Статия на Стойко Тонев от 2013 г. (продължение)
Част II. Разприятеляване
Продължение от миналия брой.
Миналият път свършихме до това какво представлява Доган като философ. Нищо. И споменахме, че и като политик струва толкова.
Трите кита, които го държат над водата 23 години са: 1. Електорат от държани в социална и духовна мизерия и периодично опресняван етнически страх хора. 2. Партиен елит споен от общото кадесарско минало. 3. Изчистена от морални задръжки и съображения политическа философия.
Остана само да споменем като предварително условие огромната амбиция за власт и пари. Богатството сред турската общност не пораждат омраза, както често става в българската, а уважение. Затова и Доган правеше някои салтанати, които, колкото и да ни изглеждат кичозни, са много ефективни за вдигане на престижа му сред турците – като сватбата на стадиона, кацането на митингите с вертолет и т.н.
Но основното е електоратът. Ако по някакъв магически начин междуетническото подозрение, което ДПС насажда сред турците, изчезне, изведнъж ще видим, че „големият политик” Доган е един книжен тигър, при това пиян.
Занимаваме се с Доган, защото изобщо не вярваме, че се е отказал от политиката. Фактът, че тази рокада мина без всякакви сътресения, показва, че агата продължава да държи кръстачката някъде извън зрителното поле. Но за момента той е неприемлив като публично лице на ДПС. Неприемлив е главно с оглед на евентуална коалицията с ГЕРБ.
Отношенията на Доган и Борисов са сложни и датират назад във времето от идването на царя на власт и коалицията с ДПС. Тогава Борисов беше близък с депесарите, особено с Касим Дал. На не една и две пресконференции се появяваха заедно. Вероятно през Касим Дал Бойко дрънкаше Доган да му дадат втора звездичка на пагона. Ето какво казва самият той: „Може да се каже, че той беше единственият човек в коалицията НДСВ-ДПС, който настояваше да бъда произведен в генерал-лейтенант и в същото време се съгласяваше с много от идеите, които предлагах.” (09.06.2005, “Новинар”)
Бойко провъзгласи Доган за най-големият политик на България: „При положение, че Ахмед Доган съумя да класира ДПС на трето място и да стане мандатоносител, да посочи премиера на България – това значи, че е най-добрият.”
И така беше до 2007 г. Дори и когато Доган го нарече „мухльо”, Бойко беше готов да мижне: „Не възприемам това като политическа нападка, тъй като не ми е казано нищо в директен разговор. Ако Доган ми каже лично “мухльо”, тогава евентуално ще реагирам. (18.05.2007, “Монитор”)
Тогава и то евентуално…
Но после схвана, че това силно уязвява имиджа му на голям пич и се втвърди: „Да ми го каже на една ръка разстояние, ще види какво ще му се случи!” Доган контрира: „Бойко е бияч и си остава такъв”… И продължи да го обижда – бил случаен човек в политиката, не ставал за премиер… И огромното его на Борисов не можа да понесе тия публични обиди… Смразиха се здраво. Включиха се и медиите на Пресгрупа „Доган хабер”, ръководена от депутата от ДПС Пеевски. Не минаваше ден да не почешат от първа страница за нещо „Боко Тиквата”.
И изведнъж, в самото навечерие на изборите, Доган направи на Бойко услуга на стойност поне двайсетина депутати. С думите си, че той раздава порциите, Доган накара толкова българи да идат до урните, колкото Бойко с бой не можеше да закара. После пресгрупа „Доган хабер” направи лупинг от тези, които в авиацията наричат целувката на смъртта. За една нощ вестниците на Пеевски обърнаха плочата, започнаха да славят победителя и да ругаят довчерашния коалиционен партньор. И нещата си тръгнаха като по мокро кадифе. Министерството на Емел Етем, където се подозираше най-голямата корупция, набързо беше разфасовано и наследството разхвърляно в няколко министерства. Да не ме разберете грешно, затварянето на министерството не беше грешка. Грешката беше, че не се затвори ръководството му. Вместо това Етем беше прибрана на сянка, за да не дразни хората. Нито една фирма и нито един деец на ДПС не даде фира. Ще ми позволите да не броя събореното барбекю на Доган сарай… Тайно и полека най-големите държавни предприятия събраха парите си в сметки в банката на Цветан Василев срещу мизерна лихва. От тези пари банката вадеше огромни печалби, с които купуваше медии на кило. И въпреки, че на няколко пъти стана обществен скандал, парите и до днес са си там. Може и да ставам мнителен, но подозирам, че тези медии вече не са само на Пеевски и Цветан Василев. Цветан Василев взе повечето мултиплекси. Пеевски изкупи разпространителските фирми. Банката разви огромен бизнес извън медийната сфера, бизнес, който ми е трудно да изброя тук.
Между другото, точно по това време Пъпката продаде „Експрес” на Пресгрупа „Доган Хабер” и поработихме за Дилян Пеевски. Но нещо не се разбрахме. Нямам обяснение защо. Аз бях много добронамерен. Когато преместиха „Експрес” в ИПК, помня, че си взех компаса и обърнах бюрата на всички колеги така, че да гледат към Мека. Така де, не можеш да работиш в пресгрупа „Доган хабер” и най-демонстративно да седиш с гъза към Мека. Обаче някой подлец отиде и ме натопи, че ги иронизирам. А аз бях напълно добронамерен, честно ви казвам. Ех, да ми беше тогава сегашният ум… Нека си седят с гъза към Мека, мен какво ме интересува… Може би Пеевски ми гонеше карез, защото веднъж се изпуснах да напиша, че изглежда като правен в час по трудово. И после май се изпуснах, та го повторих…Пък за госпожа майка му бях написал, че като шефка на тотото била назначила специален човек, който да храни рибките… И знаете ли що се изпуснах да ги кажа тия работи за Делян? Щото няма нищо по-измамно от чуждата мъдрост. Ние безрезервно повярвахме на Камю, че „след определена възраст всеки човек е отговорен за физиономията, с която ще се сдобие”. Но това не е вярно. Природата нарочно прави така, че едни хора да се различават от другите хора…
Отплеснах се.
За публиката Бойко пускаше чат-пат по някоя острота към Доган, разиграваше етюдче в стил кечмания, Скалата срещу Джон Сина, и толкова… И агата поддържаше огъня: „Убеден съм, че ще дойде време, и то наближава, много специално и отговорно ще говорим за личността на премиера”…
Което поставяше Дилян Пеевски и ръководената от него пресгрупа в деликатното положение на български гражданин от турски произход, който трябва да разкаже за битката на Шипка: „Нашите от долу яростно нападаха… Обаче нашите от горе отблъскваха атаките смело…” Например когато се скри и не подписа вота на недоверие, който инициира ДПС. Пълен майтап!
И нямаше как да е другояче. Юридически погледнато медиите са собственост на хората на ДПС – Пеевски и ментора му Цветан Василев. Но фактически обслужват приоритетно Борисов. Положението е въплъщение на Юлската концепция на др. Живков за собственика и стопанина, с която Борисов вероятно е бил запознат лично от автора, докато му е масажирал ушите… Затова и поведението на медиите на Пеевски на моменти граничеше с мазохизъм. Например когато от първата си страница „Монитор” цитираше Борисов: „Станишев да каже защо смени министрите си”. Едно казване, в което няма как да бъде спестено изгонването и връщането на зам.-министър Пеевски.
Въпреки създаваната на повърхността видимост, съвсем неубедителна впрочем, на борба и антагонизъм между ДПС и ГЕРБ, зад кулисите бизнес партньорството заякваше. И днес то е основата на тази предрешена коалиция. Не изключвам психологическата нетърпимост между Доган и Борисов да е отишла твърде далеч и изтеглянето на Доган от лидерския пост да е било условие за съвместното управление. Но това не променя същността на партньорството между Борисов и ДПС.
Оня ден журналистите попитаха Цветанов и той не изключи възможността да управляват заедно с ДПС и Кунева. Рече: „Нека ви отговоря на 12 май“. А за БСП и „Атака” не беше необходимо да се чака чак до 12 май, още от сега е ясно, че ГЕРБ твърдо не би управлявала с тях. „С БСП – категорично не! Няма как да бъдем със социалистите“. За националистите рекъл: „Политическа партия ГЕРБ ще запази евроатлантическите ценности без „Атака“. Даже и ще ги засилят, ако се съберат с Кунева.
Лично ние винаги сме смятали, че между Кунева и Бойко съществува една дълбока интелектуална несъвместимост. А между Кунева и Цветанов са дори повече от една! Дано не грешим.
Скоро ще се разбере.
Интересни са ни ония избиратели, които гласуваха за ГЕРБ вбесени от раздавача на порциите – те какво мислят, а и дали.
И така, според нас със сигурност вече има годеж между ГЕРБ и ДПС. И сватбата може да не се състои единствено ако ГЕРБ събере самостоятелно мнозинство. Това обаче е твърде малко вероятно. Чудесата не стават. „От една муха може да се направи само един слон.” А вече го правихме…
Но най-интересното предстои. За разлика от другите бракове, в този едва след като приключи ще стане ясно кой е играл булката. Ако не ми вярвате, питайте СДС, царя, Станишев…
“Аллах селямет олсун, Бойко ефенди!” (Бог да му е на помощ.)
По времето на царското управление се заговори за въвеждане на задължително гласуване. Нямаше как да стане в оня момент, защото агата не е вчерашен, да не вдене, че ако всички българи се разходят до урните, той може да се окаже в “инфарктна близост” до 4-процентната бариера… Най-малкото ще престане да е на всяко гърне мерудия… Абсолютният брой на “огромния” електорат на БСП в относителен дял спрямо целия електорален корпус ще се сведе до под 10%. Сидеров ще се върне да дращи по вестниците, а може и да се запопи, вече е дипломиран… Лудото Янето ще хване пътя за Сандански, Костов ще излиза от Драгалевци само когато там свърши хлябът… Не, че препоръчвам насилственото гласуване, но може да има добър ефект. Не ли?
***
„Една сума пари е главното действащо лице в тази история за хора, както пита мед би могла да бъде главно действащо лице в история за пчели…”
Или едно голямо лайно в история за мухи…
Извинете… Навярно трябваше да свърша по-литературно. Но като погледнах какво съм писал нагоре, това по му отива.
За да поръчате книга 7 „Из делниците на един луд“ изпратете имейл на dr.tonyfilipov@abv.bg със следната информация: 1.Име и фамилия; 2.Телефон за връзка; 3.Офис на Еконт, който ви е най-удобен. Цената на книгата е 20лв.+цената на доставката.
