици. Като революция, тя бе прекалено безлична за техния вкус. Влиянието на страната отвъд централна Европа никога не бе съществено, а доминиращият интерес на САЩ и Германия допълнително отказа французите. Франкофонията бе прекалено видимо, и обидно за тях, тактически използвана през първите години след 1989-та.

В този по-дългосрочен контекст, пренебрежителното отношение на сегашния президент към ЮИЕ би трябвало да не е особена изненада. Блокирането на старта на преговорите с ЕС на северна Македония и Албания е толкова недалновидно, че вече почти не остана сериозен коментатор и европейски политик, който да не го критикува. Публикуваният документ за промяна в начина на водене на преговорите обаче е директна подигравка с целия регион. По няколко причини. Очевидно е, че документът се появява пост-фактум след вече заявената позиция, основно като отговор на отправените критики. Самият текст е буквално нахвърлян „на коляно“ и просто не подхожда на сериозна администрация като френската. Той дори издава непознаване и на сегашния процес, например по отношение на достъпа до програми, финанси или възможностите за включване в европейски политики от страна на преговарящата страна. Няма как да бъде направена реална промяна в самия характер на преговорния процес, поне по отношение на правната му основа. Независимо как се пренареждат преговорните глави. За съжаление, политическата му цел е напълно очевидна – де факто блокиране на процеса на присъединяване.

Променят се обаче не просто процедури, но и базови презумции на процеса на присъединяване. Франция говори за „икономическа и социална конвергенция“. Подобна концепция е силно проблематична, поне като предусловие. Икономистите могат да спорят дълго относно подходящата методология, но е очевидно, че именно приближаването към ЕС е ключов фактор за развитие, при това в обозримо бъдеще, а не като политически мираж. Пълният достъп до единния пазар е друг основен икономически двигател. Французите обаче го оставят едва за края на преговорите, точно обратното би било смислено, ако наистина конвергенцията е обща цел. Още по-фрапантна е идеята за социална конвергенция, която отива отвъд политическите критерии, които са вече достатъчно ясно разписани. В този документ няма никакви конкретни предложения и не става ясно какво точно е в главите на бюрократите в Париж. Как обаче се измерва социална конвергенция? Кой дефинира състоянието и точните социални отношения и нагласи, спрямо които се оценяват страните-кандидати? И по какви параметри – религиозност, отношение към семейство, към нация, нива на приемане на различните малцинства? Подобна идея е политически абсурд и дори не заслужава да бъде сериозно коментирана в предстоящите дискусии в съюза.

Подигравката с разширяването обаче е удар и по сегашните държави-членки в ЕС от региона, България и Румъния. Поне в две посоки. Едната е пълното игнориране на регионалните ползи от работещо присъединяване към ЕС, което е особено ценно за двете страни. Има множество политики и проекти, при които членството на съседите е важно условие за успех. Изминаха и вече три десетилетия от падането на Берлинската стена и логиката на постепенно интегриране и умиротворяване на обществата е достатъчно очевиден исторически факт. Нещо повече, с блокирането на разширяването, Франция на практика просто избута настрана нарастващите притеснения за геополитическите последствия от продължаващата безтегловност на западните Балкани. Да, ЕС е хубаво да е „все по-стратегически“, както настоява Макрон, но очевидно не и когато става въпрос за част от самия европейски континент. Другата посока е по-малко очевидна. Франция видимо желае да намира множество инструменти за затвърждаване на непълната интеграция на София и Букурещ. По друг повод си измисли „социална конвергенция“, ако се напъне, със сигурност ще е в състояние за измисли нови, други конвергенции и методологии, с които да блокира пълната ни интеграция, например, за банковия съюз и еврозоната, за Шенген. Макрон ясно обръща гръб на Балканите. Остава да видим кой ще го последва.

Френската подигравка с Югоизточна Европа

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top