В своето изказване след обявяването на окончателните резултати от изборите в София Ваня Григорова определи като най-важна стъпка в нейната предизборна кампания това, че е успяла да постави „малкия човек“ в центъра на дебатите. Доколко тази загриженост за „малкия човек“ отговаря на нейните истински приоритети и ценности, може да се тества едва тогава, когато тя е извън светлините на прожекторите. По силата на някакви случайни обстоятелства, аз влязох в ролята на такъв тест. На 23 март, 2022 г. започнах диалог с нея на Фейсбук страницата на един мой колега. Тя беше в ролята на синдикалистка, която едва ли е очаквала, че след година и половина ще бъде номинирана за кмет на София, а аз бях за нея случаен и анонимен „малък човек“. След текста съм прикачил и копие от самия диалог.
Този случаен и тъкмо поради това, показателен диалог, дава основание за повдигането на няколко емблематични въпроси, засягащи това, как Ваня Григорова би реагирала в ключови ситуации, пред които би я изправила нейната евентуална роля на кмет на София. Например, как би се отнесла към „малките хора“, изпречили се пред нейния път извън предизборния контекст и изобщо далече от медийното внимание? Как би се борила с корупцията, ако сигналите за нея идват от „малки хора“ , които с лекота могат да бъдат неутрализирани? Как би реагирала на сигнали от един отделен „малък човек“ за нередности в управляваното от нея кметство? И т. н.
Казаното опровергава основния акцент в кампанията на Григорова – това, че тя стои близо до обикновените хора и се грижи за техните проблеми. Изнесеният пример (за каквито свидетелстват и други хора) показват, че в нейната кампания „малкият човек“ се свежда до едно предизборно алиби в битката за власт. Истинският тест за отношението към обикновения човек е друг: реакцията в ситуация, при която интересите на обикновените хора могат да бъдат удовлетворени в ущърб или дори за сметка на интересите на самия управляващ. В изнесения случай, едно рутинно противопоставяне на нейното мнение от моя страна става автоматично основание да оспори моя достъп до публичната трибуна, без да влезе в каквато и да е размяна на аргументи.
Ако към това се прибави и фактът, че Григорова не се интересува от развитието на бизнеса и съответно от работните места и заплати, които това развитие може да осигури, изниква следният фундаментален въпрос: Каква добавена стойност към управлението на София може да донесе успехът на подобна кандидатура?!
