Въпреки изписаните жизнеописания и научни трудове все още ни е трудно да разберем кой всъщност е бил Зигмунд Фройд. До такава степен изобилието от коментари, легенди и слухове е припокрило парадоксалната съдба на този забележителен мислител. Всяка школа по психоанализа има свой образ на Фройд. Всеки момент от живота му е бил коментиран десетки пъти и всеки ред от неговото творчество е бил тълкуван по множество начини. Но ето го най-сетне бащата на психоанализата заедно с оставеното от него наследство, потопени в историческото време – в един дълъг разказ, в който се смесват дребни и значителни събития, личен и обществен живот, лудост, любов и приятелства, умора и меланхолия.
Елизабет Рудинеско (1944 г.) е психоаналитик, историк и доктор по литература, професор в Университет Париж-VII. Нейните трудове са преведени на повече от 30 езика. В монументалното си биографично изследване Рудинеско представя Фройд като наследник на епохата на Просвещението и в същото време като революционер, успял да проникне в най-дълбоките бездни на човешката психика чрез страстта си към литературата и митологията.
