Статии

Шарлатанията в двора на ГЕРБ

„С всяко посещение при Распутин все повече се убеждавах, че той е причината за всички нещастия на отечеството и че ако изчезне, ще изчезне и магическата му власт над царското семейство. Самата съдба сякаш ме беше отвела при него, за да ми покаже пагубната му роля. Какво повече ми трябваше? Да пощадя него, означаваше да не пощадя Русия. Щеше ли да се намери поне един руснак, който в душата си да не желае смъртта му?“

На 16 (по стар стил) декември 1916 г. княз Феликс Юсупов най-сетне решава да действа: той кани в дома си в Санкт Петербург загадъчния монах, който оказва огромно влияние върху царското семейство и особено върху царица Александра Фьодоровна. „Извадих кутийката с цианкалий и я поставих на масата до сладкишите. Лазоверт сложи гумени ръкавици, взе от нея няколко кристалчета отрова и ги стри на прах. След това разтвори пастите и посипа плънката с праха в количество, което според него можело да убие и слон… Оставаше да сипем отрова и в чашите.“

И така, Распутин пристига, пие вино и яде сладкиши, натъпкани с цианкалий, но… нищо. „Отровата не действаше. „Старецът“ спокойно се движеше из стаята. Взех друга чаша с отрова, напълних я и му я подадох. Изпи и нея. Без никакъв ефект… Посъветвахме се набързо (с останалите заговорници – б.м.) и решихме заедно да слезем в сутерена, за да се нахвърлим върху Распутин и да го удушим.“

В крайна сметка Юсупов предпочита да стреля с револвера си, прицелвайки се в сърцето му. О, Боже, монахът е „мъртъв, по-мъртъв не може да бъде“! Само след десетина минути обаче Распутин отваря лявото си око, сетне се повдига и десният му клепач. Рязко скача на крака, „сякаш сатанинските сили го бяха съживили за отмъщение“, и хуква да бяга. Приятелят Пуришкевич грабва револвера и стреля още три пъти, докато Распутин не се превръща в „кървава каша“. Край, слава Богу, наистина край! Юсупов и приятелите му хвърлят мъртвото тяло от Петровския мост в ледените води на река Нева. И когато вкочаненият труп на монаха е изваден, последвалата експертиза установява, че той не е умрял от огнестрелните рани, а от вода, навлязла в белите му дробове…

Докато се носеше по течението на Нева, или по-точно там се носеше тялото му, Распутин прихна да се смее. Или по-точно прихна да се смее духът му, който се рееше над зимния Санкт Петербург. Той добре знаеше, че след Февруарската революция премиерът Александър Керенски ще нареди трупът му да бъде изровен и изгорен в пещите на Политехническия институт, но този факт само още повече го развеселяваше. „Да изравят, да изгарят“, рече си духът и радостно се превъртя три пъти във въздуха, давайки си сметка, че съвсем скоро ще се прероди. Беше го видял в бъдещето също толкова ясно, както когато седна да напише онова писмо до Николай II, в което му предрече: „Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола“.

Но това, което Григорий Ефимич не успя да предвиди, беше собствената му участ. На първо място – че до прераждането му ще минат доста години, и на второ – че в следващия си живот той ще бъде… тя. В което едва ли щеше да има кой знае каква беда, ако междувременно от толкова реене на височина над 2400 метра, където въздухът е значително разреден, нямаше да загуби ясновидската си дарба. Напълно и, най-лошото – безвъзвратно, за вечни времена осъден да се превърне в обикновен шарлатанин, за какъвто винаги го бяха смятали.

Както неведнъж сме се уверявали обаче, Съдбата често е благосклонна тъкмо към шарлатаните. По тази именно причина, предвид масовото оглупяване на човечеството, Распутин можеше да се прероди като съветник и духовен гуру на управляващите в не една страна. Но той/бъдещата тя, разбира се, цъфна в най-подходящата за целта – такава, в която нищо не е това, за което се представя, или по-точно: всяко нищо е станало нещо, за да докара нещата до нищо. Нейният министър-председател, например, представляваше най-красноречивият случай в гореописаното отношение – мястото на премиер беше възможно най-неподходящото за него, но ето на, той не само го заемаше, а вече караше трети мандат. В същото време опозицията не просто се преструваше на опозиция, ами даваше всичко от себе си, за да си остане той на власт, та откъдето и да го погледнем, шарлатанството в тази страна процъфтяваше, за разлика от нея самата…

Усетил с шестото си чувство и с четвъртата си чакра, че Съдбата всъщност му поднася безценен подарък, направо златна мина, от която ще гребе и граби с пълни шепи, Распутин се развихри, както само той си знаеше. Да, имаше огромна конкуренция от магове, гадателки, ясновидки и нумеролози, но богатият му опит от контактите с Александра Фьодоровна, под чиято кожа ловко бе съумял да влезе, щяха да му дойдат на помощ. След като по същия начин се напъха и в плаща на рицар тамплиер, един ден той се яви пред онзи министър-председател, който въобще не ставаше за министър-председател, и му заяви: „Готов съм да Ви служа със сърце и душа! Виж, с мозък ще ми е малко по-трудно, но като гледам какво лековерие се шири тук…“.

Разбира се, премиерът веднага прегърна идеята, защото и той, като печалната руска царица, беше ужасно суеверен. Но и едновременно с това дълбоко набожен, понеже, освен че не сваляше червения конец от дясната си китка, а понякога караше кортежа си да мине по друга улица, ако пред автомобила му току-що е пробягала черна котка, той час по час се кръстеше и се кълнеше в Бога. Правеше го и когато лъже, даже най-често тогава, но какво пък – обстоятелството, че в понеделник не се бръснеше и не си режеше ноктите, със сигурност щеше да се хареса на Началника.

Мигновено подушили, че са от една порода, пред кариерата на някогашния монах и мистик, сега изрусен, доста понапълнял и, както споменахме вече, в тялото на жена тамплиер, беше дадена зелена светлина. Оттам нататък при всеки възникнал проблем в управлението на държавата той бе готов с надлежно обяснение и смела прогноза, а вестниците, сайтовете и телевизиите отразяваха всяка негова дума…

И се започна:

2 август 2019 г. „Рeтрoгрaдният Мeркурий щe oтмъcти жecтoкo нa cтoпaнитe, кoитo в мoмeнтa крият зaрaзeнитe cи прaceтa oт eвтaнaзия!“ Твърдeниeтo идвa пo пoвoд cлухoвe, чe Гoдинaтa нa Зeмния Глигaн е свързана c бумa нa aфрикaнcкaтa чумa пo cвинeтe, пишe в. „Бългaрия днec“. „Вмecтo дa cи cпoмним пoвeлятa нa Глигaнa, изиcквaщ oт вceки oт нac, нo и зaдължaвaщ ни дa живeeм бeз притвoрcтвo, лицeмeриe, злocт, дa бъдeм пoчтeни в миcлитe и дeлaтa cи, зa дa нe търпим cъдбoвни нaкaзaния, ниe cтoрихмe oбрaтнoтo“.

4 октомври 2019 г. „Германия и по точно Фолксваген все още мислят дали да са в България или Турция, това че са регистрирали фирма все още нищо не означава, защото Германия ще размисли след разговор с премиера и ще дойде в България, това посочват числата и те никога не лъжат.“

10 януари 2020 г. „До месец водната криза в цяла България ще приключи и това ще е благодарение на харизмата на премиера който ще влезе в силният си Уран. Така ще се повлияе на климата и ще има и дъжд и сняг, после бързо снеготопене и така ще се напълнят язовирите. Но има един кръг от хора в България постоянно подвласттни на ретроградният Меркурий, които предпочитат да рушат както имиджа на страната, така и нейната инфраструктура.“

4 март 2020 г. „Само аурата и излъчването на премиера не допускат при нас коронавируса и затова всички трябва да му бъдат благодарни! Той не само, че пази България, той в момента е предпазил и още няколко страни с аурата си и трябва да му се отдаде заслуженото. Въпреки, че е скромен човек и няма да поиска от никой да му го признае този факт, то ние като негови сънародници трябва да кажем на всички, какъв лидер имаме и как ни пази от тази болест!“

Щом преброи правописните грешки в статусите си, публикувани във Фейсбук, от гърдите на Распутин се изтръгна зловещ кикот, заради който се разхълца и целият почервеня. Но дали все пак не беше по-добре да напише „аора“ и „хъризма“, за да могат още повече гласоподаватели на управляващата партия да повярват в предсказанията му?

Не, щеше да е прекалено, понеже дори тук бяха останали неколцина души, които взимаха тия работи на подбив, а колкото и да разчиташе на безсмъртния си дух, на Григорий Ефимич хич не му се искаше някой пак да го трови с цианкалий, да опира в слепоочието му револвер, да го хвърля в ледена река и после да го изгаря в пещите. При тази мисъл първо му прилоша, сетне изтръпна от ужас, а след две секунди го обля студена пот, от която накрая, колко учудващо!, се препоти. И тъкмо да се успокои, повтаряйки си, че преживеният на 16 декември (по стар стил) кошмар никога няма да се повтори, усети как депресията стяга своята примка около шията му и прониква и в последната клетка на едрото му тяло с изрусени коси…

„Господи, докъде се докарах? Аз, великият Распутин, излекувал от хемофилия престолонаследника Алексей Николаевич! Аз, за когото всички говореха, че съм кукловодът на руското царско семейство и даже любовник на самата Александра Фьодоровна! Аз, пророкувал Първата и Втората световни войни, както и Апокалипсис (без да посочвам дата, в интерес на истината), „когато Слънцето ще изпепели земята и ще превърне плодородните полета в пустиня, а реките ще бъдат пресушени“! Та Аз и отново Аз сега съм безподобен шарлатанин, умилкващ се около друг такъв, вместо най-сетне да склопя очи и да предам духа си Богу, като със смирение и пламенни молитви получа възжелания покой?“

Така сам си говореше Распутин, а да си говори сам, той все пак беше свикнал – затова навремето му викаха „Лудия монах“. Осъзнал, че е стигнал дъното, той реши да сложи точката веднъж завинаги. Пое огромна доза отрова за мишки, погълна я на малки глътки и легна (както си беше загърнат в тамлиерския плащ), за да посрещне смъртта. Минутите минаваха, часовете се точеха, но… нищо. Абсолютно нищичко…

Е, той нямаше как знае, че отровата за мишки е произведена в цех на фирма, спечелила фиктивна обществена поръчка за производство на отрова за мишки, а иначе развиваща търговия с внос на сода бикарбонат. Но точно когато Распутин посегна към пистолета, с който се снабди на черния пазар от действащ полицай, след което да се хвърли в Перловската река и да поеме в белите си дробове колкото се може повече вода, по новините чу:

„Първата ревизия на експресните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на България през четвъртото тримесечие на 2019 г. показва значителна ревизия надолу. Вместо 3.5% растеж, както беше обявен от Националния статистически институт (НСИ), той вече е едва 3.1%. Подобна корекция не се е случвала и вероятно е свързана със скандала около данните. Сега се вижда, че растежът е доста под очакваните 3.7% от Европейската комисия.“

Изведнъж волята му за живот се възвърна и тогава той най-сетне проумя: действително беше безсмъртен, а отгоре на всичко тук и сега си живееше повече от чудесно. Дори единственото, което го смущаваше – че обитаваше женско тяло, – не успя да му развали настроението. Распутин имаше само една молба към Небето: в следващото си прераждане да бъде премиер, в краен случай – шеф на Националния статистически институт. И ако Меркурий тогава не бъде ретрограден, а Венера не се намира в секстил с Уран, не виждаше никакви пречки пред своята възходяща кариера, стига и народът в малката страна междувременно да си остане същият.

„Шарлатанията е вечна“, повтаряше си със задоволство Лудия монах, докато крачеше по улиците. Той дори се плезеше на минувачите, докарвайки до съвършенство разни маймунски физиономии, но налудното му поведение не правеше впечатление на никого. Засега народът в малката страна си оставаше същият, което беше утешително за упражняващите професията. Поне засега…

Шарлатанията в двора на ГЕРБ

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top