Заплеснати в усилието да не пропуснат и най-дребното сюжетно разклонение в монументалното разгръщане на Ковид темата – нов сезон, големите телевизии проспаха страхотна новина. В България имало синдикати! Да, до 4-ти април можеше да се закълнем, че тези знаменити организации щастливо са се споминали по времето на ГЕРБ, тъй като години наред не излъчваха никакви сигнали, че са живи. Когато миналата есен стана хит прословутият план за възстановяване и устойчивост, само някои независими икономисти и коментатори си позволиха да отбележат, че бившите управляващи изобщо не са си направили труда да преговарят за съдбата на въглищните централи и това до няколко години ще изхвърли близо 100 хиляди души зад борда. Тогава откъм синдикалните централи не се чу ни вопъл, ни стон. Когато миналото лято недоволното гражданство се изсипа на площада и се заговори за национална стачка като най-ефективното средство за сваляне на проваленото правителство, под дърво и под камък се търсеха синдикати да я обявят, но не – не бяха открити! Когато минали години в медиите се промъкваха примери за тежка експлоатация на притиснати от живота хора и за брутални нарушения на трудовото законодателство, които и в момента знаем, че са повсеместни, отнийде не се надигна синдикален глас да защити онеправданите, и ако не друго, поне да нахока безсъвестните им работодатели. Е, как да не мислим тогава, че синдикатите са издъхнали като отживелица на прехода!

И само малцина бяха посветени в загадъчното им преобразяване и новото им кротко бизнес-битие – да стоят на входа и на изхода на предприятията, за да участват в подялбата на печалбата; да се настанят в управлението на разни държавни структури, предимно за лични облаги; да си купуват привилегии чрез колективните трудови договори и най-вече да дават под наем имоти, наследени от старите профсъюзи или щедро предоставени им от новите фирмени босове. Както и да го погледнеш, това си е долче вита и можем само да гадаем каква тайнствена сила извади синдикатите от тази сладка нелегалност и ги изкара отново на жълтите павета за протест – ту, както днес, редом с работодателите, ту, както преди две седмици, повели енергетици и миньори, справедливо гневни заради застрашеното си бъдеще. Макар и неясно защо чак сега и защо тъкмо на служебния кабинет, който видимо се старае – колко ще успее е отделен въпрос! – да подобри перспективата им поне с десетилетие и половина напред. Но това, както се казва, е дреболия. Важна е голямата новина – имаме синдикати в България!