Белите обсаждат червените в покрайнините на схлупено селце. По едно време от селото излиза каручка, управлявана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат – бабата е безобидна, и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива в съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата:
– Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само!
– Е, нищо особено. Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че съвсем каталяса…
Неволите на Чапаев са нищо в сравнение с тези на данъчните, принудени да играят хоро, за да гепят организаторите, че не издават касови бонове. А на тези инспектори със сигурност им е било по-тежко, отколкото на колегите от нудисткия круиз, поставени единствено пред дилемата къде точно да заврат служебните си карти (по приятел от Фейсбук). За да напълнят хазната, матросовците от НАП един ден ще се хвърлят и на амбразурата, стига тя, разбира се, да не е ТЕЦ „Варна“ или пък т.нар. сараи в „Бояна“. Но иначе са готови на всичко, както развеселено ни информира финансовият министър, току-що оневинен от КПКОНПИ за обитаването на луксозен апартамент, предоставен му любезно от грижовен кръстник.
Като стана дума за кръстник, по-големи майстори в дегизировката от кръстниците няма, за което свидетелства една новина от последните дни. След 14 години издирване един от най-търсените италиански мафиотски босове беше арестуван, докато похапвал паста в компанията на двете си котки в скромен неаполски апартамент. Главатарят на Камора Марко ди Лауро изглеждал като клошар, а в дома му била открита съвсем малка сума пари. Виж, в гардероба му полицаите се натъкнали на доста женски дрехи, включително жартиери и голям набор перуки, които уж били на неговата съпруга. Самият Марко обаче се издал с притеснението си какво ще стане с двете му котки, когато го отведат и те остават самички…
Да, дегизировката не е лесна работа, а възможно най-тъпата е да се правиш на беден и да ходиш с перуки. По-тъпо от това е само да се правиш на премиер, загрижен за националната сигурност, при положение че околните са наясно с методите на такива като ди Лауро. Или може би бъркам, а има още недоразбрали, че Бойко Борисов плати солиден откуп, за да остане на власт?
Е, не го плати той, естествено, ами държавата, т.е. ние с вас бяхме надлежно обрани, тъй щото премиерът да продължи да се прави на премиер. За целта бяха (хайде, напът са да бъдат) опростени 8,1 млн. лв. дългове на Главното мюфтийство, като така то ще може да получи и държавна субсидия. Самата цел обаче беше друга и се състоеше по-скоро в трагикомичната заблуда, че гробарят ще вдъхне живот на покойника чрез изкуствено дишане, докато иначе ентусиазирано го закопава. Което не пречи да удължи агонията му още известно време, защото явно се забавлява с това да се гаври със заложниците си и да се плези на цялата държава…
Впрочем ДПС никога не е оставало извън управлението, за да тръгне тепърва да го подкрепя, само Доган вече съвсем каталяса да се преструва. Иначе той още през 2009 г. честно обяви: „Аз съм властта, аз разпределям порциите!“, а през изминалите оттогава десет години по нищо не изглеждаше да я е пускал. Живееше си спокойно над законите, не подаваше данъчни декларации, беше си и в реда на нещата да казва: „Да дойде, ако му стиска!“ (към Бойко Борисов, но, разбирай – и към прокуратурата, ДАНС, НАП, Сметната палата, съда). Произнасяше и цинични фрази от рода на „Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата“, които напълно отговаряха на истината, доколкото всички приказки за обръчите, наглото източване на публичен ресурс по време на тройната коалиция и модела „Кой“ останаха без последствия. И докато на парламентарния тепих се имитираше битка между мнозинство и опозиция, а самият Бойко Борисов яростно отричаше съществуването на договорка „да не се закачаме“, „почетният лидер“ продължи да бъде нещо като институция, самоприсвоила си правото да неглижира правото с постоянството на бавно поглъщаш жертвата си питон.
На Доган обаче, както казах, му писна да се крие, умори се да се преструва. И това ясно се видя, когато най-сетне се реши да стане горд мажоритарен собственик на уж мижавата ТЕЦ „Варна“. Решение, което му осигури добре напомпан бизнес с гарантиран паричен поток за години напред, а отгоре на всичко му позволи да официализира част от средствата, с които разполага. Понеже никой нямаше представа откъде идват неговите доходи, нито защо обитава гигантски имения, които се водят притежание на други лица, беше близко до ума, че по този начин не просто се „изсветлява“, а отново се опитва да се легитимира с оглед на бъдещите си политически планове.
Пак тези планове бяха и в основата на скорошното придобиване на „сараите“, т.е. официализирането на собственост, в която не е стъпил кракът дори на данъчен в народна носия от хорото в село Марково. „Целта е да бъде показано на Народното събрание и на всички, че ДПС командва парада“, правилно отбеляза Валери Симеонов, защото демонстрацията на контрол върху държавните органи, последвана от източването на 8 млн. лв. от държавата за нуждите на мюфтийството, е тъкмо парад на свалените маски. Вече не е нужно да се криеш като Марко ди Лука, когато си превзел всички институции, нито нещо налага да държиш женски дрехи и перуки в гардероба, щом е позволено да извадиш от него и скелетите…
Бойко Борисов обаче упорства като същи Чапаев, че така се защитавала националната сигурност, размахвайки баналната вече „етническа карта“ – любим похват на ДПС при упражняването на рекет. И толкова се престара, че се върна и към Възродителния процес („Такава мъка, такъв ужас повече никога няма да допусна, докато от мен зависи нещо“), без да се сети как преди десет години разправяше, че не целите, а средствата му заслужавали критика. „Трябваше много последователно, както в Съединените щати, първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно на бащите и дедите.“ Добър вариант, отбелязваше още, била и практиката отпреди 1985 г. във всички фамилии да се слагат окончанията „ов“ и „ев“, а за да не остане неразбран, даде пример с „Мехмед Мехмедов и Ахмед Ахмедов“. И сега същият начена да приказва за етническа толерантност…
Забавно е, спор няма, защото когато всякакво приличие е заплюто, а управлението изглежда като нудистки круиз, подобни напъни са абсолютно излишни. Излишни и по-важното – тотално неверни, са и забележките, че мафията е превзела държавата, тъй като Камората никога не излиза на светло, а тук вилнее пред очите ни. Дегизировката е захвърлена, омертата – дума, която по същество означава „скромност, смирение“, е нарушена. „Заедността“, по любимия израз на Доган, отдавна е сведена до принципа „Един за всички, всички за един“, който далеч не е мускетарски, ами е на сицилианската Коза ностра. С едно важно уточнение обаче – важи, докато капите ди тути капи не си разритат капите, което обикновено се случва при недостиг на ресурс за преразпределяне. А както си личи по градацията на „изсветляването“, претенциите за завземане на територии, този път официално, тепърва ще нарастват.
Не че няма да е заслужено и окончателно да завлекат държавата, щом се хилим на лакърдиите на финансовия министър и приемаме за смешно тъпото унижение на институции да събират стотинки, за да има още какво да се граби. Защото тъкмо тяхното изпразване от съдържание се компенсира с все по-нелепа дегизировка, съобщи ни всъщност Владислав Горанов с циничното си чувство за хумор. Не каза единствено, че оттук до излизането им в нелегалност има само една крачка, което наистина ще е пълен майтап, ако вече не се е и случил. А най-вероятно е станало точно така, но ние просто не сме забелязали.
