Ако Бог трябва да се яви на гладните, не би имал смелостта да приеме друга форма, освен на хляба. Махатма Ганди го е казал, а той както знаем, бил кротък човек и вярвал, че човек побеждава, като не се бори. На нас , които не вярваме в кротостта, Бог ни се явява под други форми. Например под формата на Началник на премиера. Или под формата на раздавач на справедливостта, който си е избрал за инструмент (разбирай наместник на грешната земя) главния прокурор. И под формата на митрополит Гавриил като говорител. А също и под формата на Волен Сидеров като оспорващ божествеността на генерал Мутафчийски.
Няма да ви кажа нищо ново, като припомня, че ако говориш на Бога, значи се молиш, а ако Бог ти говори, значи трябва да посетиш лекаря. Бог става разговорлив в навечерието на големите събития от своя живот, в случая Великден. И почва да нашепва в нечии уши: само аз съм ти Началник, ти си моят инструмент, помогни им да разберат, че седя по-високо от генерал Мутафчийски, Мутафчийски, ти пък кажи, че не си чувал такова изявление и не можеш да го коментираш, отче Гаврииле, дай им гаранции, че под покрива на храма не важат природните закони…
Има си такова медицинско състояние, при което човеци се изживяват като герои от Библията или вярват в сюжети, в които имат взаимоотношения с Бога. Нарича се „Йерусалимски синдром“. Невинен общо взето, когато става дума за обикновени хорица. Но много опасен, ако е при хора, които имат власт. Тогава те решават, че Бог им е дал лиценз на пряко подчинен или инструмент и затова могат да правят каквото си поискат, тъй като то автоматично означава, че е Божия воля.
Всичко това няма много общо с християнството и изобщо с вярата. Има общо със суеверието, с комплекса за пълноценност, с нарцисизъм, с гранично състояние на личността и с други психиатрични диагнози. Защото знаете ли каква е най-голямата проява на вярата в Бога? Човек да реши, че не е Бог. Оттук нататък тръгва пътят към храма. И като казвам храм, нямам непременно предвид нито черквата, нито църквата.
